Европейската филмова академия през българските очи. Разговор с Преслава Преславова, експерт по киноразпространение и маркетинг в Бета филм, България
Бета филм не е нова разпространителска компания на българския пазар. През последните години тя демонстрира видим интерес към европейското кино. Откога датира той?
Да, Бета филм не е нова дистрибуторска компания, учредена е през 2002 г. Интересът към европейското кино датира още от тогава. През целия този над 20-годишен период, с различна интензивност, Бета филм разпространява най-вече европейско кино. Близо 90% от репертоара на компанията се състои от европейски филми – френски, италиански, британски, испански. Разпространяваме и източно европейско кино – руски, унгарски, полски, румънски и сръбски заглавия също фигурират в нашия каталог.
Колко европейски филми на година разпространява Бета филм в България и с какъв зрителски успех? Забелязва ли се повишаване на интереса към европейското кино?
През последните три години около 30–35 европейски филмови продукции са разпространени от Бета филм в България и около 30 по време на фестивалите, с които работим. Има филми, които представяме най-вече в рамките на даден фестивал, и след неговото приключване някои от тях получават национален кинопоказ. Що се отнася до зрителския интерес към европейското кино, то той винаги е съществувал, но през последните години броят на младите хора, интересуващи се от стойностно европейско кино, наистина се увеличава. Те все по-често споделят, че имат нужда от повече предварителна реклама и информация за местата, на които да гледат европейски филми с номинации и награди или такива, които са издържали проверката на публиката извън България. Това е чудесен знак за вкуса и усета на българския зрител към доброто кино.
Как извършвате подбора на европейските филми, които да получат своя търговски показ в България?
Подборът се прави основно по време на международните кинофестивали, които поддържат и големи филмови пазари, като най-важните за нас са Берлинале и Кан. От значение е и френската седмицата за търговско разпространение на филми (Unifrance Rendez–Vous in Paris), която се провежда всяка година през януари. Стараем се да правим връзка с различните конкурсни програми на значимите кинофестивали. Това ще рече, че фокусът е не само върху филмите, които можем да открием на конкретните пазари, но и върху различните състезателни конкурси на големите международни филмови събития като споменатите Берлинале и Кан, но също Венеция, Сан Себастиан и други.
Как лансира Бета филм европейските филми на българския пазар ?
Обективно не е възможно всички европейски заглавия, които имаме в каталога, да бъдат разпространени в кината. Една част от тях директно отива за телевизионен показ. Но все пак най-атрактивните, престижни, коментирани и награждавани продукции, онези, които имат зрителски потенциал, се предлагат и на арт кината, и на веригите с мултиплекси. Съобразно целите, публиките и премиерния си репертоар, те са тези, които си избират филмите. Ние пък се стремим да търсим най-подходящото време и повод за разпространение на всяко едно заглавие. Когато зрителите попаднат в плена на привлекателните и въздействащи европейски филми, тогава се получава симбиоза между вкуса на публиката и нашите очаквания. Разбира се, случват се и разминавания. Все още е трудно да се намери точната формула на т.нар. български вкус, защото той не винаги е предсказуем.
Бета филм има принос в осигуряването на стойностни европейски заглавия в програмите на фестивали като София Филм Фест, Синелибри и Киномания. Има ли други фестивали, с които работите по този начин? Как оценявате партньорството си с тях?
И СФФ, и Киномания, и Синелибри са наши дългогодишни партньори, а също така и известният варненски фестивал „Любовта е лудост“. Партньорството ни с българските фестивали е пълнокръвно и задоволява и двете страни. В нашия каталог те търсят заглавията, подходящи за техните програми и публики, а ние се стараем да селектираме и осигуряваме онова, което би било синхронно с изискванията и форматите им. Партньорствата ни с колегите и екипите на фестивалите са много добри. Отговаряйки на конкретните им изисквания, ние се стараем да подготвяме филмите и да ги доставяме на фестивалните зрители и гости в необходимия срок. Разбира се, има конкуренция и тя често е твърде яростна. Във всички случаи обаче ние сме отворени за нови партньорства и възможности за показ на добро европейско кино, като условията ни са вече установените правила да не променят.
Споделете как и защо променихте досега действащата формула на фестивала „Любовта е лудост“. Ваша ли беше инициативата, или причината се крие в нещо друго?
Единствената формула, която се промени тази година, е, че ФКЦ Варна се отказа да се занимава с организацията на фестивала, а Бета филм получи по-голяма роля от тази да селектира и доставя филмите за „Любовта е лудост“. В този смисъл в момента главният организатор на фестивала е Бета филм. Това се наложи заради желанието на новото ръководство на ФКЦ Варна (НДК Варна) да се оттегли от финансирането на фестивалите (визирам и Киномания в София, тъй като НДК, София и ФКЦ, Варна са с общо ръководство). Характерът на „Любовта е лудост“ си остава същият – филми с любовна тематика, международни гости, конкурс, награди и селекция, все по-широко отворена към публиката.
Какво е за вас европейското кино – кауза, любов, инструмент за финансово благополучие на фирмата?
