Откъс от книгата, в която Михаил Вешим разказва живота Мистер Сенко, изданието е на „Книгомания“ 

Както пише Михаил Вешим: „През 2025 г. се навършват 120 години от рождението на Мистер Сенко. Преди половин век той бе изключително популярен, направо „култов“, както биха казали днес. Идолите на народа тогава бяха няколко – Гунди във футбола, Лили Иванова и Емил Димитров в естрадата, пророчицата Ванга от Петрич… И Мистер Сенко. Неговото име бе влязло дори във всекидневния език, често можеше да се чуе някой да каже: „Аз да не съм ти Мистер Сенко!“, когато ставаше дума за нещо сложно, невъзможно или невероятно. Само той – илюзионистът, фокусникът, магьосникът – умееше сложни, невъзможни и невероятни неща.
Тази книга разказва за живота му – от бедното детство по улиците до световните сцени, от метач и продавач на лимонада в цирка до най-високите върхове на илюзионното изкуство. От обект „Семка“, разработван от ДС в първите години на „народната власт“, до личен приятел на Тодор Живков.
Мистер Сенко е голям артист и българин, изминал нелек житейски път през годините, но устоял на превратностите на времето. И отстоял себе си, понякога и с цената на компромиси – с властта, но не и със своето изкуство“.

Мистер Сенко е роден на 12 февруари 1905 във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк „Колизеум“ и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.
Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като „Бурето“, „Сандъкът с 25 саби“, „Електрически стол“, „Разрязване на жена с трион“. През 1961 г. заради „Сваляне на главата“ печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден „Робер Уден“. Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му. Мистер Сенко умира на 26 юли 1987 г. в София.

„Един живот на фокус. Мистер Сенко“, Михаил Вешим, дизайн Тодор Манолов, издателство „Книгомания“, 2025 г.

Втора част

Обект „Семка“

… Към края на дебелото досие „Семка“ се натъкнах на интересен документ – ДС решава да завербува Сенко. Ръководството на „секретната служба“ се е поблазнило от идеята да превърне световния илюзионист в собствен доносник. Който при гастролите си из Европа ще следи и ще слухти какви са настроенията сред българите емигранти, повечето негови приятели, а при завръщане в България ще пише доклади и отчети до „органите“ за чутото и видяното.

Тоест, ДС вече няма да праща „ченгета“ със Сенко в чужбина, службите искат да направят него „ченгето на групата“. Ето как офицерите от ДС разработват своя план, своя фокус-мокус, с който си мислят, че ще превърнат Големия артист Мистер Сенко в „слушалка“.

Някой си майор Москов, сложил подписа си в края на документа, предлага вербовката да протече при следния ред:

На първата среща: Възползвайки се от описаните моменти да се поведе беседа с кандидата, затова че той много добре се държал във Виена при последното си посещение, което на него му прави чест, като патриот и именно защото отново му предстои да отива във Виена, като майстор на естрадата, където ще участва във Фестивала, където той има връзки от по-рано. До тук да спре беседата за неговите връзки и да се засече въпроса – какво е неговото мнение като специалист, как върви подготовката на фестивала у нас, смята ли той, че ние достойно ще се представим (защото той е бил на фестивал в Москва), като знае какви съперници ще имаме и то в капиталистическа страна. Това обстоятелство ще го поласкае, защото ще бъде зачетен като деец, с когото не друг, а ДС разговаря и доверява такива въпроси. Може да се допълни, че ние отдавна сме искали да беседваме по такива въпроси.

В зависимост от поведението което ще има и участието което ще вземе в беседата, същото ще продължи с крайна цел – да му се вдъхне вяра и накрая да му се изкаже благодарност за отзивчивостта да беседва с нас по тези въпроси и за меродавните мнения, които е споделил с нас, което ще докладваме на Ръководството. Също така ще се намекне или предупреди (според обстановката) да не споделя с когото и да било за беседата проведена с нас, защото хората ще го изтълкуват кой знае как? Накрая ще му се постави въпроса, ако не възразява отново да побеседваме с него по въпросите на изкуството, тъй като колкото и да му се вижда чудно, то ние от такива въпроси се интИрисуваме.

На втората среща: Следва да се включат подобни въпроси и такива за естрадното изкуство у нас. Има ли почва и признание, приема ли се от публиката, на каква основа е организирано, съществува ли опасност от изкълчване и нахлуване на западно влияние, до каква степен, по чия вина и др.

