1
2336

Една година без управлението
на ГЕРБ

фотография Георги Кожухаров, „Дневник“

Една година след падането на ГЕРБ изглежда, че не всичко е идеално. Коалицията е тромава и хетерогенна, разтърсена е от вътрешни противоречия, подложена е на невиждан досега опозиционен натиск.

На 12 май ще се навърши една година, откакто президентът Румен Радев разпусна НС, назначи служебен кабинет и насрочи нови парламентарни избори. Формално това беше датата, на която правителството в оставка на Бойко Борисов прекрати своя мандат. Така беше удовлетворено ключовото искане на протеста от 2020 г. за отстраняване на ГЕРБ от властта. Изминалият период дава основание да направим равносметка. Клишето за демонтажа на модела „Борисов” е изтъркано от многократната си употреба. В перспективата на днешния ден очертанията на посочения модел започват да избледняват, размива се границата между миналото и настоящето, новата власт вкарва в употреба редица порочни практики на предишните управляващи, за които беше поела ангажимент, че ще бъдат напълно изкоренени. Нека  обърнем внимание на широко прокламираното обещание за възстановяване на парламентаризма. Съвсем наскоро Никола Минчев въведе стария начин за гласуване в пленарната зала, при който за приемане на законопроект се изискват гласовете на повече от половината от регистриралите се народни представители. Мярката е отстъпление от поетия ангажимент на мнозинството на промяната да осигури легитимност на решенията на НС. Тя беше предприета, след като ГЕРБ на няколко пъти бламира кворума и се стигна до трето гласуване на правни текстове в разрез с Конституцията. Това е типичен пример за антиинституционално интерсубективно взаимодействие на реципрочна основа между мнозинството и опозицията. ГЕРБ бламира законодателния акт в разрез с парламентарната логика. Респективно, председателят на НС въведе собствено тълкуване на казуса и вместо да обяви за отхвърлени съответните правни текстове, прибягваше до анулиране на проведеното гласуване. Подобно тълкуване е спорно и върви по ръба на парламентарния правилник. Базова особеност на едно такова движение е, че при него съществува риск от нарушаване на равновесието. Залитането в една или друга посока води директно към пропастта. Политическият баланс е динамична система, която се крепи на противостоенето на силите на властта и на опозицията. Деструктивните действия на ГЕРБ създават условия за блокаж и за разпад на конструкцията. Тя олеква, изгубва част от своята здравина. Това е механизмът, по който и управляващото мнозинство се поддава на процесите на ерозията. На практика през последните месеци парламентаризмът беше погазен многократно: беше въведен  противоконституционен мораториум върху цените на тока от сегашното НС. Бяха нарушени приетите правила за избор на председател на КЕВР. Депутати от управляващата коалиция блокираха заседанията на комисии във връзка със спора за средствата за АПИ. На два пъти се провали процедурата за избор на управител на БНБ. Решението за изпращане на военна помощ за Украйна още не е гласувано в пленарна зала поради съпротивата на БСП. Законодателната дейност като цяло е зациклила, броят на приетите закони е критично малък. Закриването на специализирания съд и на специализираната прокуратура беше гласувано едва в средата на април, в четвъртия месец от работата на НС. Единствените нововъведения спрямо законопроекта, приет на първо четене в последния ден на предишния парламент, са премахването на кариерните бонуси на висшите магистрати и възможността за бъдещо трудоустрояване на специализираните съдии и прокурори. Изменения от такъв порядък не могат да бъдат считани за достатъчно основание за проточване на процедурата във времето. Законът за преструктурирането на КПКОНПИ все още не е изработен. Както стана дума и в предишния текст, комисията за промени в Конституцията не е провела нито едно заседание.

