Да наричаш жертвата на кървава агресия агресор и диктатор, като отказваш да наречеш агресор и диктатор диктатора извършил кървавата агресия, потъпкал международното право и елементарното понятие за морал, да забиеш нож в гърба на приятелите си в Европа и съседите си, докато се възхищаваш от диктатори и тирани, да унизяваш пред телевизионните камери един герой, защото се е съгласил да ти даде половината си природни богатства, но иска гаранции, че няма да бъде нападнат пак от съседа военнопрестъпник, и да не чувстваш никакво притеснение от това – така може да постъпва само социопат. Дори гангстерите имат някакъв морален код, но не и социопатите. Те могат да удрят с юмруци в лицето жертвата на агресия пред телевизионните камери – в предварително подготвен спектакъл – и след това да искат жертвата да им се извини.

Тръмп също така поиска да анексира Канада и Гренландия – защото му трябват – и да прочисти етнически Газа от палестинците, за да построи там свой курортен комплекс.

Защитниците на Тръмп (които изобщо имат някакво чувство за морал, а не твърдят като Тръмп и Радев, че жертвата, понеже е дръзнала да се защитава, иска война, и които защитават правото на жертвата да се отбранява) сигурно ще кажат, че в политиката няма морал, а само интереси. Ще кажат, че красивите думи за човешки права, за суверенитет и справедливост са само прикритие на държавнически интереси. И Тръмп, както  Путин, си гледа интереса. „Интересът клати феса.“ Както се казва у нас.

Но дори фалшивият морал, дори неискреното спазването на някакво приличие и законност в обществото – поне пред телевизионните камери, е далеч по-добро от арогантната лакомия без всякакъв оттенък на морал и свян. Гладен съм и ще ти грабна закуската. Мога да ти изям и ръката. Имам нужда от твоите природни залежи, затова  ще ми ги дадеш без всякакви гаранции и ще ми целуваш ръката… Ти нямаш карти и Путин ще те прецака. Той има всички карти и ще те бомбардира. Затова го харесвам и предпочитам да преговарям с него.

След показаната по телевизията среща в Овалния офис на Белия дом между Зеленски, Тръмп и Ванс, всички европейски лидери, с изключение на Орбан, Фицо и Радев, защитиха Зеленски. Дори британският крал го прие – и не му се скара, че е дошъл без костюм и вратовръзка. А ръководителят на европейската дипломация Кая Калас каза, че „свободният свят се нуждае от нов лидер“. Съединените щати се ползваха с уважение или страхопочитание в света като защитник на някакви принципи, морал и законност в международните отношения. Америка беше стълб на либералната демокрация – идеята за индивидуални човешки права и власт на закона, за отворено пазарно общество, за свобода и справедливост беше защитавана от САЩ след Втората световна война и по време на Студената война се изгради либерално-демократичният световен ред. Сега феновете на Тръмп и Путин и на Орбановата „нелиберална демокрация“ – което означава диктатура на мнозинството над малцинствата – с радост обявяват идването на нов световен ред.

Но какъв е той, този нов Тръмов ред на сделките и интересите, този Путинов ред на агресията и империализма? Това не е нищо друго освен старият световен ред отпреди края на Втората световна война: политиката на интересите и силата. Няма морал в международните отношения. Единственото право е правото на силния да ограби или изяде по-слабия, единственият закон – законът на джунглата. В джунглата няма морал, а само глад и апетити, само борба за оцеляване и власт – на отделния индивид или на отделната държава в световната джунгла. Това е война на всеки срещу всеки. С оръжия или с тарифи и заплахи.

Ако светът се връща към политиката на силата отпреди края на Втората световна война, Европа (включително Великобритания и Канада) трябва да се обедини, за да стане новият лидер на свободния свят. Ако не се появи такъв лидер, може би наистина ни чака не края на войната на Русия срещу Украйна, а световна война. С такава ни заплашва и Путин, който няма да спре дотам, ако превземе Украйна, а ще продължи към Молдова и България (където вече някои се подготвят да посрещнат „освободителите“ на Орлов Мост). Със световна война заплаши и Тръмп. И двамата обвиниха Зеленски, че е започнал войната, а тези, които подкрепят отбраната на Украйна, че искат световна война.

Американският конгресмен Сет Моултън каза пред Си Ен Ен след срещата Тръмп-Зеленски, че Ванс е марионетка на Тръмп, а Тръмп – марионетка на Путин и срам за Америка. Но преди това марионетката на марионетката смъмри Европа и ѝ каза, че тя сама си е най-големият враг, а не Русия и Китай.

От друга страна, в самата Америка, в Белия дом се настани неизбраният от никого Илон Мъск, най-богатият човек в света, който размахва трион и реже на парчета американското правителство, за да не пречи то на двамата жители на Белия дом да управляват сами страната. (Засега и законодателната власт е на тяхна страна, макар че се чуват все по-силни гласове на възмущение спрямо Мъск.)

