Държавна сигурност и нейните приемници – новите спецслужби след 1990 г. – оказват съпротива срещу демонтирането на тоталитарната система и продължават да обслужват ръководството на БКП/БСП, включително по време на първите демократични избори за парламент. Сборникът „ДС срещу гражданските организации (1988–1990)“ съдържа неиздавани до този момент документи по темата.
На 23 януари 2014 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ бе премиерата на единадесетия документален сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“ – „ДС срещу гражданските организации (1988-1990 г.)“. Сборникът е издание на Комисията по досиетата и се разпространява безплатно. Негови съставители са Момчил Методиев и Мария Дерменджиева.
В сборника не са включени документи, свързани с контактите на гражданските организации с представители на насилствено преименуваните български турци, тъй като тези документи присъстват в издадения наскоро сборник в два тома – „Държавна сигурност – смяната на имената – Възродителният процес“.
Момчил Методиев: Огромната част от членовете на неформалните структури са автентични активисти
В момента доста активно се налага тезата, че гражданските организации от този период са се провалили, че от самото начало те са били манипулирани, дирижирани и управлявани от Държавна сигурност. Разбира се, това беше един от въпросите, който си задавахме от самото начало, когато започнахме да търсим тези документи. Сега мога да кажа абсолютно убедено – не е вярно, че цялото това движение е било манипулирано или управлявано от ДС. По-скоро става дума за едно автентично движение, което се заражда в най-различни сфери, обхваща различни групи от обществото и създава напрежение в ДС и в ръководството на БКП. Доказателство за широкия обхват на това движение са т нар. анонимки – ДС работи срещу авторите на анонимки. В сборника са цитирани няколко документа за надписи по стени и различни анонимни материали. По това време не съществува същинска социология, така че ДС също не е имала методиката, която имаме в момента, за оценка на социалните настроения. Постепенно движението се разраства и обхваща различни групи. Разбира се, най-старата гражданска организация или неформална структура – както отбелязват и в ДС – е Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев. В него взимат участие представители на т.нар. бивши хора, както е отбелязано в справките – тоест хора, които са били активни още преди 9-и септември, които са лежали по затворите и около които гравитират онези, които се противопоставят на възродителния процес. Други организации са групата на интелектуалците или Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, профсъюзът „Подкрепа“, „Екогласност“. Всъщност екологичната кауза се превръща в каузата, която обединява всички тези разнопосочни групи и получава масова подкрепа. Всичко това създава доста тревоги на партийното ръководство. Документите оставят впечатление, че огромната част от членовете на тези организации са автентични активисти, а не хора, манипулирани от ДС. Това личи много ясно от документите на ДС от 1988 г. и началото на 1989 г. Първоначално ДС се отнася със снизхождение и подценява дейността на всички тези групи, но към началото на 1989 г. вече личи едно притеснение, което постепенно прераства в паника в дните около екофорума. Например началникът на шесто управление Антон Мусаков заявява на една оперативка през февруари 1989 г.: „Трябва да решим какво ще правим с тези организации – дали ще ги оставим да съществуват или трябва да ги закрием, моето мнение е, че те трябва да бъдат закрити, тъй като са несъвместими със социалистическия строй“. Вече в средата на 1989 г. си личи, че шесто управление започва да губи самообладание по отношение на тези структури. Трябва да отбележим т. нар. диференциран подход към различните групи. Групите, които са най-слабо обществено представени и известни, а именно групите на бившите хора – НДЗПЧ и Илия Минев, са хората, към които ДС подхожда с целия си репресивен потенциал. Докато към интелектуалците, които са известни и влиятелни, включително в кръгове на БКП, ДС е с доста по-ограничени възможности.
Аз не подкрепям тезата, че на 10 ноември 1989 г. се е случил един дворцов преврат. Тезата за дворцовия преврат подценява това, което се е случило в нашето общество през 1988-1989 г. Разбира се, не изпускам от внимание и другите фактори, които оказват влияние – международната обстановка, случващото се в Съветския съюз, падането на Берлинската стена. Като казвам това, не мога да си спестя и въпроса защо тогава комунистическата партия впоследствие успя да вземе инициативата и дори да се представи в известен смисъл като носител на промяната. Когато четях тези документи в мен остана впечатление, че повратната точка, след която се обръщат нещата, са изборите през юни 1990 г. Това е моментът, в който старите елити успяват да се окопитят и стават по-единни, по-организирани, по-активни. Документите оставят и доста открити въпроси, на някои от които не успяхме да намерим отговорите. За мен най-интересни са въпросите как става компрометирането на Илия Минев – имам предвид изместването му в ръководството на Независимото дружество от Румен Воденичаров – и как хората с възстановените имена, тоест българските турци, които до този момент гравитират около Независимото дружество, след това преминават към ДПС. Това са въпроси, на които аз лично не намерих отговорите в тези документи. Възниква също така въпрос, свързан със случилото се около „Подкрепа“, на който също не намерих отговор. Мога да кажа, че отговорите на тези големите въпроси за началото на българския преход трябва да бъдат търсени не толкова в архивите на ДС от 1988-1989 г., а по-скоро в архивите на нейните правоприемници – новите спецслужби след 1990 г., което препараща към въпросъа до каква степен и кога наследниците на ДС се превръщат в политически актьор.
Мария Дерменджиева: ДС и наследилите я служби се превръщат в политически играч
ДС и наследилите я служби (Службата за защита на конституцията) се превръщат в своего рода политически играч и инструмент в ръцете на политическите партии. От документите става ясен именно този факт, защото агентурните сведения показват, че през 1990-1991 г., когато вече ДС формално не съществува, новите служби продължават да ползват същите агентура. Това е доказателство, че всъщност основната цел на БКП да запази лоялността на служителите на ДС, които преминават в новите служби, е абсолютно постигната. Всъщност тези служители защитават не конституционния строй, а са лоялни към БКП/БСП и се мъчат по всякакъв начин да защитават интересите й, включително по време на изборите. ДС е била репресивен инструмент в ръцете на БКП до 10 ноември 1989 г., което не означава, че това е преустановено след падането на режима – ролята на органите за сигурност е същата, само че с малко по-различен формат на репресивните действия. Акцентът вече пада върху придобиването на информация чрез същата агентура. И това се доказва от тези документи. Попаднахме на документи, които показват, че в ръководството на „Подкрепа“ например и изобщо във високите етажи на новите демократични граждански организации, превърнали се впоследствие в политическа опозиция, са внедрени агенти на ДС или на секретните служби, които през цялото време съобщават какво всъщност се случва, какви са намеренията и плановете на тези организации. Предварително се знае за намеренията да се създаде Съюз на демократичните сили на 7 декември 1989 г. Всички тези документи създават идеята, че има известна манипулация или най-малкото добра осведоменост от страна на службите, които информират политическият опонент БКП/БСП, за да може той да вземе съответните мерки в политическата борба.
Строго секретна справка на началника на Софийско градско управление – МВР, ген.-майор Никола Малинчев относно отражението на Екофорум–89 върху дейността на т. нар. независими паралелни структури, 5 ноември 1989 г.
На главната страница снимка на Красимир Крумов от първия демократичен митинг в София.