В тази беседа би следвало да му се напомнят много внимателно и тактично две неща първо, че за успеха на нашето естрадно изкуство той има големи заслуги и поведението му в обществото, му е добро и произхода и именно затова беседваме с него както се казва поверително тук а не в механата но да не говорим за грешките и недостатъците, които той допуска. (Ако реагира и иска да му се кажат следва да се подготвим и му съобщим примерно за срещите му с Златев и брат му или някое публично недоволство или изказване) и следва да се допълни, но на това ние не обръщаме толкова внимание. И второ, че ДС се интересува за иСтъкнатите хора, щото те да не попадат под чуждо влияние.

В тази беседа трябва да се каже, че по повод заминаването му във Виена някои музикални хора не са уредили включването му, но след като въпроса е стигнал до нас (за да знае че и такива въпроси стигат до нас) ние сме уредили въпроса по спешност по нареждане на Ръководството и още повече като се има предвид, че той лично е познат на др. [зачеркнато – бел. моя М. В.] нашия Пълн. м-р във Виена. – Това за да укрепим още повече вярата му. Отново трябва да се спомене – още повече на такъв патриот, който така добре се е държал във Виена. Това потвърждава, че ние не сме се излъгали в преценката и ходатайството. Също така не се съмняваме, че при неговото посещение във Виена той отново ще се държи като патриот. Тук може да се включи въпроса – Но въпреки всичко той не познава цялостната обстановка там и би било целесъобразно, при такива случаи да се допитва до Ръководството на фестивала и ги информира, ако такива и други подобни прояви се и инциденти се случат.

Положително той ще декларира, че винаги ще бъде такъв, защото е прям. Такова заявление може да се ползвува за преминаване към по-конкретни въпроси – за средата близките, правели ли са му впечатление някои от тях с непристойно или съмнително поведение и др. На този етап от разговора би следвало да се включи въпроса за бдителността и макар това да не е най необходимо условие за неговата артистична дейност, то като патриот той би следвало да проявява такава на всякъде и всЕкога. Да се интересува от тези въпроси, като човек който уважава Народната власт, дала на артистите и хората на науката, изкуството и културата толкова много. И не само за това. Още повече,че той често пътува в капиталистически страни, където не са изклУчени провокации, различни шантажи и пр., като се знае че той е артист с международна известност. (Тук следва да му се припомни случая с Държавния ансамбъл в Париж и Лондон).

В Сависимост от участие в разговора и неговата линия на поведение – ще се реши изхода за вербовката, дали в резултат на негови обещаващи изявления ще бъде момента да се пристъпи конкретно към вербовката и оформянето и, или периодически ще продължават беседите, докато се получат желаните резултати.
Начин на повикване – Ще се извика по телефона от Концертна дирекция (може от секретарката) или вместо от орган на Конц. Дирекция от нас и ще му се определи час кога да се яви – Напр. ще му се съобщи на обед за 3 часа. На вратата (пред Дирекцията) ще чака др.капитан Васил Вутов, който ще му заяви истината, но че не е било удобно да се съобщава предварително и ще го доведе с колата на службата, която ще чака на „Бенковска” на 3 етаж, кабинет № 11, където ще го посрещне др. подполковник Ст. Василев.
Предлагам навсЕка цена в кабинета на масичката да има шише вино с две чаши, чиния луканка, кутия шоколадови бонбони и кутия цигари. (Може да се внесе и при поискване) Това ще предразположи обекта към беседа.
Предлагам също др. капитан Вутов или друго определено служебно лице да присъства на вербовката.

София, 10.4. 1959 год.
Предлага: Майор Москов
Зам. н-к отд. 2-ро 

Документът с плана на „вербовката“ е уникален – той показва нивото на интелигентност на офицерите от ДС. Известно е, че в Англия специалните служби се наричат „Интелиджънт сървиз“. Сами може да прецените каква „интелиджънт“ притежава нашата, социалистическа „сървиз“.

Като начало обърнете внимание на правописа на документа, който тук е запазен, както е в оригинала. Сгрешените думи „интИресуваме“, „иСтъкнати“, „изклУчени“, „Сависимост“ и т.н. не са просто в резултат на мащинописни буквени грешки – те показват слаба образованост, направо полуграмотност.

После вижте стила. Обърканите и витиевати фрази издават „постната“ милиционерска мисъл в главите под фуражките, личи липсата на култура (въпреки претенцията, че „от въпросите на изкуството ние също се интИресуваме“). Неслучайно зевзеците наричаха тайните ченгета от онова време „цивилни изкуствоведи“ – със задължителното намигане.

Колко елементарно „изкуствоведите“ от ДС си представят, че ще завербуват Мистер Сенко – с бутилка вино и луканка, с кутия цигари… Или с ласкателства за неговия патриотизъм, за приноса му в българското естрадно изкуство, с намеци, че именно на „службите“ той е задължен за включването му в задгранични командировки.

