След броени дни ще се проведат изборите за нов Европейски парламент и аз не бих искал в текста ми да проникнат нотки на агитация в полза на една или друга наша политическа партия, която ще участва в тях. Искам обаче да отбележа нещо, което в едно и също време ме тревожи и разсмива в поведението и предизборните платформи на много от българските участници в евроизборите.

Защото няма как да не се забележи, че мнозина от тях са се запътили към Брюксел, не като към мястото, на което принадлежим, не като към мястото на Европа, на която България е интегрална част още от миналото десетилетие, а като към някаква фронтова линия, на която са се концентрирали нашите геополитически противници. Ще приведа тук само някои предизборни девизи и заявени каузи, които чувам или виждам (по билбордовете), за да стане ясно, че не преувеличавам. „Да браним България“ – гласи един партиен девиз, който крещи насреща ми на излизане от подлез на Цариградско шосе. От което разбирам, че кандидатът на тази партия се е запътил към Брюксел всъщност, за да защити родината ни от готвещите се да се съберат там врагове на „нашето мило отечество“. Той отива в парламентарния център на Европа, на която очевидно към настоящия момент ние сме, ако не пленници, то поне обкръжена от врагове територия и обещава „да я брани“. Чудесно! Не беше ли по-добре тогава изобщо да не влизаме в тази Европа, от която нашият политик е принуден „да брани България“? Не мислите ли, че доста по-радикално бихме могли да я спасим, ако вместо да отиваме чак там да я „браним“, направо излезем от нея? Ще си спестим доста средства, които сега трябва да хвърляме за „отбрана“. При това, уверен съм, че „пленилите ни“ в нея няма особено да се съпротивляват на такова наше радикално решение. „Ние – казва се пък в една предизборна платформа, която чета в централен всекидневник – ще се противопоставим на западния колониален неолиберализъм към страните от Централна и Източна Европа, чието най-грозно лице е демографското ограбване на Изтока“.

Значи така: в момента Европейският съюз е антагонистична съвкупност от държави колонизаторки и държави (техни) колонии. Какъв ужас! Логично е в такъв случай, каквито и да са резултатите от изборите след няколко дни, още сега да се конституира нов „Народен съд“ за онези наши държавници от началото на века, които с вкарването ни в ЕС ни превърнаха към днешната дата в… „колония на Запада“. След 45 години „независимост“ от него, в прегръдката на „нашия по-голям брат“ от Изток, ние значи, сме изгубили своя суверенитет! Именно днес и именно в ЕС. И тук ще кажа: вместо да ходим в Брюксел, за „да браним България“, нека първо да изправим пред съда онези, които, вкарвайки ни в ЕС, ни предадоха в „колониално робство“. След туй пък да се обединим със страните от Централна и Източна (т. е. колонизирана) Европа в една разширена „Вишеградска група“, или в един нов Intermarium (по избор) и да поведем борба за освобождение от колониалния гнет на страните от бившия Варшавски договор. Та нали чувате – „от Запада“ ни ограбват демографски! Практикуват съвсем нов вид колониализъм, в който вместо „колонизаторите“ да идват в нашите предели, колонизираните се преселват в „метрополията“! Защото най-безсрамно там им плащат повече, там подло ги „реализират“ по-успешно отколкото в „отечеството“. Само че ние ще се противопоставим на този нов „колониализъм“. Как ли? Платформата на патриота-фронтовак не ни казва, но аз предлагам партията му да затвори границите, а монопол над заплащането (и размера на заплащането) на „скъпите ни съотечественици“ да имат вече само властите на „отечествата“ ни.

Обръщам внимание, че „фронтовото“ стилизиране на Европейския парламент, към който са се втурнали, понякога е толкова рязко, че се стига до терминологични абсурди в предизборните платформи. Запътили са се към Брюксел, но ни заявяват, че ще търсят единение с всички, „които искат да попречат на Брюксел в самоубийството на Европа“. Значи така: трябва да ни изберете да идем в Брюксел, за да попречим на Брюксел. Че защо не се обедините някъде другаде тогава? Например в Москва или в Пекин? Тези столици със сигурност не искат „самоубийството на Европа“. Тя им трябва жива.

Разбира се, има и още по-дълбоки абсурди. Водач на листа на българска (при това „много патриотична“) партия се опитва да ни спечели за себе си като ни обещава, че там, на фронта в „Брюксел“, ще се бори даже не за да „брани България“, а за това да отпаднат санкциите срещу Русия. Като първи приоритет. Ще се бори значи в Европейския съюз като активист на Евразийския съюз. Ако този кандидат представляваше, примерно, казахстанска партия, бих го разбрал. На бившата средноазиатска съветска република санкциите срещу Русия сигурно пречат. Но за българска партия това е почти толкова абсурдно, колкото онова, че партията на Найджъл Фарадж, която иска незабавно и безусловно излизане от Европейския съюз лидира към този момент във Великобритания в изборите за влизане в Парламента на Европейския съюз.

