Премиерите на мюзикъла „Евита“ от Андрю Лойд Уебър и Тим Райс бяха на 10 и 17 май в Пловдив. Поради големия интерес е обявена още една дата – 31 май. Пловдивската опера ще представи постановката в София през октомври. Разговор с режисьорката Нина Найденова.
Подобно на „Исус Христос суперзвезда“ (1971), „Евита“ е създадена като концептуална рок опера през 1976 г. Огромният успех води до постановка през 1978 г. в Уест Енд, Лондон, която печели наградата Лорънс Оливие, а след година на Бродуей става първият британски мюзикъл, получил наградата Тони. Първата изпълнителка на ролята на Евита е Джули Ковингтън, а на Бродуей – Илейн Пейдж. И двете постановки са на Харолд Принс. Четири от номерата в мюзикъла са абсолютни световни хитове: Oh What a Circus, Another Suitcase in аnother hall, You must love мe и разбира се, Don’t cry for me Argentina. Интересът към мюзикъла още повече нараства, след като излиза филмът от 1996 г., в който Евита е Мадона, а Антонио Бандерас – Че. Впрочем, въпреки че Ева Перон и Че Гевара са аржентинци, а в мюзикъла Че е менторът и критикът на главната героиня, в действителност те не са се познавали. Либретото проследява живота на Ева Дуарте от младостта ѝ през 1934 г., в родното ѝ градче до възхода ѝ като първа дама на Аржентина през 1946 г. и ранната ѝ смърт през 1952 г.
В образа на Евита се представи Рейчъл Роу. Много атрактивна и вдъхновена беше интерпретацията ѝ, а гласът ѝ в определени моменти изумително напомняше този на майка ѝ – Камелия Тодорова. Другата изпълнителка е Юлия Йорданова, която сега започва кариерата си. За ролята на Че Гевара е поканен Стефан Вълдобрев, вторият изпълнител е Виктор Ибришимов. Президентът Перон беше представен от Георги Султанов – още една сполучлива роля в богатата творческа биография на певеца. На 17 май Перон бе Атанас Сребрев. Макар и с една песен, любимката на пловдивчани Станислава Момекова, в ролята на любовницата на Перон, обра овациите на публиката. Много добър беше и Марк Фаулър като танго певеца Агустин Магалди.
Диригент на мюзикъла бе Константин Добройков. След „Човекът от Ла Манча“, „Исус Христос суперзвезда“, „Коса“ и „Мария от Буенос Айрес“, това е поредната блестяща постановка на талантливия диригент. Хореограф на постановката е Боряна Сечанова, сценографията – пестелива и ефектна, е на Елица Георгиева, много добри са и костюмите на Николина Костова-Богданова. В режисьорската концепция на Найденова са включени автентични кадри от живота на Евита, вплетени в мултимедията на Никола Налбантов. Мюзикълът е в програмата на Пловдив като Европейска столица на културата.
„Евита“ е разтърсващ мюзикъл като съдържание и послание. Тя заслужава внимание с примера, който дава. Една личност като Евита Перон, която ние не познаваме толкова добре, ни убеждава, че славата е оръжие, славата е бунт, славата е свобода, славата е мимолетна, но от амбиция може да се превърне и в догма“ – казва режисьорката Нина Найденова.
Това ли са посланията, които вие като режисьор искате да предадете на публиката?
Темата, с която се занимавам, е за всичко онова, което е провокирано по пътя към славата, по време на славата като преходен момент в живота и всичко онова, което се случва след нея. Каква е цената на славата – като амбиция, като мисия, като оръжие, като протест, като фанатизъм.
Давате ли отговор на въпроса каква е цената на славата през образа на Евита?
Има мултимедия, която държахме да даде документалната страна на сценичната визия на този спектакъл. Тя почти през цялото време коментира тази тема по много силен начин. Разчитаме на внушението, а не на конкретния отговор. Този финал е така направен и измислен, че няма да остане публика, която да не е провокирана, докосната или която да не размишлява върху тези въпроси.
Прекрасна работа и изграждане на целия спектакъл. Ефектни балетни номера, великолепен хор и чудесни артисти!
Имахме прекрасно сътрудничество със Стефан Вълдобрев, което ни провокира да направим този мюзикъл, защото Стефан има и енергията, и възможността, и творческата сила да направи образа на Че, който е водещ в този мюзикъл. Имаме прекрасното му излъчване като актьор, но и за първи път го чуваме в много сериозна музикална драматургия, каквато е тази на Уебър. Този мюзикъл е доста по-различен и по-сложен като музикално интониране.
