Начало Идеи ДС срещу гражданските организации (1988-1990)
Идеи

ДС срещу гражданските организации (1988-1990)

Портал Култура
31.01.2014
1585

Държавна сигурност и нейните приемници – новите спецслужби след 1990 г. – оказват съпротива срещу демонтирането на тоталитарната система и продължават да обслужват ръководството на БКП/БСП, включително по време на първите демократични избори за парламент. Сборникът „ДС срещу гражданските организации (1988–1990)“ съдържа неиздавани до този момент документи по темата.

На 23 януари 2014 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ бе премиерата на единадесетия документален сборник от поредицата „Из архивите на Държавна сигурност“ – „ДС срещу гражданските организации (1988-1990 г.)“. Сборникът е издание на Комисията по досиетата и се разпространява безплатно. Негови съставители са Момчил Методиев и Мария Дерменджиева.

((()))Темата за дейността на Държавна сигурност срещу първите автентични граждански (известни също като „неформални” или „независими”) структури в България е сред най-добре осветените, но заедно с това сред най-дискутираните и горещи теми от комунистическото ни минало. Сборникът допълва публикациите на документи от този период с неиздавани до момента документи, като основната разлика с вече публикуваните документални сборници е, че настоящият завършва не с падането на Тодор Живков на 10 ноември 1989 г., а продължава до края на 1990 г. Причината е убеждението на съставителите, че 10 ноември 1989 г. не е гранична дата за работата на Държавна сигурност по отношение на неформалните структури. Оперативните работници използват старата си агентура и следят съвсем отблизо опонентите на БКП/БСП. Представените документи показват, че трудно може да се говори за промяна в начина на работа или манталитета на тези служби поне до средата на 1990 г., а по отношение на някои организации като „Подкрепа” начинът на работа остава непроменен и до началото на 1991 г. Излизането извън хронологичните рамки на 10 ноември 1989 г. определя и заглавието на сборника. Съставителите са се отказали от термина „неформални структури”, разпространен по време на режима, от една страна защото към началото на 1990 г. всички тези сдружения са вече легално регистрирани и на практика се превръщат в граждански организации, допринесли за демократизирането на обществото, а и защото терминът е силно повлиян от лексиката на тоталитарната държава.

В сборника не са включени документи, свързани с контактите на гражданските организации с представители на насилствено преименуваните български турци, тъй като тези документи присъстват в издадения наскоро сборник в два тома – „Държавна сигурност  – смяната на имената – Възродителният процес“.

Момчил Методиев: Огромната част от членовете на неформалните структури са автентични активисти


В момента доста активно се налага тезата, че гражданските организации от този период са се провалили, че от самото начало те са били манипулирани, дирижирани и управлявани от Държавна сигурност. Разбира се, това беше един от въпросите, който си задавахме от самото начало,  когато започнахме да търсим тези документи. Сега мога да кажа абсолютно убедено – не е вярно, че цялото това движение е било манипулирано или управлявано от ДС. По-скоро става дума за едно автентично движение, което се заражда в най-различни сфери, обхваща различни групи от обществото и създава напрежение в ДС и в ръководството на БКП. Доказателство за широкия обхват на това движение са т нар. анонимки – ДС работи срещу авторите на анонимки. В сборника са цитирани няколко документа за надписи по стени и различни анонимни материали. По това време не съществува същинска социология, така че ДС също не е имала методиката, която имаме в момента, за оценка на социалните настроения. Постепенно движението се разраства и обхваща различни групи. Разбира се, най-старата гражданска организация или неформална структура – както отбелязват и в ДС – е Независимото дружество за защита правата на човека на Илия Минев. В него взимат участие представители на т.нар. бивши хора, както е отбелязано в справките – тоест хора, които са били активни още преди 9-и септември, които са лежали по затворите и около които гравитират онези, които се противопоставят на възродителния процес. Други организации са групата на интелектуалците или Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, профсъюзът „Подкрепа“, „Екогласност“. Всъщност екологичната кауза се превръща в каузата, която обединява всички тези разнопосочни групи и получава масова подкрепа. Всичко това създава доста тревоги на партийното ръководство. Документите оставят впечатление, че огромната част от членовете на тези организации са автентични активисти, а не хора, манипулирани от ДС. Това личи много ясно от документите на ДС от 1988 г. и началото на 1989 г. Първоначално ДС се отнася със снизхождение и подценява дейността на всички тези групи, но към началото на 1989 г. вече личи едно притеснение, което постепенно прераства в паника в дните около екофорума. Например началникът на шесто управление Антон Мусаков заявява на една оперативка през февруари 1989 г.: „Трябва да решим какво ще правим с тези организации – дали ще ги оставим да съществуват или трябва да ги закрием, моето мнение е, че те трябва да бъдат закрити, тъй като са несъвместими със социалистическия строй“. Вече в средата на 1989 г. си личи, че шесто управление започва да губи самообладание по отношение на тези структури. Трябва да отбележим т. нар. диференциран подход към различните групи. Групите, които са най-слабо обществено представени и известни, а именно групите на бившите хора – НДЗПЧ и Илия Минев, са хората, към които ДС подхожда с целия си репресивен потенциал. Докато към интелектуалците, които са известни и влиятелни, включително в кръгове на БКП, ДС е с доста по-ограничени възможности.

