Разговор с Матийс Воутер Кнол, изпълнителен директор на Европейската филмова академия
Специално за Портал Култура
Матийс Воутер Кнол е изпълнителен директор на Европейската филмова академия от 2021 г. Роден в Нидерландия, той получава образованието си и започва професионалния си път в родината си, като развива кариера и в Италия и Германия. Работил е като журналист и продуцент на документални филми, бил е ръководител на програмата Berlinale Talents към Международния филмов фестивал Берлинале, както и директор на Европейския филмов пазар (EFM) на същия фестивал. Кнол отстоява политиката за разширяване на Европейската филмова академия и на увеличаване на влиянието ѝ на глобално ниво. Разговорът с него бе проведен в Берлин, ден преди обявяването на 38-ите награди на ЕФА, на 17 януари 2026 г.
Г-н Кнол, срещите ни се превръщат в традиция. Благодаря ви, че отново се съгласихте да предоставите на българската публика своя поглед върху състоянието и развитието на ЕФА. Да започнем с новата дата на връчване на наградите.
Тази промяна не е обикновено организационно решение, а внимателно премислена стратегическа стъпка. Обикновено в края на декември и началото на януари интересът към киното се засилва – тогава се обявяват кратките списъци и носителите на редица престижни международни награди. Заради това ЕФА позиционира своята церемония през януари, вписвайки я в по-широк международен културен календар.
Церемонията се провежда след приключване на гласуването за наградите Оскар, което елиминира прякото съвпадение между двете събития. В същото време процесът на гласуване в Американската филмова академия често оказва сериозно влияние върху видимостта на филмите.
Подобно на Оскарите и наградите Златен глобус демонстрират устойчива тенденцията победителите да следват най-вече произведеното от американската филмова индустрия. Но като погледнете номинираните заглавия на тези най-престижни световни надпревари, ще видите, че повечето филми, номинирани в Европа, са и там. Мисля, че трябва да използваме факта, че системата функционира по този начин. Европейските филмови награди няма как да променят американската система. Но европейското кино може доста по-осезаемо да се интегрира в глобалния културен календар.
Разполагайки с повече време, по-активно ли гласуваха членовете на ЕФА?
Да и това се потвърждава от обратната връзка с тях. Тъй като гледането на филмите винаги е било основното предизвикателство за тях, сега разполагат с целия декември е това е много добра възможност. Нека не забравяме, че предоставяме на членовете около 75–80 филма годишно, което, съгласете се, никак не е малко. Този път в гласуването са участвали повече членове.
А има ли промени в предпочитанията?
Не бих могъл да кажа, защото и аз самият не знам. Но победителите са само една част от процеса. ЕФА се различава от други награди, защото за нас е важно не само кои филми печелят, а и това членовете да изгледат разнообразието от заглавия и да получат усещане какво представлява европейското кино през съответната година.
Известен е интересът ви към документалното кино. Как виждате възможностите за неговата подкрепа в днешните трудни времена?
Документалните филми са изключително важни в съвременния свят, особено онези, които успяват да разказват истории по творчески начин. А когато казвам „творчески“, имам предвид дистанцирането от чисто репортажния стил, от телевизионния подход към новините в най-буквалния му вид. Бих го сравнил със ситуацията, когато четете всекидневния вестник, освен новините има и приложения с есета и анализи, които се опитват да обяснят какво всъщност се случва.
Именно това, според мен, може да прави документалното кино. Ето, хърватският филм Fiume o Morte на Игор Безинович (Награда за Най-добър европейски документален филм, б.р.) е отличен пример. Смятам, че членовете на Академията ясно са разпознали новаторския му подход. И останалите номинирани документални имат специфичен авторски поглед.
През последните години ЕФА прави опит да се отваря към повече държави. Подобно явление наблюдаваме и в Американската филмова академия.
