Кандидатурата на Николай Василев е спорна. Той е известен с участието си в правителството на тройната коалиция. Две от формациите в това правителство се припознават от ИТН като „партии на статуквото“. Това беше кабинет, който се превърна в символ на политическата корупция.
Общият поглед върху резултатите от вота на 11 юли регистрира тревожни тенденции. Избирателната активност беше критично ниска. Това не бива да се обяснява само със ситуационни фактори (на 4 април епидемичната обстановка беше значително по-тежка, но това не попречи на повече избиратели да отидат до урните). Извадковите данни на социологическите агенции показаха, че голяма част от възрастното население не е участвала в сегашното гласуване, въпреки че това е група, която по обективни причини не ходи на лятна почивка. Ниската активност намира своето логично обяснение и в недоверието на гражданите към политиците и към политическия процес като цяло. В последните двайсет години се засили отрицанието към политическите елити и към партиите. Един анализатор нарече Слави Трифонов „трети цар”, който следва модела на поведение на Сакскобургготски и на Борисов да предложи идеи за реформиране на политическата система и за борба с корупцията, да се противопостави на статуквото и сам да се превърне в поредния носител на политическата промяна, въпреки сравнително ниските електорални стойности на подкрепата за него. На тези избори не е резонно да се говори за победител. Това е така не само заради минималната разлика между ГЕРБ и ИТН. Впрочем интригата за първото място ще остане до края на седмицата, когато ЦИК ще обяви окончателните резултати. Няма никакво значение дали ГЕРБ ще бъде първа или втора политическа сила, защото дори и да получи мандат за съставяне на правителство, ще изпадне в пълна парламентарна изолация и няма да успее да го реализира. Така мандатът ще отиде при ИТН – партията, която ще има около 25 % от гласовете при избирателна активност, която вероятно ще бъде под 40 %. Подобен резултат не дава политическа легитимност на претенцията за съставяне на самостоятелно правителство на малцинството.
Втората съществена тенденция, която се откроява след предсрочния вот, е политическата поляризация в обществото, намерила своето естествено отражение в структурата на електоралните нагласи. Оформи се патова ситуация, чиито параметри са добре известни: евентуалното първо място на ГЕРБ би му донесло политически престиж, но не и лостове за влияние върху следващата управленска конфигурация. На партиите на протеста им липсват 10–12 народни представители за съставяне на коалиционен кабинет. БСП е основен опонент на ГЕРБ, намира се в обтегнати отношения с ДПС и поставя неизпълними условия на ИТН за подкрепа на тяхно правителство. ДПС запазва позицията си на „токсична партия”. За съжаление, в България за пореден път се наблюдава отклонение от обичайните закономерности на политическия процес. В класическата типология на политическите модели на развитите демокрации на Аренд Лийпхарт се открояват две разновидности: най-общо консенсусният модел се характеризира с широки коалиционни кабинети, многопартийна система и пропорционална избирателна система, а двуполюсният – с еднопартийни кабинети, двупартийна система и мажоритарна избирателна система. Политическото визионерство на Слави Трифонов не е достигнало достатъчно широки хоризонти, за да може ИТН да направи обосновано предложение за преход към мажоритарен модел. Също така демокрацията в България не е достигнала онази степен на зрялост, която да ѝ позволи да утвърди или да отхвърли даден политически модел. Логиката предполага при такава висока степен на поляризация да се търси консенсус между политическите сили и коалиционни взаимодействия за излъчване на стабилно управление. Трифонов обаче е избрал като печеливша стратегия линията на радикалната конфронтация. Основен акцент в политическото му изказване от 12-и юли е, че „коалиция е станала мръсна дума”. Лидерът на ИТН изтъкна също така, че смисълът на неговия политически проект е в реализацията на решенията на референдума от 2016 г. Така се проектират измеренията на опозицията народ срещу елит в два аспекта: елитът не е изпълнил исканията на народа, издигнати посредством механизмите на пряката демокрация, и се е отдалечил от него. На второ място, наблюдаваме цялостно дистанциране от елита и от партиите, които са намерили своето политическо представителство вследствие на материализацията на народната воля. Думите на Трифонов, че гражданите са дали „изумителна подкрепа” за ИТН подлежат на опровержение на базата на съпоставката с изборните резултати. Те звучат по-скоро като част от предварително написан текст, нямаш нищо общо с реалността, като имагинерна мисловна конструкция, която релативизира заявката за самостоятелен кабинет на малцинството, макар и с експертен характер. Подобен кабинет не е сигурно дали ще получи необходимия брой гласове. Ако все пак бъде избран в този вид и без допълнителни споразумения и официални договорки между партиите, ще се оформи доста нестабилна конфигурация. Не бива да забравяме, че в редица свои публични изказвания Ива Митева отбелязваше, че в 45-ото НС не е можело да се работи, във всеки един възможен момент кворумът е висял на косъм, опозицията е използвала редица процедурни хватки, за да блокира законодателния процес. Сега партиите на протеста ще имат двайсетина депутати повече, обаче конфликтната заявка на Трифонов за дистанциране създава неблагоприятни предварителни условия за бъдещо сътрудничество. Това е конфронтационен стил, който би бил от полза на една силна опозиционна партия, но не и на управляваща политическа сила. Все пак, не е изключено да настъпят и някакви промени. Нека