0
1129

Европа е като Япония през 1860 г.

Хокусай, Връхлитаща вълна от Канагава, 1829-1832 г.

Ако кризата доведе до възникването на Европейска държава, тя има малки шансове да оцелее. И не е сигурно, че тази държава би била фактор на мира.

Разпокъсан на местни владения, върху които няма достатъчно власт, без да е взиман на сериозно в останалата част на света, ЕС е като Япония преди модернизацията си.

През 1860 г. сред колумнистите на „Ню Йорк Трибюн” е и някой си Карл Маркс. Той пише, че „Япония е последната истинска феодална страна, отличаваща се с цялата ирационалност при разделение на властите”.  Днес Европейският съюз напомня за някогашна Япония, най-вече с Ангела Меркел в ролята на шогун.

Навремето Япония е представлявала мозайка от феодални провинции, ръководени от местни сеньори (daimyos), които зависят от върховния главнокомандващ на въоръжените сили – от шогуна. Администрацията на шогуна се е наричала „бакуфу”. Имало е и император в град Киото, дори неговите правомощия да са били понякога по-ограничени и от тези на настоящия президент на ЕС Херман ван Ромпой.

Местните daimyos са управлявали в земите си по свое усмотрение, като са имали собствена система на власт и собствена армия. Те често са саботирали декретите на „бакуфу” (Брюксел), а когато „бакуфу” е пращал инспектори, daimyos (гърците) са ги мамили в очите. Провинция Сатсума е наброявала фиктивни села, като е карала самураите си да играят ролята на селяни. Японският елит прекарвал по-голяма част от времето си в Едо (Токио/Брюксел), където сумата от неговите данъци е минавала за представителни разходи. Човекът от улицата изобщо не се е интересувал от Императора, както и от шогуна (властите в Брюксел). Карл Маркс е изпитвал силна неприязън към Япония: изостанала страна, чиято политическа организация е била твърде разпокъсана, за да й позволи да реши проблемите си.

Фрустрацията от една немощ

Обаче само няколко години по-късно Япония се превръща в една от най-централизираните страни на земята. Японците премазват руснаците – подвиг, който не се отдава на всички – във войната от 1905 г. и поставят началото на корпорации като „Мицубиши”. Какво се е случило? Отговорът е една криза, приела формата на глобализация. Американският комодор Пери и неговите оръдия принуждават Япония да отвори пристанищата си за търговия със Запада (през 1854 г.).

Днес Европа е тази, която е в криза. Страните от Юга не съумяха да адаптират своите икономики към един свят, който трябва да се съобразява с индустриализирания Китай. Те са оказват заложници на една валута, която им е позволявала да взимат изгодни заеми, но е вдигнала цената на техните стоки. Единственото, което може да спаси еврото, е създаване на политически съюз. Тинк-танковете и бюрократите от Брюксел преживявах фрустрация, сходна с тази на някогашна Япония, която никой не е възприемал сериозно. Фрустрация на безпомощността.

Ситуацията предполага европейска версия на стореното през епохата Мейджи (става дума за периода 1868-1912 г., довел до модернизацията и отварянето на страната): централизиране на управлението и вземането на важни решения в икономическата сфера. Един възможен сценарий би бил значително засилване на официалната власт в Брюксел (императорът), докато определена клика от технократи и политици ще дърпат конците зад завесата. Една фасадна демокрация.

Фактор на мира?

Брюксел също така трябва да дисциплинира провинциите, сграбчвайки ги за гърлото чрез клупа на еврото. Европейският съюз продава европейския проект като умиротворителен проект, фиксирайки се върху последния по дата конфликт, в случая Втората световна война. Ала немалко конфликти в Европа са възникнали като протестни движения срещу декретите на централната власт – например Тридесетгодишната война (1618-1648 г.).

Японският елит е бил движен от национално чувство и е поддържал императорски двор, който е управлявал цели 1000 години. Необходима е била гражданска война (едва война) и националистическа учебна система, за да може японският народ да се превърне в наистина японски (тази ера приключва с бомбардировката над Хирошима). У нас ние трябва да се върнем към Римската империя, ако искаме да имаме единна Европа.

В заключение: ако кризата доведе до възникването на Европейска държава, тя има малки шансове да оцелее. И не е сигурно, че тази държава би била фактор на мира. По-скоро обратното.

Svenska Dagbladet, Стокхолм/PressEurope

Превод: Тони Николов