За нас европейското кино е и кауза, и любов. Киното като цяло и стойностното европейско кино в частност. Интересуват ни филми, които вече са спечелили или биха могли да спечелят авторитетни международни награди, такива, които ще накарат зрителите да се върнат в киносалоните, за да се срещнат с новото премиерно заглавие на Бета филм. Ще дам конкретен пример: в рамките на Киномания, провеждаща се в момента, прожекцията на филма „Мария“ на Пабло Лараин с Анджелина Джоли в Зала 1 на НДК в София беше абсолютно разпродадена – над 3000 души гледаха този филм преди световната му премиера. И си тръгнаха, заредени с хубави емоции от видяното на екрана. Ето това за нас е онази мотивация, която ни кара да продължаваме с каузата „разпространение на европейско кино“. Миналата година нещо подобно се случи с филма „Жан дю Бари: фаворитката на краля“ на Майуен Льо Беско с Джони Деп в главната роля. Зрелищен и пищен филм, заснет на лента във Версай и доста различен от „Мария“. На текущата Киномания бързо свършиха билетите и за „Болеро“ на Ан Фонтен, посветен на живота на великия френски композитор Морис Равел, и за „Господин Азнавур“ на режисьорите Гран Кор Малад и Мехди Идир, трогателен биографичен разказ за уникалната съдба на известния френски певец с арменски корени. А пък „Веществото“ на Корали Фаржа с Деми Мур в главната роля буквално взривява аудиторията. Дали европейското кино би могло да бъде и инструмент за финансово благополучие? Споменатите филми дават известна надежда, но все пак на нашите ширини това е доста трудно да се получи.
Как оцелявате на фона на конкуренцията с американските блокбастъри?
Съревнованието с американските блокбастъри е трудно, защото европейското кино не разполага с толкова големи бюджети за реклама и пиар, а всички знаем колко важни са те, за да може даден филм да стигне до повече зрители. Често ми се случва да чувам от приятели или познати, чиято професионална сфера е извън киното: „много ми се иска да гледам този или онзи филм, но не знам къде“. Това означава, че или рекламата е недостатъчна, или пък е направена в неподходящите канали. Все пак има и европейски филми, за които зрителите знаят кога и къде да ги очакват, още преди да бъдат пуснати по кината. Обикновено това са филми, за които се говори, защото са наистина добри: фестивали, филмова критика, медии са си свършили работата и единственото, от което подобни заглавия имат нужда, е известна реклама и пиар, но в правилната посока.
От каталога на Бета филм през последната година сред най-важните заглавия са „Анатомия на едно падане“ на Жюстин Трие, „Зона на интерес“ на Джонатан Глейзър, „Аз, капитан“ на Матео Гароне. Предстоят да излязат „Все още има утре“ на Паола Кортелези, „Майстора и Маргарита“ на Михаил Локшин и „Любов. Лъжи. Кръв“ на Роуз Глас.
Българското кино влиза ли в интересите ви като разпространители?
Дистрибуторите, които се интересуват от българско кино, го правят най-вече заради субсидиите за разпространение, идващи от НФЦ. Но тези субсидии са недостатъчни и не винаги оправдават необходимия търговски ефект, дори и самият дистрибутор да е инвестирал не малко средства в рекламния бюджет на филма. Нека го кажа така: да разпространим български филм, означава да хвърлим в пясъка доста сериозна сума. Не са много на брой онези български филми, от които би могло да се реализира някаква печалба. Освен това много често филмите се разпространяват от продуцентите им. От друга страна, обемът европейско кино, с който работим ние, не ни позволява да разпространяваме и българско кино. Причината за това е, че финансовите ни средства се насочват най-вече за купуване на европейски филми. В същото време за една добра разпространителска кампания на български филм вече са необходими доста сериозни суми, с каквито могат да се купят поне пет стойностни европейски заглавия.
Що се отнася до субсидиите за разпространение на европейско кино у нас, които се предоставят от НФЦ, те не са достатъчно стимулиращи, защото институцията отпуска до 25% от заявения от дистрибутора рекламен бюджет. В същото време програма „Творческа Европа Медиа“ дава възможност да се получат 70% от заявения рекламен бюджет за разпространение на европейски филми. Смятам, че би трябвало да се работи за въвеждането на по-стимулиращи политики за разпространение на европейско кино у нас. Само така тези наистина добри филми могат да имат шанс да стигнат до максимален брой зрители.
Как оценявате дейността си през последната година и коя е най-голямата ви гордост?
От петте номинирани игрални филми за „Най-добър европейски филм“ на Европейските филмови награди тази година, а именно „Емилия Перес“ на Жак Одиар, „Съседната стая“ на Педро Алмодовар, „Семената на дивата смокиня“ на Мохамад Расулоф, „Веществото“ на Корали Фаржа и „Вермилио“ на Маура Делперо, само филмът на Алмодовар няма да бъде разпространяван от нас. Останалите четири заглавия ще стигнат до българските зрители благодарение на Бета филм. И това няма как да не ни радва.
Как оценявате Месеца на европейския филм (ноември), организиран за трети път от ЕФА във всички европейски страни? Имате ли усещане за него в България (извън Синелибри и Киномания)? Какво според вас може да се направи, за да се почувства едно наистина празнично отношение към европейското кино ?
Месецът на европейския филм започна да набира скорост и да печели верни почитатели навсякъде в Европа.Това е една много добра инициатива, фокусираща зрителското внимание върху най-интересните и харесвани европейски филмови продукции. Хубаво е, че европейското кино може да се опре на Европейската филмова академия и да получи подкрепа в месеца преди връчването на Европейските филмови награди. На популярност се радва и Денят на европейското кино, който също се случва през ноември в различни страни (у нас в G8 културен център). Тази година се открои името на Вим Вендерс, човека, създал филми като „Париж, щата Тексас“ и „Криле на желанието“ (знаем, че той ще получи престижното отличие на ЕФА за изключителния си принос към киното).
У нас малките, но важни събития през ноември са топли празници на европейското кино. Те определено имат потенциал да стават по-мащабни и забележими. Вместо само в един, в два или дори в три дни да организираме прожекции на най-търсените и награждавани европейски филми, бихме могли да ги съпроводим със срещи с български кинотворци, членове на ЕФА, в три, пет или повече кина, в няколко града. И ако подобни идеи все още не са факт, то положителното е, че по пътя на тяхната евентуална реализация започваме да следваме вярната посока.
