„Здравко Александров (1911‒1998). Един самотник в пейзажа“, СБХ, ул. „Шипка“ 6, 6–29 юни 2024 г.
„Един самотник в пейзажа“ е изложба, организирана от галерия „Лоранъ“ в залите на СБХ, с куратор Марияна Аврамова. Тя включва над 110 творби от държавни и частни колекции. Заглавието отразява интровертната нагласа на твореца и нюансира своеобразното игнориране на присъствието му в панорамата на българския пейзаж.
До момента творчеството на Здравко Александров не е събирано и експонирано в неговата цялост. Подходът на куратора е съзвучен с популяризаторската мисия на екипа. Марияна Аврамова прави хронологичен и същевременно тематичен разрез на художествената продукция, като разделя визуалния „разказ“ с текстови пана. Така посетителят е ориентиран за вътрешната логика на експозицията от текстови въведения, които бележат времеви и проблемни рамки. Образът на художника е реконструиран чрез документи, интервюта, селекция и анализ на произведения. Подобно на пъзел, цялостното му артистично присъствие е съчленено в изложба и в монография.
Няколко са посоките на експозицията: „В зората на творчеството“; „Из Родопския край“; „Архитектоника на природата“; „Градът и индустриалната тематика“; „Софийски калейдоскоп“. Събраната продукция е подредена с предложен прочит, който улеснява и ориентира зрителя. Във всеки раздел са вплетени асоциативни взаимовръзки и артистичен контекст (в изложбата са включени и произведения на автори, оказали трайно влияние върху Здравко Александров – Анастас Стайков, Давид Перец, Васил Бараков и др.). Акцент в експозицията по посока на емоционалното преживяване и своеобразното „разчупване“ на разказа е стената с рисунки. Те носят жива, неподвластна на рутината експресия и са ценен щрих към художественото наследство на художника.
Здравко Александров (1911‒1998) завършва през 1935 г. специалност „Декорация“ при проф. В. Захариев в Държавната художествена академия. През 1937 г. участва за първи път в обща художествена изложба с Дружеството на южнобългарските художници. През 1938 г. открива първата си самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София. През 1942 е сред 35-мата художници, избрани да представят България на Венецианското биенале. Има няколко големи самостоятелни изложби. Носител е на Наградата на София за 1967, 1969, 1971 г.
Творческия си път той обвързва трайно с пейзажа като жанр. На пръв поглед платната му са сходни като композиционен градеж и подбор на мотиви, без да са статично стереотипни. Разнообразието в пейзажа е фино нюансирано – пред погледа ни се редуват просторни панорами, скалисти канари, сгушени села, пъстри пазари, градски улици, погледнати от дистанция фабрики и заводи, рибарски мрежи и притихнали княжевски зими. Представената художествена продукция е изненадващо многобройна. А нейната специфика е устойчива като визуално-пластични принципи.
Пластика, колорит и пространствен синтез са налице в родопските пейзажи от 30-те години. Постепенно през 40-те започват да доминират балансираните, но бъбриви пейзажи от градски и индустриални зони. През 50-те години художникът мълчаливо преодолява ограниченията на социалистическата конюнктура, без да трансформира основите на артистичния си възглед. От 60-те години нататък той продължава да изследва границите на цвета и пространството. Здравко Александров никога не се отказва от приоритетната роля на цвета и контраста. Пиететът към работата на открито го отвежда към виртуозно овладяване на белия цвят и спецификата на светлината. Той работи без резки обрати във възгледите. Плавната му еволюция може да се проследи от спокойната широта на панорамните гледки, през конструктивното величие на острите сипеи до експанзията на ритъм и контраст в градска среда.
Мълчалив, интровертен и изключително трудолюбив, художникът е малко известен на публиката у нас и в чужбина. Експозицията е повод за размисъл относно важността на реконструираната памет. Нещо повече, във времена, когато критерии и обективни оценки в изкуството се размиват, а майсторството и професионализмът отстъпват пред безкритичната стихийност, тази изложба се осмисля още повече като навременен акт. Тя реабилитира както името на Здравко Александров, така и стойността на експозиции от музейно-ретроспективен тип. Събирателска, аналитично-изследователска и популяризаторска е мисията, която екипът на галерия „Лоранъ“ осъществява с тази изложба.
Всяка експозиция има относително ограничено битие – тя живее сред публиката. Изложбата „Един самотник в пейзажа“ оставя трайна следа и чрез съпътстващото я издание. Така името на Здравко Александров излиза от забравата и неговото наследство, съчетало професионална култура и артистично майсторство, е справедливо включено в публично обръщение.