Оставайки на терена на съдебната реформа, следва да фокусираме вниманието си върху реализацията на другото искане на протеста, отнасящо се до отстраняването на Иван Гешев. Надежда Йорданова публично обяви съмненията си, че настоящият състав на ВСС би могъл да доведе производството до успешен край. Това е естествено, защото в него доминират силите на старото статукво, поддържано от ГЕРБ и ДПС. Съдебните кадровици изработиха специални процедурни правила, на базата на които не бяха приети като допустими мотивите, засягащи действия или бездействия на Гешев, извършени преди момента на встъпването му в длъжност като главен прокурор. Не е необходимо да се съсредоточаваме върху отделните детайли и трикове, които се използват в хода на дисциплинарното производство. Юридическият термин, който е релевантен към подобен тип ситуации, се нарича шиканиране. Основният проблем е в политическата интерпретация и най-вече в това, че върховете на съдебната власт са съсредоточени в ръцете на определено политическо статукво и оттук произтичат основания за релативизиране на общовъзприетата представа за независимост. Заседанията на ВСС по темата заприличаха на разиграване на театрална сцена, на скучна пиеса с предизвестен край, в която разгръщането на действието неизбежно преминава през всеки отделен епизод. Формализацията и затъването в безкрайни процедури изградиха фасадата на пълната обективност, чиято истинска цел е да прикрие субективните намерения, личните пристрастия и зависимости. На практика обаче беше постигнат обратен ефект. Съдебните кадровици преекспонираха волята си да подходят съвестно към процедурата. Тъй като става дума за реално събитие, се разигра особен тип драматургия, състояща се в преплитане между театралната и институционалната роля. В нейните рамки беше конструиран основният сблъсък между правото, политиката и морала. Правните основания бяха отхвърлени под претекст, че са политически мотивирани. На практика това е инсценировка с цел подмяна на смисъла, а нейният основен двигател е самият Иван Гешев. Главният прокурор не участва като безпристрастен наблюдател на процедурата по отстраняването му от длъжност. Подмяната и приписването на роли проличава в перманентните обвинения, които той отправя към министър Надежда Йорданова, че извършва политическа атака. Всъщност тези негови обвинения представляват открита форма на политическа атака. Разгледаният пример е емблематичен за безсилието на волята за промяна, за сблъсъка и неравната битка със старото статукво, което се стреми да съхрани всяка своя позиция, да се бетонира там, където все още е възможно да остане незасегнато.

Една година след падането на ГЕРБ новата власт още не може да заработи нормално, а вътрешнокоалиционните пукнатини все по-често излизат на повърхността. Едва през последните седмици „Продължаваме промяната” започна процеса на структурирането си като партия. Фактът, че до момента формацията не представлява организационно единен политически субект с ясна идентичност, затруднява нормалното функциониране на сложната коалиция, която не е обединена около спояващо идейно ядро. Тя е скрепена с цел ГЕРБ да бъде отстранен. Сега отново възниква въпросът, задаван от някои участници в протестите срещу Борисов, а именно какво ще се случи след падането му от власт. Противоречията между партньорите са очевидни, те излизат на повърхността във връзка с определени теми, фундаменталните различия биват неумело завоалирани, но усещането за нестабилност не остава скрито. Теодора Генчовска заяви, че България води две външни политики спрямо Северна Македония. Кирил Петков изпитва видими затруднения, когато му се налага да формулира общата позиция на кабинета. Дебатът дали да бъде предоставена военна помощ за Украйна, развил се буквално в последните няколко дни, пряко реферира към общата тема за здравината на управлението, за неговата устойчивост и за дългосрочната перспектива. На пръв поглед проблемът изглежда само структурен. До сряда доминираше представата, че вдигнатият юмрук на президента като политически символ способства за консолидация на носителите на промяната, за да се изкоренят негативните практики, останали като наследство от ГЕРБ. Тогава изчезна и последната възможност да се прикриват ценностните противоречия в рамките на коалиционния формат. На преден план изпъкна разделителната линия в отношението към Русия, която открай време съществува на равнището на идеите, но същевременно тя придоби строго персонализиран смисъл и конфликтен заряд, който даде основания да се направят първите сериозни прогнози за предсрочни избори. Румен Радев обвини правителството за спрените доставки на руския газ и за намесата на България във войната на страната на Украйна. Корнелия Нинова атакува Радев, че е създал „Продължаваме промяната”, за да „убие” БСП. Кирил Петков и Асен Василев обявиха, че подкрепата на президента за руската агресия е проява на „позорно поведение”. Появи се първият сериозен скандал, който разруши мита за единството на коалицията. Подривната дейност на ГЕРБ, която ще разгледаме в следващата част от анализа, се развива успоредно на откритите напрежения в рамките на изпълнителната власт. Държавният глава направи изказване, съотносимо към днешния политическия вакуум, възникнал вследствие на хетерогенния характер на силите, които способстваха за отстраняването на Бойко Борисов: „Правителството трябва да даде ясен отговор на гражданите, които му гласуваха доверие, чии интереси обслужва – техните или нечии други. Крайно време е правителството да даде ясни доказателства, че осъзнава и отстоява българския суверенитет и в своята външна политика се ръководи от българския национален интерес”. В контекста на липсата на единна позиция на МС и на Президентството изказването на държавния глава звучи неубедително. Основна задача на властта е да представи частния интерес като всеобщ. А националният интерес, от своя страна, бива дефиниран на базата на всеобщото политическо съгласие. Тъй като вътре в самата управляваща коалиция не е постигнат консенсус, имаме пълното основание да твърдим, че посочената задача не е изпълнена, че в дадения случай властта не успя да формулира конкретните параметри на българския национален интерес. Вторият спекулативен елемент в посланието на Румен Радев се състои в това, че той представя интересите на гражданите, които са подкрепили кабинета, като унифицирана съвкупност. Постановката не кореспондира с обективните обстоятелства, публично известно е колко трудно беше сглобено настоящото управление и как участниците в него не спират да го определят като плод на компромиси. Казано с други думи, то беше създадено по такъв начин, че да задълбочи максимално фикционалния смисъл на идеята за представяне на частния интерес като всеобщ. Нагледният резултат се изразява в изчерпване на вярата, че тази универсална политологична фикция е меродавна за конкретната ситуация. С направените наблюдения рамкирахме общото теоретично обяснение на базовите предпоставки за невъзможността да се изгради реална и работеща алтернатива на модела „Борисов”. Липсата на хомогенност е ахилесовата пета на новия кабинет, който остава уязвим пред стрелите на ГЕРБ.  

