С какво разгневи Z-патриотите новият филм „Майстора и Маргарита“?
На 25 януари 2024 г. по руските киноекрани се появи филмът „Майстора и Маргарита“ по знаменития роман на Михаил Булгаков. Само за първите два дни – събота и неделя, филмът събра 428 млн. рубли, надскачайки всички рейтинги. Киносалоните са пълни и днес. Хората бързат да гледат филма на режисьора Михаил Локшин, подозирайки, че може да бъде спрян.
Въртене в кръг
Z-общността устрои истинска вакханалия в руските телеграм-канали и медиите и очаква реакция от Министерството на културата. Филмът е създаден с подкрепата на „Фонд кино“: около 600 милиона рубли са осигурени от държавата, като това е половината от общия бюджет. Проектът се появява в плановете през 2018 г., а работата над него стартира през 2021 г. Вероятно чиновниците са си представяли поредната мила илюстрация на класическо произведение, но явно никой не е очаквал, че излъчването на филма през 2024 г. ще се превърне в опасен протестен акт. Но това е Булгаков. „Вашият роман тепърва ще ви носи изненади…“
През 1926 г.: появява се коментар на критика А. Орлински (станал прототип на критика Латунски в романа), в който става дума за пиесите на Булгаков: „Задачата на организираните зрители и критици е да се даде отпор на булгаковщината, атакуваща театъра“.
През 1976 г.: „Безкласови категории, мракобесие, болна фантазия… Булгаков не приема нищо от обществото, което създадохме с кръв и пот“ (Главлит).
През 2024 г.: „Ако е вярно това, че Михаил Локшин, режисьор на филма „Майстора и Маргарита“, който беше заснет с бюджетни пари, е дарил приходите на въоръжените сили на Украйна и заема антируска позиция, то трябва да седнем и сериозно да обмислим цялата тази ситуация, като започнем от продуцентите и завършим с правоприлагащите органи“, това казва гневният Тигран Кеосаян. В същия стил, понякога дори по-груб (режисьорът е наречен „измет и русофоб“), пишат в каналите на Telegram.
Руското движение „Народен зов“ иска от Следствения комитет и ФСБ да заведат срещу режисьора Михаил Лакшин следствено дело за лъжливи новини срещу руската армия, а освен това да бъде обявен за терорист и екстремист. Те са изнамерили отдавнашен пост на Михаил, в който той съобщава, че е помогнал на украинския режисьор Мила Жлуктенко и се изказва против войната в Украйна. Кръгът се затваря. Режисьорът напуска Русия и след завършване на снимките се преселва в Лос Анджелис.
Засега новата филмова версия по мотиви от романа може да се види в кината в Руската федерация, а може да се запознаете и с пиратското „екранно копие“ в интернет. Но при липсата на алтернатива и на фона на дискусиите около филма зрителите не са малко. Проектът трябваше да стане международен, но всичко се промени: дистрибуторите напуснаха Русия.
Защо е това вълнение? Всичко е заради необичайния прочит на романа и шума около филма. А шумът е неизбежен по много причини. Сценаристите, режисьорът, актьорите, режисьорите и композиторът, целият снимачен екип успя да засегне оголен нерв. Това се случи не само благодарение на техните безусловни таланти, но и поради факта, че Русия направи още един завой по спиралата. Историята за писателя, създаващ своя роман в тоталитарна страна, и за дявола, който посещава мразения от прокуратора град Иершалаим и съветска Москва, където миналото, настоящето и бъдещето се сливат, се оказва по-актуална от всякога.
„Колко странно се размесва колодата карти“
Никой от нас не може в своите разговори и текстове да избегне любими фрази от романа. Книгата, която се появява за пръв път със съкращения в списание „Москва“, стана факт от нашите биографии. Може би по тази причина всички опити за екранизиране на „Майстора и Маргарита“ могат да бъдат окачествени като неуспешни – въпреки прекрасните артисти и режисьори, които са се опитвали да ги направят в различно време и по различен начин. Анджей Вайда ползва само библейската линия във филма си „Пилат и другите“. Филмът на Юрий Кара, заснет през 90-те, толкова дълго е лежал по рафтовете, че през това време е остарял. Сериалът на Владимир Бортко от 2005 г. следва буквално романа, но губи неговия дух.
В някои отношения за Михаил Локшин е било по-лесно да подходи към книгата – той успява да я погледне по-дистанцирано и да открие в романа това, което за другите остава незабелязано. Може би биографията на режисьора е причината за това.
Семейството на Локшин е доста известно за времето си – през 80-те години американските биолози Арнолд и Лорън стават най–известните дезертьори от САЩ в СССР. Бащата на Михаил е убеден комунист. Синът му живее и учи в Москва от петгодишна възраст и израства като носител на две култури. Но след като се формира през 90-те години, той престава да споделя възгледите на баща си. И ставайки свидетел на настъпването на мрака, усеща в романа на Булгаков нещо невиждано преди това. На фона на нереалната грандиозна Москва на онова светло бъдеще, към което се стреми баща му, той, следвайки Булгаков, вижда болката и страданието на хората, смазани от бездушната бюрократична и репресивна тоталитарна машина. Тестето се разбърква по странен начин наистина.
По тази причина заснетото от Михаил Локшин и сценариста Роман Кантор предизвика буря от ненавист сред Z-патриотите. Авторите на филма, преосмисляйки романа на Булгаков, създават фантасмагорична картина на строящата се Москва (те използват смели архитектурни планове и проекти от 30-те години), като се съсредоточават именно върху този градски пласт на романа. Те практически лишават този свят от типичния хумор на Булгаков, от смешните типажи и ситуации. На героите в тази история въобще не им е до хумор, техният тих, уютен свят е разрушен, стъпкан… Само че в романа е запазен.