Не знам обаче някой да е оцелял в джунглата (включително международната) сам, колкото и силен да е. Трябват му съюзници. Защото по-дребните животни ще се обединят срещу него. Тарифите на Тръмп вече имат обратен ефект – засега върху пазара на акциите в САЩ, но скоро – и върху джоба на американците. Акциите на „Тесла“ на Мъск паднаха с 50%, а Екс, бившият Туитър, компанията, която Мъск купи за 44 милиарда и с която помогна на Тръмп да спечели изборите, сега има стойност около 9 милиарда.

*

Австрийският мистик Рудолф Щайнер говори за падналия ангел Луцифер, който е бил в човешка инкарнация три хилядолетия преди Христа, и за Ариман, който ще дойде в човешка инкарнация сега, в третото хилядолетие след Христа – две контрастиращи заплахи за човешката духовност. Ариман е модерната атеистична, материалистична, технологично безсърдечна тенденция. Приканва ни да влезем в една дигитализирана реалност, в която хората са части от машина. Луцифер е по-старомоден демон, който ни подмамва със сънища за величие и ни прави самовлюбени, социално деструктивни индивиди. Човекът може да пази баланс между тези две различни разрушителни стихии на духа. Но ще може ли да се опази, ако те се съюзят?

Сега от езотерика към физическата реалност: не са ли самовлюбеният рушител на човешки съюзи и човешки закони Тръмп и технологично безсърдечният Мъск олицетворение на Луцифер и Ариман в братски съюз?

Но от изток към нас се надига още по-голяма oпасност: Абсолютното Зло без митологични окраски, Абсолютният Мрак или Черният водовъртеж, олицетворяван от Путин. Липсата на всякаква Светлина.

Така че на нас, европейците, ни предстои много тежка задача – да се опитаме, подобно на Одисей, да се проврем между Сцила и Харибда, между двуглавото чудовище и водовъртежа.

*

Ще си позволя една историческа аналогия с европейското Средновековие. Не само защото постмодерната епоха все повече започва да прилича на високотехнологично Средновековие, където неграмотността и суеверията се подсилват от възхода на изкуствения интелект. Но и защото новият световен ред заплашва да се окаже старият, предевроатлантически световен ред.

След разпадането на Римската империя в Европа се установяват два културни и властови центъра – Рим и Константинопол. Така и сега, ако се разпадне Евроатлантическият съюз, ще останат два центъра на западната култура – САЩ и Европа.

Ню Йорк, със своята борса и култура на разнообразието и свободата, е Рим на постмодерната епоха. Дори след като варварите, тези агресивни мигранти, разрушават западната част на най-богатата световна империя, Рим остава културният, религиозен и политически център на Западна Европа.

Източната Римска империя (наречена от историците Византия) със столица Константинопол ми прилича на днешната обединена Европа. Византия, която продължава да съществува цели хиляда години, е основана на древногръцката и  християнската култура. Както и днешна Европа. Рим също поема щафетата на древногръцката култура и източното християнство, както САЩ поемат щафетата на европейската.

Въпреки съперничеството и задълбочаващите се с времето различия, схизмата между Рим и Константинопол се случва едва през XI век. Но световните процеси днес, във времето на четвъртата индустриална революция, акселерират неимоверно. С второто идване на Тръмп, а преди това и с войната на Путин срещу Украйна, ние се събуждаме в нова епоха.

Но как Византия, постоянно раздирана от вътрешни междуособици и непрестанно обект на варварски нашествия, оцелява цяло хилядолетие? Като противопоставя едни враждебни ней сили на други. (А Първата българска империя на северната ѝ граница е интегрирана в православния културен кръг.) Това ще трябва да прави и днешна обединена Европа, ако иска да оцелее в новия световен ред на новото Средновековие. Възможни са нови икономически съюзи или сътрудничество – както с Китай, така и с други страни.

Надявам се все още, че внезапният разрив между САЩ и Европа, организиран от Тръмп, е нещо временно, а не окончателна евроатлантическа схизма. Но Европа трябва да се събуди от летаргията. Тя може да се справи сама. Заедно с Великобритания и Канада.

Най-депресиращо обаче е, че ако Америка се присъедини към клуба на големите диктатури – Русия и Китай – старата Европа ще остане единствен бастион на либералната демокрация.

Владимир Левчев е роден през 1957 г. Завършва английска гимназия и изкуствознание. Редактор е в издателство „Народна култура“, а преди 1989 г. създава самиздатското списание „Глас“. Член е на изпълнителния комитет на „Екогласност“, координатор на „Свободното поетично общество“ и зам. главен редактор на „Литературен вестник“. През 1994 г. заминава с Фулбрайтова стипендия за САЩ и между 1996 и 2007 г. преподава в Университета в Балтимор. От есента на 2007 г. е преподавател в Американския университет в Благоевград. Автор на множество стихосбирки, сред които: „Аритмии“, „Кой сънува моя живот“, „София под луната“, „Раззеленяване на сухото дърво“, „Черна книга на застрашените видове“, „Любов на площада“, „Точно време“, на романите „Крали Марко: балканският принц“ и „Човекът и сянката“, както и на „Сънувани разкази“. Преводач на Алън Гинзбърг и Т. С. Елиът. Най-новите му книги са: „Поезия и музика: „Четири квартета“ на Т. С. Елиът“ (2020 г.) и романът „Астероид. Триптих за края на света“ (2021).