Начало Идеи Гледна точка Духовата музика
Гледна точка

Духовата музика

Деян Енев
12.08.2015
3624

DEnev

Смениха водопровода на селото. Ура, ура. По някаква европейска програма. Табели туриха, копаха, ровиха. И дълго селото така стоя, в траншеи, накамарено. Но после асфалтираха.

Това не може да се отрече.

Къде е духовата музика сега? Да отпразнуваме.

Къде е духовата музика?

Няма я.

Козите само я чуват сякаш, когато слиза стадото по залез. И стъпва на верев. Когато небесата приличат на чинели.

Къде е духовата музика – да отпразнуваме.

Няма я.

Последният свирач седи ей там, на масата, под ореха. На дървената маса, от която пияниците един през друг си тръгват, като пометени с ръка шахматни фигурки, и само той е неизменно там, сам той от дърво издялан.

Къде е духовата музика?

Няма я.

Къде е духовата музика?

В плевнята лежи. В сеното. Откак се разруши училището и се разтури училищният оркестър, оттогава.

По обед, в големия пек, няма в селото навън жива душа. Само малки красиви циганчета, като изковани от мед циганчета, обикалят по изоставените плевни.

Къде е духовата музика? Тя свиреше на двайсет и четвърти май. На празниците. На събора свиреше.

После понякога свиреше на погребенията. И после дълго се разправяше – погребаха го с духовата музика.

И после я прибраха в сеновала. Мислеха си, може да потрябва. Макар и чак след сто години.

В главите на последните пияници сега, до ореха и горе, в кафенето, понякога бумтят мелодии. Но те може и от слънцето да са. И от изпитото. От слънцето и от изпитото.

Но ще намерят малките красиви циганчета духовата музика – днес, утре. И с викове ще хукнат по баира – махалата може да празнува. Тромпета, и тромбона, и валдхорната, и тубата. И флейтата, и кларинета. А най-малкото от тях ще влачи за юздата в прахоляка акордеона.

Но ще ги види последният свирач. Забитият като с пирон пияница под ореха. Ще стане и ще ги пресрещне.

– Дай!

Тромпета само ще поиска. Тромпета.

И ще тръгне бавно в залеза, с тромпета на уста. Красив. Беззъб. С една мелодия вселенска. Чинелите на залеза ще му пригласят.

След него, внезапно укротени, ще крачат излетите като от мед, златисти циганчета. А най-малкото – отзад – все тъй ще влачи за юздата акордеона.

И на свирача майка му ще викне да запее:

 

Койдано, гюзел невесто,

прошетнала се Койдана,

из Радомирската чаршия

сретнала майстор Илия.

 

Па на Илия думаше,

Илиьо, фален терзийо,

да ми сошиеш саята,

без конци, а бре, без игли.

 

Койдано, гюзел невесто,

язе сам чуло, дочуло,

че месиш бели погачи,

да ми омесиш погача.

 

Без вода да я омесиш,

без огин да я опечеш,

без огин да я опечеш,

та ручок да ми донесеш.

 

Итра е била Койдана,

с пресно я млеко замеси,

на ясно слънце изпече…

Деян Енев
12.08.2015

Свързани статии

Още от автора