Защо обаче казвам, че освен смях, явлението, което наблюдаваме в навечерието на тези избори в България буди у мен и тревога? Защото то разкрива нещо, което изглежда незабелязано се случи в последните години у нас и то е – стилизирането на Европа, в която преди десетина години най-сетне се върнахме като нещо отново чуждо. Такава каквато тя беше за тогава все още славянофилски настроените българи в края на ХІХ и началото на ХХ век, когато се синонимизираше с „Великите сили“, поставили си за цел да ни „ликвидират“ – именно защото сме „славяни“ и „православни“; такава, каквато беше за комунистически облъчените българи между 1944 и 1989 г., когато пък се синонимизираше с безусловно чуждия и „империалистичен“ Запад, обсаждащ нашия автономен и свободен „лагер“. Европа днес се приподнася на българите от цял спектър политически партии (от кафявото, през „английското червено“ до чисто червеното) като антагониста на „нациите“ (и на нашата нация в частност), на „семейството“, на „християнството“, та даже и на „хетеросексуалността“. В Европа нашият съвременен антагонист е… „Европа“. Европа е същото за България каквото беше тя и Западът за нас във времето на комунизма. Само идеологическите термини днес са по-други. Нима не забелязват това (поне) хората с базисна антикомунистическа нагласа, които са склонни да отдадат доверието си на подобни „консервативни“ внушения? Не забелязват ли, че макар зад гърба ни вече да не стои (поне по онзи осезателен начин) Русия, Европа отново е стилизирана като антагониста. На едни – по-червено-кафявите тя се приподнася направо със старите идеологически термини: вече чухме – „колониалистка“, „империалистична“ и т. н., на други – просто „кафявите“ като „космополитна“, „глобалистична“, посягаща (като един гигантски „Барневарн“) към „нашите деца“, „джендъристка“, почти „иудо-масонска“ (владяна от „скандалния спекулант Джордж Сорос и мрежата му от платени лъжеграждански организации“ – както пише един наш водач на листа). На синьо-кафенеещите пък („десните“, консерватори и „тръмписти“) наопаки – тя се представя като… „комунистическа“ („комунисти“ в нея са дори Меркел и Макрон).

Към своите съграждани, които се готвят да гласуват на тези избори, бих си позволил да отправя следния въпрос: не виждате ли тази удивителна прилика в сегашните стилизации на Европа с онези – комунистическите? Ако ги виждате, как може да се лъжете от формалните наименования на партиите, които ви ги внушават, от ляво-десните „етикети“, които си лепят? Резултатът от техните усилия (ако бъдат успешни) ще доведе до същото разделение на континента ни, което надживяхме след края на комунизма. А от него ще спечелят не „българщината“, „християнството“ и „семейството“, а – Евразия.

И накрая нещо, което друг път не съм си позволявал – едно предвиждане за това, какво ще се случи като цяло на евроизборите и какво ще ни „възвестят“ веднага след тях. Понеже от почти цяла година различните т. нар. „консервативни“, „евроскептични“ и „национални“ идеолози и говорители в Европа и у нас непрекъснато ни „пророчестват“ за една, след 26-и май, вече „съвсем различна Европа“, в която „провалилият се либерален консенсус“ ще претърпи окончателен крах и континентът ни ще се зауправлява от Орбан, Салвини, Льо Пен и разни поместни „тръмпчета“, ще се завърне към суровата природа на „джунглата“, а „юнкеровци“,  „тусковци“ и „меркелици“ ще изчезнат „ако дим“, предсказвам следното. Всъщност, изборите ще дадат осезателно предимство, както и досега на големите европейски партийни семейства – тези на ЕНП, на ПЕС и на Либералите. Разделените на поне три блока „консервативни“ и „националистични“ партии и партийки, ще получат с по няколко (до три-четири-пет процента) по-голяма тежест отколкото имат сега, което сумарно, вероятно ще се равнява на около 10-12% по-голямо тяхно присъствие в Европейския парламент. Само че – помнете ми думата – въпреки този повече от скромен ръст, те ще проглушат ушите на всички ни какъв „преврат“ е това в европейския политически пейзаж. Защо ли? Защото ако не успеят да ни излъжат, че с тези 10-12% повече тяхната „консервативна революция“ вече е започнала – подир толкова много закани, вещания и профетизми, след година-две те просто ще… изчезнат. Така че следете, уважаеми читатели, как ще ви поднесат резултатите от евроизборите идната седмица: какъв титаничен мащаб ще придобият дузината-две повече национал-популисти и дузината-две по-малко ЕНП и ПЕС депутати. И не се лъжете за целта на „сензацията“. Тя е да продължи да преекспонира всъщност нищо особено не спечелилите „консерватори“.

Да, като всяко предсказание и моето би могло да се окаже невярно. Няма да си посипя главата с пепел, ако стане така, защото предсказанията не са част от „професионалната ми характеристика“. Все пак, обаче, мисля че ще се окажа прав.