Аз не подкрепям тезата, че на 10 ноември 1989 г. се е случил един дворцов преврат. Тезата за дворцовия преврат подценява това, което се е случило в нашето общество през 1988-1989 г. Разбира се, не изпускам от внимание и другите фактори, които оказват влияние – международната обстановка, случващото се в Съветския съюз, падането на Берлинската стена. Като казвам това, не мога да си спестя и въпроса защо тогава комунистическата партия впоследствие успя да вземе инициативата и дори да се представи в известен смисъл като носител на промяната. Когато четях тези документи в мен остана впечатление, че повратната точка, след която се обръщат нещата, са изборите през юни 1990 г. Това е моментът, в който старите елити успяват да се окопитят и стават по-единни, по-организирани, по-активни. Документите оставят и доста открити въпроси, на някои от които не успяхме да намерим отговорите. За мен най-интересни са въпросите как става компрометирането на Илия Минев – имам предвид изместването му в ръководството на Независимото дружество от Румен Воденичаров – и как хората с възстановените имена, тоест българските турци, които до този момент гравитират около Независимото дружество, след това преминават към ДПС. Това са въпроси, на които аз лично не намерих отговорите в тези документи. Възниква също така въпрос, свързан със случилото се около „Подкрепа“, на който също не намерих отговор. Мога да кажа, че отговорите на тези големите въпроси за началото на българския преход трябва да бъдат търсени не толкова в архивите на ДС от 1988-1989 г., а по-скоро в архивите на нейните правоприемници – новите спецслужби след 1990 г., което препараща към въпросъа до каква степен и кога наследниците на ДС се превръщат в политически актьор.

Мария Дерменджиева: ДС и наследилите я служби се превръщат в политически играч


ДС и наследилите я служби (Службата за защита на конституцията) се превръщат в своего рода политически играч и инструмент в ръцете на политическите партии. От документите става ясен именно този факт, защото агентурните сведения показват, че през 1990-1991 г., когато вече ДС формално не съществува, новите служби продължават да ползват същите агентура. Това е доказателство, че всъщност основната цел на БКП да запази лоялността на служителите на ДС, които преминават в новите служби, е абсолютно постигната. Всъщност тези служители защитават не конституционния строй, а са лоялни към БКП/БСП и се мъчат по всякакъв начин да защитават интересите й, включително по време на изборите. ДС е била репресивен инструмент в ръцете на БКП до 10 ноември 1989 г., което не означава, че това е преустановено след падането на режима – ролята на органите за сигурност е същата, само че с малко по-различен формат на репресивните действия. Акцентът вече пада върху придобиването на информация чрез същата агентура. И това се доказва от тези документи. Попаднахме на документи, които показват, че в ръководството на „Подкрепа“ например и изобщо във високите етажи на новите демократични граждански организации, превърнали се впоследствие в политическа опозиция, са внедрени агенти на ДС или на секретните служби, които през цялото време съобщават какво всъщност се случва, какви са намеренията и плановете на тези организации. Предварително се знае за намеренията да се създаде Съюз на демократичните сили на 7 декември 1989 г. Всички тези документи създават идеята, че има известна манипулация или най-малкото добра осведоменост от страна на службите, които информират политическият опонент БКП/БСП, за да може той да вземе съответните мерки в политическата борба.

Строго секретна справка на началника на Софийско градско управление – МВР, ген.-майор Никола Малинчев относно отражението на Екофорум–89 върху дейността на т. нар. независими паралелни структури, 5 ноември 1989 г.

ДС1
ДС2
ДС3
ДС4
ДС5
ДС6
ДС7
ДС8
ДС9
ДС10
ДС11
ДС12Ф
ДС13
ДС14
ДС15
ДС16
ДС17
ДС18
ДС19
ДС20
ДС21
ДС22
ДС23
ДС24
ДС25
ДС26
ДС27
На главната страница снимка на Красимир Крумов от първия демократичен митинг в София.

Портал Култура
31.01.2014

Свързани статии

Още от автора