Началото на годината обикновено е период на прибиране и затваряне в себе си, а с това и на осезаемо замиране в полето на социалното. Затишие, с което се разтоварва свръхинтензивната активност от края на предходната година. Напрежението от тези последни календарни дни, в които завършването на проектите, разрешаването на проблемите, довеждането на плановете до край и освобождаването от грижите са били доминантата. За кратко само е така, за да се даде после ново ускорение. С други думи, сега все още сме във времето, в което след лекото затихване идва рязкото възстановяване на енергията и на ритъма.
Посещенията, пътуванията и случките на път и по път. Това са най-запомнящите се поанти в последната следновогодишна реставрация на обикновеното ежедневие. Две пътешествия от тези дни на възобновяване станаха естествен център на публичното внимание. А едно друго пътуване – до Варна – вече повече от две седмици влече след себе си теми, предоставя удобство на журналистите и анализаторите, но и създава грижи на главния прокурор.
Случайно или не, но и трите въпросни пътувания споделят черти, които ги свързват помежду им, сродявайки ги допълнително и независимо от основния им общ признак. Сиреч от това, че и в трите случая имаме насреща си пътувания и пътуващи. Другото родство, онова, което имам предвид, идва оттам, че и трите обществено интересни пътешествия са заедно с това депутатски пътешествия. В смисъл такъв, че бяха извършени от депутати. Тук само че трябва да се направи едно много важно и съществено уточнение. Прецизиране, което ни разкрива още едно, трето съвпадение. И при трите казуса не става дума за „депутация” на замесените в тях депутати. И ето това е третата особеност, третата специфика, обща и за трите момента, за които говорим.
Защото нито една от тези три, независими една от друга, депутатски визити не допуска да бъде определена като „депутация” в същинския смисъл на това понятие. И то не защото някой би искал да им отрече този статут, а защото самите „депутати”, замесени в проблемните пътувания, настояват на това, че инициативите им са били форма на извън-депутатска дейност. Никой никъде не ги е изпращал и провождал, никой не им е делегирал правата да представляват българския законодателен орган.
За посетилите Тайван български депутати това тяхно отиване в Азия е било едно частно пътуване, както се разбра от обясненията им, извършено при това по време на парламентарната ваканция. Което, значи, по никакъв начини не би трябвало да ангажира с нещо Народното събрание и не съдържа в себе си възможността да потопи българския парламент и националната външна политика в някакъв опасно дълбок международен кладенец или водовъртеж. Дори, съгласно споделеното от неформалния ръководител на тази авто-депутация до Тайпе, тя би трябвало да се разглежда като смело пионерство. Като самосъздала се, сформирала се спонтанно сондажна комисия. Знаков се оказа съставът на групата, посетила Тайван. Разбра се, че всички парламентарно представени политически сили са имали по един свой човек в тази малка компания. Някакъв микромодел сякаш на едно обединено от националния интерес общество, възхитено от перспективите, които може да отвори пред България мощната тайванска икономика. Почти идеална комбинация. Екип от хора, които иначе, предполага се, са парламентарни съперници.
И още. Флагманът на тази изследователска флотилия и неговият подгласник от „Атака” обясниха отзивчиво и нашироко пред репортерите, че Тайван е един от основните производители на смартфони, таблети и всякакви по вид кабели. В световен мащаб. Всъщност обяснението не беше просто вербално, а включваше демонстрация пред телевизионните камери, ровене в раниците за таблети, смартфони и кабели. За да е нагледно.
Кой не би се поклонил пред тези неочаквани разкрития за важността на тайванската индустрия и за силните позиции на Тайван в съвременната икономическа среда?
Важното е, че пътувалите вкупом до Тайван парламентаристи изтъкнаха чисто надпартийната целесъобразност на своите действия. В това частно, но, както беше внушено еднозначно, национално отговорно пътуване, се разчитат знаци обаче, които създават усещането за проблем.
Обясненията на народния представител Страхил Ангелов за неговото също така екстравагантно депутатско посещение в Сирия съвпаднаха до голяма степен съдържателно с тези на колегите му, изследвали почти по същото време територии в Далечния Изток. Напълно обяснимо е, че оправданието на господин Ангелов беше дадено малко по-нервно, просто защото сирийската реалност е много по-различна от тайванската. И все пак Ангелов не наруши принципа на подобието с колегите си, казвайки, че не е имал предвид да замесва в пътешествието си до Леванта българския парламент, че не е бил там по линията на парламентарните си задължения, както и че е преценил добре рисковете.
Изглежда, че чисто и просто си имаме работа с едни съвпаднали по време екскурзии. „Екскурзия” е точната дума, само че трябва да се разбира тук в един удвоен смисъл. Точно вторият, добавилият се смисъл, е този, който носи със себе си лошия привкус в тази ситуация. Така е, понеже това, което наблюдаваме, е не просто излет, а наистина излизане от курса, от обичайния и нормален ход на нещата. Девиантно поведение, казано инак. Поради това, че отклоняването, напускането на утвърдените и регламентирани за депутати пътища на комуникация извън границите на страната не е незаконно, разбира се, но неизбежно задълбочава и без това болезненото усещане за две прави, които никога няма да се пресекат. Усилва болката, възникваща от очевидността на разминаването между линията на откритите и декларирани пред обществото ходове от една страна и тази на мрежите от контакти, които придвижват, промотират собствения си интерес, използвайки нелегитимно общите пътища, от друга! Няма как да бъде избегнато впечатлението, че за кой ли път виждаме как се ползва не съвсем съвестно социалната инфраструктура.
Давам си сметка, че пътуванията от последните дни не са чак такива извънредни събития, че да заслужават толкова много думи. И все пак екскурзиите са нещо, което не спира да вълнува.