ЕФА винаги е била отворена към всички по света, които обичат европейското кино. Работим в 52 държави и имаме мрежи и членове във всички тях. Смятам, че е много важно, особено в днешния свят, Академията да бъде общност от хора, които се грижат за киното. В нашия случай – за европейското кино.
Хората, които се присъединяват към ЕФА, вярват в киното и работят за него, но също така вярват и в идеята за Европа. А тази идея означава, че макар да има различни държави, езици, възпитание, образование, когато става дума за езика на киното, споделяме общи ценности. За начина, по който го създаваме, както и за значението му за света, в който живеем.
Това обединение в полза на културната идентичност на един континент, според мен, е най-силният елемент в основата на ЕФА. Работим в цяла Европа, не само в рамките на ЕС, и сме израснали с разбирането, че Европа трябва да се сближава.
Какво е нивото на комуникация между ЕФА и Американската филмова академия?
През последните години, особено когато обсъждахме промяната на датата на наградите, сметнахме за важно да водим разговори с другите академии, за да не обявяваме решения, за които те не са информирани. Проведохме такива разговори през 2022 и 2023 г., както и срещи на различни фестивали.
За нас беше важно да кажем открито: обмисляме промяна и искаме тя да не бъде изненада за вас. Също така искахме ясно да заявим, че целта ни е да укрепим съществуващата система и да засилим видимостта на европейското кино. Поддържаме добри отношения и всяка година се срещаме с делегации на Американската филмова академия, както и с представители на Златните глобуси и други организации.
Какво мислите за дигиталната реставрация на исторически значими филми? Каква е ролята на ЕФА в този процес?
Това е изключително важна тема за мен. В ЕФА съм вече над пет години и още от самото начало съм настоявал да свързваме новите заглавия с историята на европейското кино. А тя е една от най-богатите в света. Самото кино се е родило в Европа. Тази връзка между миналото и настоящето е видима и по време на церемонията на Европейските филмови награди – не честваме само новите победители, но и киното отпреди десет, дори отпреди сто години.
Работим активно с национални филмови архиви и с големи фестивали във Франция, Италия, Унгария. Отличаваме личности с изключителен принос към европейското кино през десетилетията. Тази година такава е Лив Улман и почитането ѝ насочва вниманието към класическото културното наследство. Интересът към европейското кино се поражда не само от новите филми, а понякога дори повече – от класическите. Когато хората се връщат към „Сладък живот“ или към филмите на Кешловски, това събужда любопитството им и към съвременното европейско кино.
Какво мислите за изкуствения интелект?
Всички се питаме каква роля ще играе изкуственият интелект. Подхождаме предпазливо – не е ясно дали влиянието му ще бъде положително, или отрицателно. Но не бива да затваряме вратите предварително, защото не знаем какво предстои. За мен обаче той не е тема, която заема особено място във всекидневната ми работа. По-важно ми е да се грижим за киното, създавано от хора – за артистите, за творците с идеи и за публиката на европейското кино.
Ако той се наложи и се окаже изключително важен, и ако всички сме доволни от това, тогава със сигурност ще трябва да отговорим на въпроса и да преценим дали и как да го интегрираме в рамките на Европейските филмови награди. Но смятам, че това е тема, която първо трябва да бъде разгледана от самата индустрия.
Как работите с Жулиет Бинош, президента на ЕФА?
Жулиет Бинош внесе свежа енергия в ЕФА. Тя има ясни идеи, вярва в тях и не се отказва, когато осъществяването им се оказва трудно в началото. Именно от такава решителност Европа има нужда – както при малките, така и при големите проекти. Много сме щастливи, че тя е наш президент.
Европейското кино е важно не само за Европа. Огромен интерес към него има и в Азия, Латинска Америка, Съединените щати, Африка. Не бива да забравяме тази международна публика, когато популяризираме европейското кино – тя е огромен ресурс.
