Начало Идеи Гледна точка Европейските ценности
Гледна точка

Европейските ценности

4659

Dani-Smilov-F

“Ако по някакво чудо бъдете избрана за Министър-председател на България и поемете тази огромна отговорност, по какъв начин ще защитите интересите на народа си? Как ще преговаряте с европейските лидери, мнозинството от които подкрепиха СЕТА, а Вие ги нарекохте предатели?” Антонио Лопез, председател на ЕНП, към Корнелия Нинова, председател на БСП.

Хората разбират какво са имали, когато го загубят. Така е и с европейските ценности. Те били клише. Празни приказки. Различавали се от езика на народа. Не били в унисон със сложната ни народопсихология…

Сега обаче, когато сме на път да ги загубим, изведнъж се оказва, че те са наистина нещо изключително важно и смислено. Няколко примера за неубедените:

  1. Сирийското семейство в Елин Пелин. Не е проблемът, че у нас има фашизоиди – има ги навсякъде из цивилизованите държави. Но Европа се беше научила да ги контролира, да ги държи в маргинална позиция. На това тя се научи не лесно, а от горчивия си опит от 20-ти век. И когато крайното дясно надигнеше глава, срещу тях се изправяше мнозинството: всички основни партии, всички основни институции, медиите, интелектуалците. С една дума – политическото и гражданското общество. Eвропа е там, където това все още се случва. Европейските ценности ги няма там, където на фашизоидни призиви и изблици се откликва с мълчание или с негласно одобрение. В България истинският проблем не е в това, че в Широка Лъка или Елин Пелин има хора, които не обичат бежанци, дори когато те бягат от ужасите на война. Проблемът е, че основните партии (ГЕРБ, БСП, ДПС, РБ-2) си замълчаха, президентът предпочете да се ангажира с по-животрептущи за него проблеми (като санкциите срещу Русия), а повечето медии направиха от репортажите си шоу. В една такава среда мирна и просперираща Европа вече отсъства и започва да прозира грозното лице на вътрешно-националните и междунационалните конфликти.
  2. Граници. Европа е там, където има съвместна стратегия за отбрана на външните граници. Обратно, там където всеки мисли, че сам ще се справи по-добре, че като се огради с тел и си прати армията на кльона, си е гарантирал сигурността, Европа вече я няма. Там са Балканите, Елзас и Лотарингия, Судетите и свободният град Данциг.
  3. Отбрана. Същото важи и за отбраната. Европа е там, където се мисли за колективни решения на проблемите. Например всички да вдигнат разходите си за отбрана на 2% от БВП. Всички заедно да закупуват нужното оборудване (което ще свали цената му) и да координират стратегиите си (което ще увеличи ефективността им). Ако само това се случи, „военното джудже” Европа ще има бюджет за отбрана няколко пъти по-голям от руския. Това е, което реално би могло да гарантира дългосрочно сигурността ни и тази на останалите европейци спрямо всякакви неприятели. Наборната армия, военното обучение в училище, общата мобилизация, патриотарското перчене, воеводството и други такива само ще ни върнат във времето на Балканските войни. И ще можем да се надяваме на същите „успехи”, които днес описваме като „национални катастрофи”.
  4. Енергийна политика: Европа е там, където енергийните системи на държавите са свързани, където важат едни и същи правила за всички, където с трети външни партньори всички договарят заедно, за да постигнат по-добри условия. Обратно – там, където всичко е раздробено и всеки преговаря с всеки поотделно, най-малката икономика е в най-неизгодна позиция и получава най-лошата цена. Например за доставки на газ, както в нашия случай. В този смисъл въпросът на Лопез „по какъв начин ще защитите интересите на народа си” е напълно уместен.
  5. СЕТА. Същото важи за търговските споразумения. България има интерес да преговаря блоково (заедно с другите от ЕС) с по-големи външни партньори – било то Канада или САЩ. Като част от ЕС, България ще се ползва от същите условия, за които може да се договори и Германия. А те при всички случаи ще са по-добри от всичко, което сами можем да договорим…

Та „европейските ценности” може и да са клише, но те имат ясни конкретни измерения. Както изброените примери показват, конкретните измерения по нашите земи започват да изтъняват, да са застрашени, а някои дори и вече просто ги няма.

Много партии правилно казаха, че между Европа и Русия за нас „дилема няма”. Но въпреки тези думи дилема между Европа и не-Европа има. Ако тези партии продължат да разпалват фашизоидна омраза, да бойкотират колективни действия на европейско ниво, Европа ще започне бавно, но сигурно да се оттегля от нашите земи. И днешното състояние на нещата, което апокалиптиците описват като „края на България”, ще започне да ни изглежда като „трети златен век” в сравнение с алтернативите.  

И ако не е ясно за какво става дума, ето ви пример за модерния „новоговор”:

„Искате да оттегля срамното си изявление и да се извиня. Ще го направя, само ако бъде поискано от онези над 1500 български фирми производители, които фалирате с вашата подкрепа на мощните корпорации, или от българските синдикати, защото с това решение оставяте десетки българи без работа. Аз говоря от тяхно име. Вие от чие име ми говорите господин Лопез?” Корнелия Нинова

Това е малко храна за размисъл на онези, които мислят, че европейският път на България не е под въпрос, както и на онези „десни”, които приказват едно, но тайно се надяват да влязат в широка коалиция с БСП (поради „липса на избор”). Или пък да направят „патриотично” мнозинстяо от Орбанов тип. И в двата варианта Европа де факто ще бъде вече отсъстваща.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Свързани статии

Още от автора