Да излизаш с такива обикновени „фокуси“ пред фокусник като Сенко – това е като в лафа за краставичаря и краставиците.

Мистера, макар достатъчно славолюбив и суетен, не е глупав. Спомнете си онова негово изречение: „Сенко е по-хитър от всички!“. Той няма да се хване на елементарни ласкателства в кабинета на ДС началниците, нито пък ще се уплаши от силов натиск (както предвижда на едно място планът). Да не забравяме,че по онова време Мистер Сенко има влиятелни приятели сред комунистическия елит, а също и благоразположението на Първия – Тодор Живков.

Сред документите в досието „Семка“ няма друго сведение как е протекла вербовката. Но можем да си представим – Сенко е пийнал едно вино, опитал е луканката, изпушил е цигара. После е извадил от джоба си някое вълшебно топче или тесте карти, постоянен реквизит, с които е показал фокуси на офицерите от ДС. Скрил им е топчето, открил им е картите, извадил им е дамски гащички от джоба на сакото или пък им е прибрал часовниците. После заедно са се посмели.
Най-вероятно така, с усмивка (крива за ДС) е завършила неговата вербовка за агент.
Защото никъде в досието „Семка“ не открих данни Мистер Сенко да е сътрудничел на „службите“. Той е бил единствено обект на разработка.  

***
Около петнайсет години ДС души около Мистер Сенко и го преследва като куче – следенето и слухтенето едва ли е останало скрито за един наблюдателен и съобразителен човек, какъвто е той.
Досега, до този момент, той е понасял всичко търпеливо.
Обаче опитът за вербовка е прелял чашата на търпението му. Като се знае невъздържаният му и на моменти груб език, сигурно е пратил не една „благословия“ по адрес на „службите“.
И може да се допусне, че е използвал „връзките“ си, за да се откачи от наблюдението на ДС – оплакал се е на високопоставените си познати от партийния елит. Или направо на Тодор Живков, до когото вече е имал достъп.
Сигурно някой влиятелен човек, най-вероятно лично министърът на вътрешните работи, е вдигнал телефона, за да прекрати следенето.
Иначе как да се обясним следното:

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За закриване ОНД № 16239, заведено на Евстати Христов Карайончев.

Датата е 19 април 1960 г. В документа се повтарят известните подробности за Сенко – кога и къде е роден, кои са родителите и роднините му. Накратко се припомня и кариерата му – от улицата, през чиракуването в цирка, до израстването му като илюзионист с международна известност.

Сега работи към Концертна дирекция и има пътуваща група и необходимия реквизит, коли и др. С него работи и синът му, който трудно усвоява изкуството на баща си и има хулигански прояви. Несериозен и без авторитетен. Сенко се оженил за циркова артистка – гъркиня [толкова години „интелигентните“ офицери от ДС не можаха да разберат каква по народност е Ела Самбиази – бел. моя М. В.], която през 1959 г. починала.

Преди 9-ти септември 1944 г. Карайончев – Сенко се е движил в различна среда. Бил е приближен на фашисткия министър Партов. Няма данни да се занимавал с политика и не е членувал в никакви групировки.
След тази дата е патриотично настроен, изнасял е редица безплатни спектакли пред организации, войници и др. Създават се условия за широка артистична дейност и той бързо спечелва много средства. Купува си кола и построява коНфортно обзаведена къща.

По агентурен път се установи,че Мистър Сенко [в ДС още не са научили разликата между Мистър и Мистер – б.а.] при посещението си във Виена публично е разобличавал изменниците, като ги е наричал голтаци и мързеливци и хвали създадените условия у нас, че имал кола, вила и пр. Доволен е от народната власт за награждаването му с орден и признаването му като артист.
От проведените редица агентурно-оперативни мероприятия не се установи да се занимава с вражеска дейност, поради което
ПРЕДЛАГАМ:
Да се закрие ОНД заведено на Евстати Христов Карайончев – Сенко и материалите да се снемат за съхранение в отдел 8-ми на ДС.

Предлага:
Зам.началник на отделение първо
Майор Москов

Същият този Москов, който година преди това бе изготвил плана за вербовката на Сенко. На него сега се налага и да закрие оперативното му дело.

***
Въпреки, че делото „Семка“ е закрито през април 1960 г., агентурните сведения за Мистер Сенко продължават да пристигат и да се трупат в папката му. ДС е тромава структура, както тежкотоварен влак не може веднага да бъде спрян от внезапна спирачка, така и милиционерската бюрокрация трудно удря спирачки.