Тази година организирахме пилотни програми извън Европа – в Сантяго де Чили, Ханой, Хошимин и Хонконг – с прожекции по време на сезона на Европейските филмови награди. Както знаете, този сезон е продължение на Месеца на европейското кино. Събитията се проведоха в 125 европейски града – прожекции, срещи, специални програми. Тази инициатива съществува едва от четири години, но се развива изключително бързо. Очаквам подобни инициативи извън Европа да се разширяват. С Жулиет Бинош имаме прекрасната възможност да направим европейското кино още по-разпознаваемо в световен мащаб.
Малко след като бе избрана за президент на ЕФА, тя оглави журито на кинофестивала в Кан. Бившият президент на Академията Вим Вендерс застава тази година начело на журито на Берлинале.
Кинотворци като Вим Вендерс, легендарни личности като Жулиет Бинош, да не забравяме и великолепната Агнешка Холанд, са дългогодишни членове и силни поддръжници на европейското кино и на ЕФА. Тяхното признание далеч надхвърля нашата институция, затова не бих си приписал заслуги. Мисля, че е важно такива изключителни посланици на европейското кино да получават подобна видимост начело на журитата на големите международни фестивали.
Как киното на една страна може да помогне за популяризирането ѝ?
Честно казано, когато гледам филми, не следя само историите. Интересувам се и къде е заснет филмът, обръщам внимание на архитектурата, на времето, на атмосферата. За мен киното не е само сюжет и персонажи. То е и пейзаж, език, традиции, начини, по които хората реагират на света около себе си. Докато гледам филми, аз пътувам. ЕФА отдава признание и на конкретни локации със значение за киното. За нас европейското кино означава и плажовете на Аниес Варда, и фонтанът „Треви“ в Рим, и емблематичният за много международни и хърватски филми град Дубровник. Киното е съвкупността от хората, които го създават, и местата, които го превръщат в културна памет. Не се изчерпва и с киносалона даже – много повече е. Европейската филмова култура е цялостно преживяване.
Смятате ли, че европейските артисти трябва да изразяват отношение към случващото се в света?
Аз не вярвам в неутралните артисти. Ако си артист, ти неизбежно се разкриваш. Показваш как светът въздейства върху теб като човек и връщаш обратно към света това преживяване. Това е същността на изкуството. Когато говорим за кинотворци, виждаме, че филмите – включително номинираните или селектираните за Европейските филмови награди – говорят за света, в който живеем. Те изследват какво означава да живееш сред съмнения, страхове, тревоги и уязвимости. Затова вярвам, че изкуството неизбежно има политическо измерение – не в смисъла на партийни позиции или изборни предпочитания, а като размисъл върху човешкото съществуване. В този смисъл европейското кино винаги е било политическо и това ясно личи и във филмите от последните години.
Смятате ли, че церемонията по награждаването ще въздейства на публиката?
Понякога забравяме, че когато организираме, както през последните месеци, церемония по награждаване, която продължава няколко часа в годината, ние се съсредоточаваме върху червения килим, върху това кой ще спечели, кой присъства, кой с какво е облечен, кой ще направи остроумна шега и какво ще се появи в социалните мрежи. Всичко това е важно, харесва ни, носи лекота в живота ни и подхранва любопитството ни. Но не бива да забравяме, че в ЕФА правим това, защото вярваме в нещо по-голямо. Докато подготвяме вечер, която трябва да бъде празнична и забавна, докато се радваме на успехите на хората, съзнаваме, че реалността за много други е съвсем различна и изключително трудна. Това засяга и част от номинираните.
Затова, след като го обсъдихме с борда, сметнахме за важно да отправим знак към членовете на Академията. Не всички са в Берлин; много от тях ще гледат церемонията онлайн или по телевизията. Искахме да им напомним, че да, тази вечер празнуваме, създаваме бляскаво събитие, но не забравяме хората. Някои не могат да бъдат у дома си, защото са били принудени да бягат; други не могат да се свържат със семействата си, защото нямат интернет. За ЕФА е важно да съхранява равновесието между реалностите.
