Начало Филми Премиери Елегантният самотник
Премиери

Елегантният самотник

Иво Драганов
26.05.2023
4734

„С внимание към детайла“ (2022) е документалният дебют на режисьорката Десислава Томбушева, с който тя напомня за една забележителна личност, странна птица в кинематографичните среди, с нехарактерно поведение и обноски за нашите географски ширини и завършен професионалист – оператора Георги Карайорданов (1926–1998). Възпитаник на Филмовата академия в Лодз, Полша, специализант в Москва и ГДР, запомнен с прецизната си работа в игралното и документалното кино и в телевизията. Особено ценен като педагог, чиито ученици по-късно се налагат като значими имена не само в българското кино, но имат и забележителни постижения в международни филмови проекти.

Нова възможност

Преди 50 години в областта на филмовото изкуство се случва много важно събитие. Сбъдва се мечтата на много млади хора, пристрастени към седмото изкуство – към ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ е създаден кинофакултет с три специалности: филмова и тв режисура; филмово и тв операторско майсторство; кинознание. Първият кръг от изпитите е на 1 септември 1973 г. Това дава възможност на повече българи да следват и завършат у нас бленуваните от мнозина кино-специалности, които дотогава се изучават само зад граница.

Изкуството да споделяш знания

Георги Карайорданов е един от ентусиастите, създали в България катедрата по операторско майсторство. Може би първият. Във всеки случай той води като художествен ръководител първия курс кинооператори. И вторият, и третият, и т.н. А да създадеш школа е отговорна и много трудна задача. Във филма на Томбушева изявени днес оператори, завършили при Карайорданов, споделят спомените си за студентските години и обучението в неговия клас. Емил Христов, Константин Занков, доц. Георги Николов, проф. Емилия Стоева, Иван Тонев, Стефан Иванов, Рали Ралчев и Калин Иванов (носител на четири награди EMI, работи в Калифорния) изграждат портрета на Георги Карайорданов като педагог, който не докладва сухо и скучно материята, която преподава. Той основава и развива по свой оригинален начин образователната школа по операторско майсторство в България. Да поясня, тези оператори са подбрани след тежка селекция на кандидат-студентските изпити. В онези години изпитната комисия избира по пет или шест души от кандидатстващите 250–300. Рядко повече… Избраните са със солиден стаж в областта на фотографията и/или киното, с неистова мотивация, с ясното съзнание какво искат да правят и с огромното желание да успеят. Известният у нас и по света Емил Христов казва, че операторите от първите три курса, водени от Георги Карайорданов, са заснели към 70% от българските филми…

Режисьорката разказва за всичко това през техните спомени и тези на съпругата му, както и на близкия му приятел, режисьора Никола Минчев. Карайорданов е подбирал много внимателно своите приятелите. Ключовите думи за него са европейско възпитание, вежливо отношение към студентите, съчетано с подчертана дистанция, изисканост и известна строгост. Строгост вербална и поведенческа. Тази дистанция той внушава освен с рядко използваната и до днес учтива форма „Вие“ към всеки, с когото разговаря, така и със забележителните си познания, с нетипичния за мнозина във времето на социализма елегантен външен вид и обноски, които най-често се възпитават в ранното детство. Дистанцията дава нещо особено важно и в професията. Това е способността да виждаш хората и нещата, които те извършват, от по-далечна перспектива. Това ги прави по-ясни и отчетливи… За разлика от близостта, дистанцията не притиска психологически, не упражнява натиск върху състояния и емоции, не замъглява постъпки и държи на разстояние простащината. Вероятно това е и идеята, която големият педагог е искал да предаде на студентите си. Георги Карайорданов не понася характерните за работническо-селската ни действителност фамилиарничене, занемарен език, грубиянщина, мърлявост и свързаната с тях безотговорност. Мърлячите са такива във всичко – смята той. Дори изискванията му към осветители, кранисти и останалите помощници на оператора са за чистота, прегледност, спретнатост и учтивост – казва Емил Христов.

Режисьорката акцентира на знанията му, които респектират студенти и специалисти, още повече че по онова време учебници у нас все още няма. Но също така впечатляват неговият изказ, точната фразеология и подчертано ясният смисъл на това, което казва и държи да се запомни. Ярък представител на европейското образование в престижни университети – Филмовата академия в Лодз е точно такава…

Операторите, които разказват за него, наистина са представителна извадка от българския филмов елит. Те до един споделят невероятното впечатление, което оставя той със своя стил, с методите си на преподаване и общуване. Разказват как е успял да им вдъхне уважение и отговорност към професията и към самите себе си. След лекциите му нямало как да не усетят разликата между обичайните форми на общуване по онова време и неговия вежлив изказ. Десислава Томбушева подчертава убеждението му, че от стабилното възпитание и дисциплината, съчетана със знание, започва изграждането на твореца.

