Начало Книги Духове и демони из поезията
Книги

Духове и демони из поезията

3803

Няма да става дума за химическия елемент, но цветовете му, свойствата му, както и етимологията – от немски „дух“, „джудже“, не са без връзка с книгата със стихотворения и поеми на младия (роден през 1983 г.) румънски поет Клаудиу Комартин. Въпреки че вече е бил у нас, по различни поводи, но все свързани с литература, въпреки че е представял тук и списанието, на което е главен редактор – „Поезис Интернационал“, не бих казала, че е известно име дори и сред по-ревностните почитатели на поезията. Или може би само за мен е съвсем нова среща.

Комартин има три издадени стихосбирки, като още първата – „Кукловодът и други безсъници“ (2003) печели наградата Михай Еминеску. Следват „Домашният цирк“ и „Сезон в Берчен“.

„Кобалт“ съдържа стихотворения и поеми, кратки лирически текстове в проза, въобще е книга, в която няма да „вървите“ в познати, още повече утъпкани жанрови пътеки. Това е първото, което прави впечатление – Комартин е много разнообразен, изключително свободен в изразяването си поет. Тази свобода, отказът да побереш смисъл в точно определена форма са важен вход към поезията му.

Ако очаквате да четете „жизнерадостна“ (тази дума не я обичам много, може би затова я употребявам тук, за да усиля и акцентирам върху обратното ѝ значение) или „светла“ – също обичано определение от някои критици – поезия.., няма да я намерите точно в книгата на Комартин. Но затова пък ще срещнете, дори и да не можем да кажем точно какво е тя, силна, красива поезия. В тези стихове човекът е все самотен. Понякога заради отишлата си „тя“, заради живота „без нея“, но не само, не само… Самотата в тази поезия е някак изначална, всевечна и всечовешка. Понякога тя се свързва с натрупаното безразличие, понякога е повече – тя е онова състояние, в което „стържем отчаянието с шпакла“. Безпосочни човеци с „уморени истории“ – такива можем да се разпознаем сред думите на Клаудиу Комартин.

Лирическият герой в тази поезия често е обсебен от демони. Дори понякога желае превъплъщението в дяволското. Когато проумеем причините, които водят до това – от сърцето, „клюмнало на една страна“, до тоталното безверие в идващото, в което „нощта е над всичко“, разбираме този герой, оправдаваме неговото обсесивно желание да изчезне, да го няма.

Има стръв, разбиване на плавността, улегналостта на езика, но има и една много, много тъжна красота в стиховете на този поет. Неслучайно няколко от тях са блусове – Monster, „Бистрица“, „Кортасар“. Много препратки, но и чисти признания, като посвещения – на няколко самоубили се поети. Краят е възможна свобода и желан изход.

Но не само заради личните загуби. Той е заради безверието в днешния ни век, в тоталната криза на човешкото, в лъжливите кумири и още по-лъжливите надежди.

И все пак този „тъмен“ прекрасен поет има свой остров. Такъв, какъвто ние също може би бихме избрали. Ако трябва. Поезията, този друг свят и друга възможност.

В блусовете винаги има и нещо светло. Дори и като тъга.

Кортасар Блус

Струваше ми се, че нещо ме дебне,
усещането, че животът би могъл да бъде идеалната случка,

когато музиката изпълва камините на кротките, на онези
с топлите длани,

чакахме смълчани до моста
(валеше майски дъжд),

можехме да протегнем ръка, нещо
(спасително),

две сини очи,
свенливи и кротки,

и онзи познат глас,
който ти нашепва:

Всичко изглежда толкова естествено.
Както винаги, когато не познаваш истината.

Катя Атанасова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, специализирала е „Културни и литературни изследвания“ в НБУ. Работила е като преподавател по литература, литературен наблюдател на в-к „Капител“, после редактор в „Капитал Лайт“. Била е творчески директор на две рекламни агенции, главен редактор на списанията EGO и Bulgaria Air. Има издаден един сборник с разкази – „Неспокойни истории“, С., 2006, „Обсидиан“. Автор е на пиесата „Да изядеш ябълката“. Нейният разказ „Страх от глезени“ (Fear of Ankles), в превод на Богдан Русев, бе селектиран за годишната антология Best European Fiction на американското издателство Dalkey Archive Press, която излезе в началото на 2014 г. Води спецкурсове в СУ и НБУ.

Свързани статии