4
1396

Една малка църква на края на града

denev

 

Този текст трябваше да бъде за една малка църква на края на града. И на финала му наистина ще стане дума и за нея, за тази малка, покрита с гълъбова ламарина бледосиня църква на края на града. Преди това обаче трябва да си кажем няколко думи за актуалната политическа обстановка.

Няма как.

Ще трябва пак да се доближим плътно до закачения на ченгела прясно одран бут на последните новини, свързани със скандала с подслушванията и да вдъхнем миризмата му.

Ще цитирам информацията от 30 април по БГНЕС.

Не съм запознат с решението на компетентните органи. Ще чакам да се запозная с него. Това каза Цветан Цветанов във Варна, след като прокуратурата намери доказателства за извършено от него престъпление, предаде кореспондентът на БГНЕС от морската столица.

„Винаги съм се ръководел от това да спазвам законите и това, което мога да кажа е, че ще чакам компетентните органи да свършат своята работа. Това е доста дълго производство, предполагам, което е образувано“, коментира само Цветанов. Той не отговори на въпроса дали ще се откаже от имунитета си.

Журналисти не бяха допуснати след като Цветан Цветанов и Бойко Борисов влязоха в залата. „Наредено ни е да не пускаме журналисти в залата“, казаха от охраната на чакащите журналисти и затвориха вратите.

Пред залата пък протестиращи срещу управлението на ГЕРБ носеха плакат: „Цветанов, ти уби България!“.

След избухването на скандала Бойко Борисов каза, че гарантира за Цветан Цветанов и той не е извършвал подобни престъпления. Борисов дори каза, че „Цветанов се е заклел в децата си“.

Цветанов, уморихме се от тебе. И ти се умори сигурно от себе си. Не е лесно да живееш толкова години в два свята – да говориш пред медиите едно, а да вършиш другото. Толкова години да разбъркваш катрана (или дзифта, ако предпочиташ), а после да нахлузваш в телевизионните студиа чисто белите памучни ръкавици. Но понеже и ти си човешка душа, ще се опитам да ти кажа нещо важно.

Всеки човек знае, когато върши зло. Това е заложено в природата на човека. За четири години ти извърши много зло. И ти самият най-добре съзнаваш размера на цялото зло, което си извършил.

Това, което стана категорично известно напоследък на обществото покрай скандала с подслушванията е много малка част от целия айсберг на твоето зло.

И ти най-добре знаеш това.

Не си сам, и Бойко знае размера на злото.

Той е по-чувствителен от теб и повече му личи.

Една скоба.

Отвреме-навреме, щракайки каналите, попадам на канал 3, чиято камера с любопитството на естествоизпитател следи предизборните обиколки на Бойко. По-гробовно предизборно шествие не съм виждал. Мълчание, шест бодигарда и раздаване на автографи. Тая нова мода-шантeклер с автографи от политик ми е непонятна. Сякаш Бойко Борисов е Лепа Брена. Но остави автографите. По-страшното е това обречено, гробовно мълчание по време на обиколките. Няма радост, няма ентусиазъм. Има жега, пот, досада и инерцията на включената машина на предизборната кампания.

Какво си викаш, Цветанов? Кучетата си лаят, керванът си върви. Аз съм печелил два пъти избори. Знам как се печелят избори. Ще ги спечеля и сега.

Така е. Знаеш как се печелят избори. И още как, спор за това няма!

Само че този път няма да можеш да се насладиш на успеха си. Защото информацията за злото, което ти и Бойко извършихте за тези четири години, надхвърли критичния праг, отвъд който самото общество вече не може да ви търпи.

Дори и да спечелите изборите.

Четох, че по Цветница, навръх имения си ден, си се черкувал в някаква църква.

Ето от тук ще започне всичко, Цветанов.

Защото Бог поруган не бива.

Слушай сега историята за малката църква на края на града.

Тя е храм към един дом за стари хора, страдащи от деменция. Дворчето на църквата е прашно, в него расте огромен кестен. В заградените с тенекиени ленти лехи растат петунии, момини сълзи, божури, рози.

Една жена се грижи за църквичката. Тя е за всичко – и за клисарка, и за свещарка, и за чистачка. Вътре цари онази атмосфера на чисто домашен уют, който не можеш да видиш по големите катедрали. Вътре има нещо от нашето детство на село с бабите ни.

Цветанов, нямаш друг избор.

Трябва да подадеш оставка – като шеф на предизборния щаб и като кандидат-депутат. И час по-скоро да намериш своята малка църква на края на града. Колкото по-бързо, по-добре. Спри кортежа и влез вътре сам. Не ходи по големите катедрали. Намери своята малка църква на края на града.

Нямаш друг избор. И не заради нашите текстове, дори не и заради окачените на ченгела одрани бутове на последните скандали.

А заради трите си дъщери.

Бог поруган не бива.

Знаеш ли какво пише на входа на малката църква на края на града. Ето какво пише:

«Не в сила Бог, а в правде.»

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияКебапът – кралят на нощта
Следваща статияСпасители на света

4 КОМЕНТАРИ

  1. Данъкоплатци в свободна България има всякакви. АТЕИСТИТЕ знаят, че бог няма. АГНОСТИЦИТЕ не знаят дали има бог. ГНОСТИЦИТЕ (грц. гнозис=познание) познават Бога лично, вътрешно, интимно и отхвърлят професионалните платени посредници -жреци, шамани, църковници- още от незапомнени времена, отпреди институционализираното християнство (вж. Евангелията на Тома “Неверни”, на Магдалина и за Юда, изпълнител на Разпореждането – от разкопките при Наг Хамади); затова ги преследват всички Организации. Клади, Инквизиция и др. АПАТИЦИТЕ пък нито знаем, нито се интересуваме от цялата тази тематика (преобладаващото мнозинство в племето българи сме – мълчаливи, но пълноправни наследници и ние на дедите, плащали владичина и градили, макар и да нямаме членска значка ”ВЦЪРКОВЕН” под ревера днес). А пък ВЯРВАЩИ има всякакви, тъкмо там вече почва голямата суматоха, как всеки е по-КРИВОверен от ближния си – и драпа да докопа Ключовете и Нот. Акта … (Доходно казино Невски, Ленче ле, ша праим догодина, йе-йе-йеa!)