Светът е в пълен хаос, което е безспорен факт. Това е пряка последица от наслагването на редица негативни фактори, сред които резките смени в душевното състояние на човека, заемащ Овалния кабинет в Белия дом, са доста нагоре в класацията. Без да забравяме, разбира се, за огромните и престъпни налудности на диктатори като Путин, за престъпленията на по-дребни азиатски и африкански автократи, както и на всевъзможни джихадисти и аятоласи (списъкът е дълъг). Така войни и кризи си дават среща в една глобална „физика на хаоса“. Ето защо е вярно, както е твърдял Макиавели, че не всичко е политика, но политиката (явно) се интересува от всичко.
Едни наричат това „ентропия в политиката“, други като руско-американския културолог Михаил Епщайн предпочитат да говорят за „тържество на хаоса“. В нулевата точка на творението наистина е бил хаосът (сиреч нищото). Но нали Божият план на мирозданието е тъкмо обратното: да има разумен порядък, както и правила, валидни за човеците през вековете.
Теориите за хаоса обаче предполагат не просто описание на развалата, произвола и разпада, на които сме свидетели и ние. Те се опитват – след края на идеологиите и опитите да се обяви „край на историята“ – да дадат „прогноза на непредсказуемостта“. Сиреч – да очертаят „целта“, замисъла, който (може би) се крие в разпада на всичко около нас.
Утопията, както добре помним от експериментите на наш гръб, бе все пак легитимация на някакъв „проект“, бил той и чудовищен. През „нас“ строяха „най-справедливото, прогресивно и безкласово общество“, което щеше да се осъществи с настъпването на комунизма. С цената на милиони жертви, репресии, несвобода, изцеждане на жизнения ресурс на обществото. Както преди това нацизмът и фашизмът искаха да изградят „идеалната нация“ (или раса), заличавайки чрез престъпления и насилие всяко съществуващо различие, особено „най-вредоносните“ малцинства.
Но това е все пак утопичен проект от миналото, който не спира да ни тревожи заради различни реставрационни опити (в неоимперията на Путин или в популистки режими по цял свят).
А днес, паралелно със старите страхове, сме изправени и пред нещо, което социологът Зигмунт Бауман определи като „втечнен страх“ – дифузна тревожност, която няма конкретен обект, но се усилва все повече и повече от хаоса, в който (умишлено или спонтанно) сме потопени.
През 2016 г. – сиреч още в първия си мандат – Доналд Тръмп тържествено обяви, че „Съединените щати като нация трябва да бъдат все по-непредсказуеми“. И във втория си мандат го сбъдна (с „дружеската помощ“ на партньори като Путин и Си).
Имало е в историята какви ли не президенти на Съединените щати: и визионери (Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън), и борци за равноправие (Ейбрахам Линкълн), и поддръжници на мира (Теодор Рузвелт, Удроу Уилсън), но и „ястреби“ и завоеватели (Хари Труман, Дуайт Айзенхауер), и корумпирани и престъпващи закона (Ричард Никсън), или потресаващо некомпетентни (Джордж Буш-младши). Но такова „чудо“ като Доналд Дж. Тръмп (при това във втори мандат, изтичащ чак през януари 2029 г.) в историята на САЩ наистина не е имало.
И трябва да признаем, че онова, което видяхме в първия му мандат (включително на финала – с щурма на Капитолия), е нищо в сравнение с това, което се разиграва пред очите ни от 20 януари 2025 г. насам… Пълна „врява и безумство“ (ако използваме Фокнър).
Не знам някой може ли с точност да изброи с кого Тръмп не е във война и кои са съюзниците на Америка?
В момента САЩ водят основно война с аятоласите от Иран и техните проксита, за което има и редица основателни причини (иранската ядрена програма, кървавата разправа на режима с неотдавнашните мирни протести и т.н.).
Но защо тогава Тръмп иска да излиза от НАТО? Защо Европа е обвинена заради всички негови неуспехи и е сочена като противник? Защо Тръмп непрекъснато (скрито или явно) си партнира с Путин? Защо съдбата на Украйна се превръща в разменна монета във всичките тези игри? И не се ли върви към снемане на американските санкции срещу Русия, за да се уреди по някакъв начин „иранската криза“? А на заден план вървят и скрити договорки с Китай, което се вписва напълно във виждането на Тръмп за „световната политика на хаоса“ като временна договореност и баланс между интересите на ядрените свръхсили.
Но с изключение на „акцията във Венецуела“, където американските командоси си свършиха работата, Тръмп се проваля във всичко, с което се заеме.