Във филма романът се пише от неназован автор, в когото съзираме самия Булгаков. Така го изиграва Евгений Циганков. Той играе писател, облечен подчертано по модата от началото на века, което само по себе си е предизвикателство. В самото начало го преследват и гонят заради пиесата „Пилат“ и конкретно заради фразата, която по-късно ще повтори Иешуа Ха-Ноцри: „Всяка власт е насилие, насилие над хората“.
Срещайки Маргарита, авторът решава да напише роман, над чието заглавие предстои да помисли – „Майстора и Маргарита“, където двамата се срещат с Воланд, който е решил да посети Москва. Историята за Пилат също намира своето място. Така се формира този сценарий – три пласта, три различни истории, които се сливат.
Z-патриотите не могат да простят на режисьора и „неруския кастинг“. Воланд се играе от германския актьор Аугуст Дил, което е логично, тъй като истинският Мефистофел е „по-скоро немец“. Саркастично размишляващият „чуждестранен агент“ (както биха казали днес) или осъжда, или печално наблюдава живота на московчаните: „Хора като хора, само да не беше квартирният въпрос…“ Силният, могъщ и нещастен Пилат е изигран от датския актьор Клаес Банг, а Ха-Ноцри от нидерландеца Арън Водовоз, който най-малко прилича на иконописния Иешуа. Всички сцени в Иершалаим са на арамейски и латински, а градът се вижда в далечината и в мъгла.
Влюбената в писателя Маргарита (Юлия Снегир) извършва подвиг, като спасява автора и книгата и бяга към свободата от първомайската манифестация с букет жълти цветя. След като се намазва с вълшебен мехлем, романовата Маргарита става не просто невидима, както е написано в цензурирания вариант в списание „Москва“, а „невидима и свободна“.
На тези, които помнят романа наизуст и ще бъдат недоволни от своеволията на режисьора и сценариста, ще напомня, че съществуват множество версии и чернови. Последният вариант на романа е съставен и редактиран от съпругата на Булгаков – Елена Сергеевна. Така че до голяма степен нашият любим роман също е версия. Авторите на филма предлагат свой вариант, отказвайки се от обичайния пиетет към творбата и множеството изтъркани цитати, излагайки в двучасовия си разказ само най-важното.
Москва на редакторите като Берлиоз, критиците като Латунски, директорите като Лиходеев, приятелите-предатели, психиатрите-убийци, представителите на съветския елит от банкетите с певици и балерини, следователите от НКВД и другите боклуци в края на филма гори, както изгаря и в една от версиите на романа.
„Булгаков е един от най-великите писатели реалисти“
Но защо познатият на всички ни роман и филмът, създаден по мотиви от него, внезапно станаха толкова актуални и предизвикаха такава мощна реакция? За това говори литературният историк Наталия Громова:
Булгаков е писал своя роман от 1929-а до самата си смърт през 1940 г. Той смесва два периода. Това е десетилетието, в което свършва епохата на НЕП-а и започва пълният хаос на 30-те. Булгаков е писател реалист, защото описва само това, което вижда. Той работи с материал, който е под краката му, но го превръща в съвършена фантасмагория.
И ето, идва времето за възраждане на вавилонските гигантомании, които са на мода и сред днешните управляващи. Идва нов разцвет на тази нова публика – цинична, подла, която играе на страната на всяка властова идеология. Тези съвпадения днес са болезнени за едни и много вбесяващи за други.
Разликата е в това, че от онзи свят практически не е имало изход. В нашия свят поне можем да отворим вратата и да излезем, да отпътуваме… Още през 1920 г. във Владикавказ, когато Булгаков заболява от тиф, след като идва на себе си крещи на първата си жена си Татяна: „Защо не ме отведе!“ Тогава белогвардейците напускат града и на власт идват червените. Той си е представял себе си зад съветската граница. Още през 20-те години не е хранил никакви илюзии.
Разбира се, може да се доберем и до друг, по-мащабен смисъл. Сега всичко отива по дяволите, не само в Русия, и всички очакваме чудо. Светът излезе от релсите си и ние викаме ту Оруел, ту Бредбъри, ту Булгаков – всички, които са мислили за това. Опитваме се да разберем защо всичко отива по дяволите, но откриваме, че вече сме били предупредени.
От детството си помня разказа за това, че умирайки, Булгаков казал за своя последен роман: „Нека да знаят!“
Спомням си тези думи. Въпросът е в друго. Той е страдал. Той е молил за пистолет, молил е да изгорят романа му… Неговото заболяване също е мистично: той пише пиеса за Сталин по случай 60-ия му рожден ден и с радостните актьори пътува за Батуми, за да работи над спектакъла. Но влакът спира. Пристига телеграма, че пиесата е забранена. Как? Защо? Точно след това той развива тежката болест.
Неговата съдба е по-любопитна от всеки филм, защото става дума за прекършен човек, но той успява да напусне. Напуска, умирайки.
И всичко това се случва във филма? Романът започва да живее собствен живот…
В прекия смисъл на думата. Когато след смъртта на своя мъж Елена Сергеевна е евакуирана в Ташкент, тя взема ръкописа със себе си. Чели са го Ахматова, Раневска, Айзенщайн, а аз открих цяла купчина рисунки с котараци на поета Владимир Луговски, който е написал четири текста, повлияни от романа… Това се случва две години след смъртта на Булгаков. Елена Сергеевна е искала да провери как романът влияе на читателите. Тя не се е усещала като вдовица на велик писател. Още тогава романът започва свой собствен живот.
Превод от руски Александър Бакалов
Текстът е публикуван в Детали