Агентите продължават дейността си, продължават и докладните записки за поведението на Сенко – най-вече в чужбина. Там „очите и ушите“ на ДС наблюдават и слухтят какви ги върши илюзионистът – от Западен Берлин постъпват сведения, че обикаля магазини за илюзии, колко валута (западни марки) е похарчил да си купи реквизит за фокуси, а от бижутериен магазин е купил (представете си!) гривна. Ходил е и до Щутгарт да проучи как да се сдобие с кола мерцедес, но се отказал. Като бил в Париж също купувал фокуси и се срещал с българи емигранти… Нищо необикновено, нищо скандално.
Оперативни работници от канцелариите на „службите“ приемат доносите и сведенията, трупат ги „към дело“, платените доносници си получават хонорарите, офицерите от ДС си заработват големите заплати, за да им се трупа трудов стаж и един ден да вземат „тавана“ на пенсиите.
Активно нищоправене – „за добруването на народа, за развитието на социалистическата ни родина“.

А Сенко продължава да работи – изнася спектакли у нас, пътува в чужбина, печели добре и плаща данъци на държавата. Но и държавата му обръща нужното внимание – за 55-годишнината си е отличен с орден, по-късно ще му дадат и званието „заслужил артист“. Резолюцията, написана от водещ офицер през септември 1950 г: „Да се предупреди 5-ти отдел да не го допускат на официални тържества и при отговорни хора“, отдавна не в сила. Илюзионистът е канен на високо ниво да изнася програми в държавните резиденции при посещения на важни чужди гости, посланици и държавни глави. Сближава се още повече с Живков, двама си разменят шеги като близки приятели – но за техните отношения ще разказвам нататък.

Казах вече, че след смъртта на Ела през 1959 г. Сенко сякаш се променя – и да е имал своите несъгласия със социализма, той се примирява с действителността. Ясно е, че американците, които е чакал, слушайки „Гласът на Америка“, няма да дойдат, руснаците трудно ще си отидат, трудно ще се смени политическата ситуация, а народната власт изглежда непоклатима и вечна. Навремето и да му е минавало през ума да емигрира в чужбина, където Ела има роднини, вече това е безсмислено – Ела я няма, той е на 55 години, поуморен е от активната артистична дейност. А вече не го спират и за чужбина – пътува на запад, винаги когато поиска или когато го поканят.
Сякаш в тоя период на живота си Сенко се спира да си поеме дъх и да прецени реално: за какво му е чужбина? Тук има всичко – хубава къща, хубава кола, пари, слава, държавно признание! Какво повече да постигне човек в живота си? И някак се успокоява. Но присмехулникът в него си е жив – събере ли се с приятели на маса, винаги ще разкаже някой политически виц. Който после ще бъде преразказан в „донос“ до ДС.
Ето какво донася кандидат-агент „Моряка“ на 21 юли (забележете) 1964 – четири години, след като досието на Сенко е закрито.

В началото на м.. юли 1964 г. на маса в лятната градина на руския клуб Мистър Сенко [ и „Моряка“ не прави разлика между Мистър и Мистер – но на него му е простено, все пак е само кандидат-агент – бел. моя М. В.] в присъствието на П. Ламбринова, актриса, касиерката на народния театър на младежта, една актриса от Габровския нар. театър – негова позната, артистите Елка Михайлова и Петър Морев, източника и др. разказал следния виц: Гомулка отишъл на гости на Хрушчов. Последният започнал да го развежда из Съюза, посетили самолетен завод, току що бил завършен един ТУ-104. Хрушчов попитал Гомулка дали му харесва самолета, Гомулка изказал възторга си, Хрушчов се обърнал към придружаващия го Сергей с думите: „Сергей, запиши за товариш Гомулка самальот“. Гомулка благодарил. Продължили обиколката, отишли в завод за л.коли „Чайка“, изкарвали нова „Чайка“ – последвал същия въпрос като при ТУ-104, на който отговорът също бил възторжен. Хрушчов казал „Сергей, отпиши самальот и запиши на таварищ Гомулка „Чайка“. Продължили нататък, стигнали конезавод, Хрушчов посочил една хубава млада кобила и пак попитал Гомулка дали му харесва. Гомулка пак изказал възторга си. Хрушчов казал на Сергей да отпише „Чайката“ и да запише кобилата.
Отишли на балет, прима балерината била прекрасна, Хрушчов задал същия въпрос, Гомулка обаче малко смутен от честите смени на подаръка, решил да си запази поне кобилата и затова казал уклончиво „Ну, товарищ Хрушчов, я стар, у меня… нет.“ Хрушчов веднага отсякъл „Сергей, отпиши кобила, запиши балерина за товарищ Гомулка“.