Засега той заряза придобиването на Гренландия, но огромната пропаст, зейнала между САЩ и Европа, си е факт.
Оказва се, че и всеки, когото той категорично подкрепи, се проваля (справка – Орбан в Унгария).
Ала никой наистина не знае още какви натрапчиви идеи щъкат под неговите оранжеви коси.
На 13 април (ден след православния Великден и само седмица след католическата Пасха) Доналд Дж. Тръмп в своята социална мрежа Truth Social се представи ни повече, ни по-малко в образа на Иисус Христос, идващ да изцери страдащите – като Спасител в един свят, подвластен на оръжията и на всевъзможни бедствия.
Последва бурна отрицателна реакция дори в собствения му лагер, включително от средите на MAGA – и той изтри „образа“ и съобщението си. Даже по телевизия „Фокс нюз“ последваха унищожителни коментари. Но тези дни „постингът“ изплува отново през неговите социални мрежи, което идва да покаже, че „няма грешка“ – Тръмп наистина мисли себе си като спасителя на този грешен свят… Както се казва, Бог да ни е на помощ!
И още по-показателно е, че Тръмп се е захванал и с новия римски папа, обвинен от него в какви ли не „грехове“. Накратко: Лъв XIV бил „слаб папа“. Бил избран, защото е „американец“, сиреч от великата Тръмпова нация. Обърнете внимание на аргумента: Конклавът е избрал римски първосвещеник, защото е от „една нация“ с Тръмп, който, както вече стана ясно, е „спасителя на света“. Щом Тръмп е в Белия дом, то папата американец е във Ватикана. А Лъв XIV не иска да го признае!
Второ, папата защитавал „криминалната престъпност“… Бил „слаб по отношение на престъпността и ужасен, особено по отношение на външната политика“. Тоест Лъв XIV не приема „лова на хора“, на нелегални мигранти на територията на САЩ, и то по бруталния и унизителен начин, по който това се извършва от администрацията на Тръмп, включително с цената на човешки жертви.
Малко преди това папа Лъв XIV наистина протестира срещу заплахите на Тръмп да „върне Иран в каменната ера“ и да унищожи иранската цивилизация. В проповедта си той призова световните лидери да се стремят към мира: „Стига толкова демонстрация на сила! Стига толкова война“, което винаги е било учението на Църквата.
На път към Алжир, тоест преди започването на африканската си обиколка, Лъв XIV кротко, но твърдо обясни, че не е политик и не иска да влиза в дебат с Тръмп: „Не смятам, че с посланието на Евангелието трябва да се злоупотребява по начина, по който някои хора го правят. Ще продължа да се изказвам срещу войната, стремейки се да насърчавам мира, диалога и многостранните отношения между държавите, за да се търсят справедливи решения на проблемите“, заяви той.
Междувременно италианската министър-председателка Джорджа Мелони реагира остро на нападките на Тръмп срещу папата и защити Лъв XIV. Което отново взриви Тръмп и окончателно го убеди, че Европа е „змия в пазвата“.
В интервю пред в. „Кориере дела сера“ Тръмп даде да се разбере, че вече не разговаря с Мелони, която някога минаваше за негов близък съюзник. „Предала го“, била за Иран, не помогнала с военна сила в Ормузкия проток. Италия категорично отказа американски полети срещу Иран да се извършват от военната база в Сицилия.
„Това не е вече същият човек и Италия няма да бъде същата страна, каквато беше“, заяви Тръмп пред „Кориере дела сера“. След което за пореден път пророкува, че Европа загива, имиграцията я убива, а високите цени на енергията окончателно ще я довършат. И че само той е „спасител“, тъй като в Европа „хората зависят от Доналд Тръмп, който държи отворен Ормузкия проток“.
По същия начин, поне в средите на неговите привърженици от MAGA, Тръмп минава за „богопомазан“, тъй като оцеля при атентата малко преди избора му за президент на САЩ. Нещо повече, в тези среди често го сравняват (не с Христос, разбира се), а с… библейския цар Кир Велики (Кир II), който, сам бидейки езичник, разрешава на иудеите през 539 г. пр.Хр. да се завърнат в обетованата земя от вавилонския плен и да издигнат наново Храма. Парадоксът в случая е, че Кир Велики е бил… персийски шахиншах от династията на Ахеменидите, тоест един от ключовите владетели тъкмо на онази „иранска цивилизация“, която сам Тръмп се кълне, че ще изличи от лицето на земята.
Ала неведоми са пътищата Господни! Тръмп като ирански шахиншах е наистина невероятен образ, концентриращ в себе си цялата тази „физика на хаоса“.