Обявихте вече събитията, които предвиждате да осъществите в рамките на традиционния фестивал на Античния театър „Опера опън“. Акцентирате върху концерта за откриването и постановката на Стефано Пода.
На 8 юни е откриването. По предложение на Диан Чобанов и Драгомир Йосифов ще осъществим емблематични музикални платна на сцената на Античния театър. Сменяме гледната точка. Публиката ще бъде на сцената, а цялата архитектурна чаша ще бъде с интерактивно представяне, създадено от екип визуални артисти, които свързват музикалния звук и тембър с визията и темата на самия концерт, която е „Огънят и празникът“. Искаме концертът да е подобаващ за една Европейска културна столица. Заложили сме на песни от Иван Спасов, които ще бъдат изпълнени от целия солистичен състав на опера Пловдив. Ще звучат Скрябин и Вагнер, ще стигнем до финалната фуга на „Фалстаф“ – „Целият свят е сцена…“, както и „Отело“ на Верди. Съчетаваме всичко това в една концептуална програма, за да получим внушението, което търсим.
Отново поканихте изумителния режисьор Стефано Пода. Този път постановката е изцяло на Пловдивската опера.
Повече от година Стефано Пода работи върху мита Орфей. Проектът, което ни представи, навлиза дълбоко в генотипа, нашия, европейския и световния. Той превръща Античния театър в пустиня с водопади, които ще преминават в огън. Изпитанията на Орфей са грандиозни, пречупени през неговата сценографска визия. За целия екип е изключително сложно технически да отговорим на тези негови изисквания. Надяваме се да успеем по най-пълноценния начин. Операта „Орфей и Евридика“ на Глук ще бъде и с гостуващ контратенор. Поканили сме един от най-добрите интерпретатори – Антонио Джованини, който да репетира с нас цял месец. Очакваме да се получи запомнящо се представление. Стефано Пода отваря финала с българска музика. Мария Радоева и Евгения Ралчева ще бъдат Евридика, а Амур – Светлана Иванова. Първият спектакъл на 15 юни ще дирижира Диан Чобанов, а на 24 август ще дирижира Лучано Ди Мартино.
Имате още няколко интересни предложения.
При премиерата на „Силата на съдбата“ преди година имаше голям интерес и затова подновихме партньорските си отношения с театър „Реджо“ от Парма, откъдето получаваме костюмите и реквизита. Ще я представим отново на 21 юни.
Този спектакъл ще дирижира Абзал Мукхитдинов. Той е музикален директор на операта в Астана и през октомври миналата година дирижира в Пловдив „Катерина Измайлова“ на Шостакович.
Много се радвам, че акад. Пламен Карталов прие поканата Софийската опера да присъства като партньор в нашата фестивална програма. Той ще направи „Риголето“ – постановка на Софийската опера, но с пловдивски и гостуващи певци. Този спектакъл ще бъде на 13 юли.
Продължение на идеята операта да се отваря към другите жанрове е концертът на 16 юли. Ще гостува световната джаз певица Лиз Райт, носителка на награди Грами. Тя ще направи концерт с оркестъра на Пловдивската опера под диригентството на Константин Добройков.
Друг голям проект е гостуването на Хосе Кура, който ще изпълни една от емблематичните си роли – Отело, в едноименната опера на Верди на 26 юли. Повече от година работим по този проект.
На 25 юни на сцената на Античния театър отново ще гостува холандският Камерата Страдивариус оркестър, ръководен от Разван Стойка. Любителите на балета ще могат да видят новата постановка на „Лебедово езеро“ на Чайковски на 20 юли с гостуващи руски солисти от Московския театър на Станиславски. Хореографът Константин Уралски и диригентът Валери Воронин пристигат, за да работят два месеца с трупата на театъра. Предвидена е и балетна гала на 27 август с български солисти, които се изявяват на различни европейски сцени.
През август отново ще има спектакли на „Риголето“ и „Орфей“. По традиция фестивалът ще приключи на 30 август с „Аида“ на Верди. Постановката ще събере Кирил Манолов, Камен Чанев, Таня Иванова, Елена Чавдарова-Иса и Ивайло Джуров. Искахме с български солисти да закрием фестивала.
За закриването е поканен диригентът Якопо Сипари ди Пескасероли, който миналата година откри „Опера опън“ с „Мадам Бътерфлай“ на Пучини. Той е артистичен директор на Международния летен фестивал в Италия и на Сакралния фестивал във Ватикана, както и главен гост-диригент на Пучиниевия фестивал в Торе дел Лаго. В тази постановка Олеся Пантикина ще възстанови грандиозната хореография на Маргарита Арнаудова, в която ще бъде включена цялата балетна трупа на операта.