Режисьорката не засяга пряко темата дали този човек, с неговото различно поведение, стил и знание е дразнел посредствеността в своите среди, но някъде в подтекста се долавя и това. А тя, посредствеността, както знаем, има свойството да проявява страховита нетърпимост и унищожителен нагон към всичко, което напомня за видимите и невидими дефицити в общата и професионалната култура, в поведението и обноските.

Много категорично проф. Емилия Стоева подчертава некрасивия начин, по-който маестрото е безогледно пенсиониран, без никакво предизвестие от ВИТИЗ. Как го е преживял? Защо е освободен? Очаквана нетърпимост към неговия стил на поведение и преподаване? Проф. Стоева напомня, че той е авторът на първата написана програма за обучение по операторско майсторство. Десислава Томбушева деликатно загатва за това. Нейна заслуга е, че не дълбае излишно в търсене на скритите административни интриги. Вероятно от уважение към забележителната му личност. Тя продължава да изгражда образа на големия педагог, който след напускането на ВИТИЗ организира образованието по кинооператорско майсторство в Югозападния университет в Благоевград. Филмът разкрива какво означава това – дълги, изтощителни пътувания в раздрънкани автобуси, нощувки в ледено-студени стаи, преподаване в болестно състояние. Това вече не е работа, дори не е само духовна дейност, това е дълбоко осъзната мисия да създаде повече таланти в най-специфичната за киното професия – тази на оператора. (Другите две са на монтажиста и скриптъра.)

Лека-полека тези фактори започват да се отразяват на здравето му…

Скитник под звездите

Спомените на Никола Минчев са повече от личен характер – дългите летувания на къмпинг „Златна рибка“, удоволствието да плуват с платноходка, носени от вятъра, вълните и всичко прекрасно, което къмпингарите преживяват. Ако преживяванията край морето са празник, то следващият епизод показва двамата приятели с техните съпруги край планински язовир в състояние близко до нирвана. Нощна тишина, изпълнена с горски звуци, плясък от скачащи риби, симфонията на множество щурци и неописуемото удоволствие да помълчиш с близък човек. Да, казано е много, почти всичко, и героите са уморени дори от думите си, но пък вече могат взаимно да четат мислите си като ясновидци. В тази част филмът създава усещането, че времето е почти спряло, сякаш дава на двамата възрастни и преживели много неща творци отсрочка – да си спомнят прекрасните моменти от своя живот, да изпитат още веднъж щастливи мигове…

Тибетските будисти твърдят, че щастието е в това да правиш нещо хубаво за другите и да ги предпазваш от страдание. И най-важното: да споделяш знанията си. Изключително полезно е да се споделят знанията с останалите. Иначе какъв е смисълът от това, че някой ги има – казват те…

Георги Карайорданов е правил точно това – с непрестанен стремеж към усъвършенстване и качество, със своя неподражаем маниер на общуване и преподаване.

Между звездите

Финалът на филма е много лиричен. Дълга панорама в режим свечеряване, потъващи в здрача хълмове, плисък на гребла от малка лодка, в която Георги Карайорданов няма да се качи повече… Но някъде там на небето, сред милионите звезди може би той се радва на своите ученици, приятели и близки, които го помнят с уважение, искрен респект, с развити благодарение на него сетива за стил и красота във филмовото изображение.      

Иво Драганов е професор по кинознание, киноизкуство и телевизия в НБУ. Автор е на над 500 статии, посветени на киното и телевизията, и на две монографии – „Телевизионното програмиране в общия аудиовизуален контекст“ и „Четвъртата възможност – университетска телевизия“. Автор на множество сценарии за документални филми и телевизионни предавания. Бил е програмен директор на Канал 1 на БНТ (1993–1995), член и секретар на Националния съвет за радио и телевизия (1998–2001), изпълнителен директор на Телевизия „Европа“ (2002), главен мениджър на телевизия ББТ (2008–2009), носител на годишната награда на Българската филмова академия за филмова критика (2011).  

Иво Драганов
26.05.2023

Свързани статии