Дадоха ни се по Рождество и Нова година тихи, топли, слънчеви дни. Без сняг, без виелици, без природни стихии, каквито гледаме по телевизията в други страни. Ясно небе, слънце, пролетна топлина. Всички се питаме – защо, как, какво означава това? Дори някъде се появиха първите кокичета. Дори някъде цъфна иглика. Езичникът в нас недоумява – добра ли ще бъде годината или люта? Знак за какво е тази ласкавост и милувка на природата – знак за пореден кошмар или знак за преодоляване на кошмара на българското живеене?
Ще ни помилва ли Бог или ние ще останем все така безмълвни към Него и все така безплодни?
Ще даде ли Своето лозе на други лозари?
Удивителната притча за лозето е разказана от евангелистите Матей, Марк и Лука. Ще я преразкажа с няколко изречения. Един човек стопанин насадил лозе и, като го предал на лозари, си отишъл за дълго време. Като наближил гроздобер, изпратил слугите си при лозарите, за да му приберат плодовете, но лозарите ги пребили и присвоили плодовете. Стопанинът изпратил други слуги, по-много от първите, но лозарите и с тях сторили същото. Тогава господарят на лозето изпратил при лозарите своя обичан син, защото си помислил, че като го видят, ще се засрамят.
„Но лозарите, като го видяха, размишляваха помежду си, казвайки: този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше.”
Извели сина вън от лозето. Убили го.
„Какво, прочее, ще им направи господарят на лозето? Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.”
Кои са, обаче, тези други лозари, кои? Какви са? Ами ако са като предишните?
По какво ще се различават от предишните?
Само по едно – че плодовете на лозето ще бъдат отдавани на господаря. Тази е единствената разлика между едните и другите лозари.
Другите лозари знаят, че лозето е на господаря, и плодовете от лозето са на господаря, и земята на лозето е на господаря, и соковете на гроздето са на господаря, и всяко зрънце от гроздето е на господаря.
На господаря, а не на тях.
Лозето им е дадено да го обработват, да го окопават, да го поливат, да го плевят, да се радват на плодовете му. Дадено им е, за да станат съработници на господаря. Те знаят, че няма да бъдат лишени от нищо – както в друга притча господарят дава цяла надница дори на онези, които са дошли в последния час.
Нямат право да присвояват нито плодовете, нито лозето. Нямат право да постъпват като злодейци. Защото са обикнати от господаря и са призвани да влязат в неговата радост.
Иисус преразказва тази притча от пророк Исаия, за да я актуализира. Неговите слушатели я знаят и би трябвало да я разбират. Да, те я знаят, но не я разбират. Знаят я, но са нагодили смисъла й, като са го направили удобен за себе си. Колко често срещаме такова разминаване между знание и разбиране.
Те знаели правилния отговор, но не го отнасяли към себе си. Благодарение на тяхното неразбиране, ние разбираме, че Иисус точно затова разказва притчата – за да ни каже, че ако не отнасяме нещата към себе си, техният смисъл се изкривява, те стават формални и най-накрая – стават безплодни. И лозето бива дадено на други лозари.
Иисус нищо не казва за погубването на злодейците. Говори само за плодовете. Заради плодовете е дал лозето на лозарите. Господарят очаква плодове от своето лозе. И най-важното – иска да направи лозарите свои съработници – трудолюбиви, отговорни и честни.
Пророк Исаия изпява тази притча като песен: „Ще запея за моя Възлюбен Неговата песен за лозето Му”. Бог ни призовава да бъдем Негови съработници в любов. Затова пита: „Какво трябваше да сторя за Моето лозе и го не сторих? Защо, докле очаквах да принесе добро грозде, то даде диво грозде?”
Гроздето се оказва диво, трудът ни се оказва безплоден винаги, когато сме самолюбиви и самодостатъчни, когато не сме Божии съработници.
И сега, в края на годината, когато си правим равносметка за изтеклата година, дали ще съумеем да намерим верния отговор – защо и тази година ядохме кисело грозде? Защо пропиляхме толкова много енергия, а трудът ни отново се оказа безплоден?
Толкова прости въпроси, с толкова труден отговор. Дали не сме чакали да берем грозде от тръни или смокини от репей? Дали не сме като онзи законник, който знаеше целия Закон, цялото Писание, а не знаеше кой е неговият ближен?