Когато се опитваме да направим безпристрастна оценка какво се случи през изминалата година, пред нас възниква сериозно предизвикателство. ГЕРБ е основната опозиционна сила, която подлага управлението на перманентна критика от всички възможни посоки. В подобни ситуации трябва ясно да се отграничат обективните от субективните фактори. Констатация от типа „правителството претърпя тотален провал във всички сфери на своята политика и е необходимо незабавно провеждане на предсрочни избори” представлява субективна оценка, която съставлява естествен елемент от говоренето на всяка опозиция. Използването на подобен тип манипулативни техники е част от политическия процес. Тук обаче се намесват два допълнителни проблемни момента. Първо, съществуват определени факти, които не могат да бъдат пренебрегнати. Например след идването на власт на Кирил Петков се наблюдава значително нарастване на цените на стоките и на услугите. То е повлияно предимно от външни фактори. Този факт подлежи на разнопосочни интерпретации. Когато опозицията обвинява единствено кабинета за ценовия шок, когато преувеличава параметрите на случващото се и не е в състояние да предложи адекватни алтернативни решения, става ясно, че тя използва стратегията на манипулацията. Когато ГЕРБ лансира предсрочния вот като единствена опция, е очевидно, че партията на Бойко Борисов не е способна да формулира градивни и съдържателни идеи за антикризисни политики. Следователно избраният интерпретативен ракурс може да бъде разглеждан като индикатор за състоятелността на отправените критики. Второ, парламентарната опозиция и в частност ГЕРБ проявява определен тип поведение, което няма как да се окачестви като конструктивно. На него са присъщи две основни характеристики – тоталният бойкот и пълното отрицание. Така върху политическата картина се хвърля тъмна сянка и видимостта бива затруднена. Не съществуват реални условия, за да се наблюдава изображението в неговия автентичен вид. Нещо повече, опозиционните сили не се изживяват само като пасивни наблюдатели, които подсилват значението на черните краски. Те се превръщат в активната страна в процеса на очернянето. Тази ситуация ни принуждава отново да се върнем върху проблема за автентичността на изображението. Оценката на това до каква степен то е тъмно или светло трябва да бъде продукт на нашата индивидуална субективност. Негативното отношение на дадени кръгове не означава, че то е меродавно за формиране на окончателното впечатление.

Една година след падането на ГЕРБ от власт изглежда, че не всичко е идеално. Коалицията е тромава и хетерогенна, разтърсена е от вътрешни противоречия, работи в безпрецедентна обстановка на комбинация от кризи, подложена е на невиждан досега опозиционен натиск. Но в крайна сметка е задължително да се построи нещо ново на мястото на отречения ancien régime.

1 коментар

  1. абе онзи, какъв ГЕРБ, Гешев и статукво бе? Страната е влачена към Евразия и бурлаците са децата на Резидент Радев барабар с Костово-Прокопиевата мъгла… Ние сме срам за цивилизования свет с идиота премиер, стоте различни стейтмънта от четири човека, чупките в кръста, кражбата на резерв, алкохолизиран шериф, дрогирани ембриони, измисляне на неизпълними каузи и обикновени нарушения на законите. По голяма идиотия не ни навестявала а Онзи чопли ГЕРБ и другите от руския пуч от преди две догини. Онзи, Решетников ви направи на маймуни и получихме маймуни да забавляват Европейския свет. Цирк насред война. Кюлчета, пачки и МатаХари… Още не си ли разбрал за какво ви метнаха? Май не а? Аман от бойкоборци докато ни измъкват от НАТО… Времето е разделно и вместо да се изринат руските мекерета и да се направи Евроцентрично мнозинство ние се пазим от кюлчетата от шкавчето подвърлени ни от Рештников.