да отбележим, че след 4 април ИТН следваше стратегията на мълчанието, изтъквайки, че стриктно спазва конституционната процедура, отказваше да обяви дали ще прави правителство с аргумента, че преди връчването на мандата не е настъпила правната хипотеза, която би могла да бъде коментира. Възниква въпросът дали след 11 юли Слави Трифонов се е отказал от декларирания преди четири месеца стриктен институционален формализъм и какво означава актуалната заявка за съблюдаване на законността. Връщайки се отново към проблема с поляризацията, е резонно да допуснем, че ако ИТН наистина не проведе официални формални разговори с други политически сили, предложеният състав на кабинета може да не мине в НС или пък на даден етап да получи вот на недоверие. Така ще се стигне до нови предсрочни избори. Липсата на коалиционно споразумение ще доведе до формиране на плаващи парламентарни мнозинства, ще възникнат значителни затруднения пред реализацията на правителствената програма. А плаващите мнозинства, които са ни добре познати от умелите парламентарни тактики на Цветан Цветанов от съвсем близкото минало, са мощен инструмент за установяване на управление на задкулисието. Формалната подкрепа за предложения кабинет би била умел тактически ход на определени политически сили, които биха искали да подхлъзнат Слави Трифонов и да докажат неговата неспособност да управлява. Опцията за предсрочни избори веднага би хвърлила страната в дълбока безизходица и дори в конституционна криза, ако до 6 ноември нямаме редовен кабинет, защото след това Конституцията не дава възможност на Румен Радев да разпусне парламента. Всъщност трети парламентарен вот е вероятно още повече да отблъсне избирателите и да намали легитимността на НС. Ако избере стратегията „избори до дупка”, Слави Трифонов би тръгнал против закономерностите на политическия плурализъм и на представителната демокрация. Волята на народа, разбирана в постулирания от Конституцията смисъл, който е радикалната противоположност на интерпретацията на същия термин в неговия популистки контекст, означава, че властта произтича от народа, но и се изразява в плуралистичното представителство на различни интереси. Когато Трифонов говори за народната подкрепа за неговия референдум, той игнорира както гласувалите против, така и тези, които изобщо не са участвали. Същата стратегия за неглижиране на плуралистичния елемент наблюдаваме и в неговата интерпретация на изборните резултати. Ако подкрепата за ИТН наистина е „изумителна”, какво да кажем за ГЕРБ, който има сходни електорални стойности? Настоящото политическо позициониране отразява доминиращите разломни линии в обществото и не работи в полза на перспективата да се изгради мост на консенсуса. Разбира се, тук не става дума за консенсус, който да работи в противовес на базовите демократични ценности, да неглижира корупционните практики и да стопира реформите. Напротив, той трябва на първо място да е ориентиран към актуалния дневен ред и към разрешаване на политическата, институционалната, социалната и здравната криза. В този контекст трябва да обърнем внимание на предложения проектосъстав на кабинет на ИТН.
В приоритетите на правителството Слави Трифонов не спомена нито една дума за мерките срещу COVID кризата. Не стана ясно какво ще бъде направено, за да се ускори процесът на ваксинация и да бъдат убедени повече хора да се включат в него. Не беше спомената нито дума за това дали ще продължи да се раздава месечната добавка от 50 лева за пенсионерите, дали мерките 80 на 20 и 60 на 40 ще бъдат продължени от новия кабинет. Не бяха третирани и теми като актуализацията на бюджета и спешното придвижване на Плана за възстановяване и устойчивост. Направи впечатление отсъствието на едно от най-важните предизборни обещания на ИТН в областта на съдебната реформа – за отстраняване на Иван Гешев и за пряк избор на главен прокурор. На фона на наболелите проблеми на държавата направи впечатление, че сред първостепенните задачи на Трифонов е членството на България в Европейската космическа агенция. Кандидатурата на Николай Василев за премиер е спорна. Бившият кадър на НДСВ е известен с участието си в правителството на тройната коалиция. Две от формациите в това правителство в момента се припознават от ИТН като „партии на статуквото”, като основни опоненти, с които сътрудничеството е изключено. Това беше кабинет, който се превърна в символ на политическата корупция и в този смисъл кандидатурата на Василев е исторически обременена с негативите на определен тип управленски практики. Общият експертен профил на предложения от ИТН състав на Министерския съвет се вписва в линията на дистанциране от партиите. Повечето имена са на непознати лица със солидно образование, получено в престижни западни университети. Политическата отговорност за тях би следвало да бъде поета от Трифонов. Това няма да се случи в чист вид, тъй като тази отговорност би следвало да бъде споделена от други партии, ако те подкрепят правителството, без да са участвали в процеса на неговото формиране и без да са подписали коалиционно споразумение. Остава отворен въпросът дали подобна авантюра ще бъде приемлива за тях и дали те биха се наели да се обвържат с евентуалните негативи на кабинет, в който не участват.
Изводът, който се налага, е, че за пореден път държавата е изправена пред нестабилност и несигурност. Ако политическата криза бъде преодоляна в близките дни, това ще е само затишие пред буря. Единственото основание за оптимизъм е, че логиката на демократичния политически процес и на парламентарните процедури би могла да накара Слави Трифонов да преосмисли позицията си и да покани на разговори поне представители на другите две протестни партии.
