През 1990 г., година след падането на Берлинската стена, а сетне и през 1997 г. те са сваляли правителството. Затова днес българските управници, заклеймени като „червена мафия” в служба на Кремъл, като „олигархия”, която използва тази малка, но стратегическа страна-член на Европейския съюз, за своето облагодетелстване, започват да треперят. Студентите влизат отново в танца.
Те се присъединиха към протестното движение и неспирните шествия, започнали преди повече от 130 дни, най-напред, за да протестират срещу номинирането на един „червен олигарх” начело на службите за сигурност. Студентите, които окупират от 26 октомври Софийския университет, настояват на свой ред за оставката на правителството и на парламента. Сега движението, малобройно в самото начало, се разпространява и в университетите в провинцията, разказва един от неговите лидери, показвайки ни списък с градовете, където студентите протестират.
Артистите в театрите също обещават да подкрепят движението през следващата седмица. „Ние искаме морал в политиката, честни избори, за да бъдем управлявани от почтени хора”, заявява Борис Рангелов, на 19 г., един от лидерите на студентския бунт. „Сега хората трябва да решат дали искат мафията на власт или една почтена политическа сила”, казва той. Студентското движение излезе с декларация, в която изобличава „системното потъпкване на конституционния ред в България” и „призовава политиците да предприемат мерки срещу престъпната анархия, овладяла върховете на държавата”.
Протестиращите се обявяват срещу контрола, наложен от бившите комунисти, станали „социалисти”, от техните семейства и от бившите служители на Държавна сигурност (политическата полиция) върху икономиката, медиите и политическия живот с помощта на Кремъл и на руски „капитали”. След като понамаля по време на лятната ваканция, протестното движение изглежда, че набира нова сила. Макар и да са стотици всяка вечер, след като бяха десетки хиляди през лятото, протестиращите се ползват с подкрепата на преобладаващата част от населението, както сочат социологическите сондажи.
Една морална революция
Според професора по право Георги Близнашки, член реформатор и дисидент в твърде консервативната Българска социалистическа партия (някога комунистическа), „тези протести са нещо уникално по своето траене. Това е протест на обществото срещу диктата на олигархията. Има сблъсък между желанието на олигархията да господства над властта и съпротивата на обществото. Хората протестират от собствено име, за да защитят ценностите си и своето достойнство. Това е една морална революция, която е отвъд деленията между дясното и лявото”.
Le Nouvel Observateur
Превод от френски: Тони Николов
