0
4525

Елка, последната радост на Йовков

Елка Йовкова

Единственото дете на големия български писател Йордан Йовков и съпругата му Деспина е тяхната дъщеря Елка Йовкова. За нея обаче никъде няма нито ред, който да указва поне рождената ѝ дата. Всичко, което знаем за Елка, дължим на сглобена фактология от различни документи, но най-вече от разкази на съвременници. От изследователска гледна точка Елка Йовкова е дъщерята на писателя Йовков и с този факт като че ли едновременно се ограничава интересът към нея и несправедливо се затварят границите на нейната значимост. Защото приносът на Елка Йовкова към българската култура е недвусмислен – високо ерудирана личност, полиглот и изключителен авторитет в областта на телевизионната режисура и дублаж. Вероятно дъщерята на писателя би оставила по-голяма културна следа, ако не е била ограничавана в избора и възможностите си за професионална реализация. Не е тайна, че след 9 септември 1944 г. името на Йордан Йовков потъва задълго в забрава заради появата му в списъка на буржоазните автори.

Йордан Йовков и Деспина Колева се венчават на 15 декември 1918 г. в Добрич в родната къща на младоженката. Елка се ражда на 9 октомври 1919 г. във Варна (актът за раждане се съхранява в Държавен архив – Варна), където баща ѝ работи като делегат на Комисията по бежанците. Официалното съобщение за нейната поява се случва на 11 октомври 1919 г. В своите спомени за Йовков проф. Ганчо Ст. Пашев разказва как писателят го известява за раждането на дъщеря си: Посрещнах го зарадван и с интерес спрях поглед на възбуденото, но все още изморено лице на Йовкова. Изглежда, че погледът ми е бил много въпросителен, защото той се усмихна щастливо и ми каза с мек, топъл глас: „Имам дъщеря!…” Аз изведнъж не разбрах за какво ми говори … Помислих, че някоя нова повест ми носи… „Момиченце имам”… добави Йовков… И изведнъж неговата радост стана моя радост!… Говореше бащата Йовков… Съпругът Йовков ми се откри като внимателен и загрижен. Бащата беше също тъй сърдечен, както и писателят… Но свръх топлината, която измъчваше душата му и сърцето му към тоя или оня близък образ – негово чедо – сега се долови нещо ново, нещо много по-сближаващо, радващо… Един жив човек, негова плът и кръв, негов дух, се беше появил, и той се радваше с чистата радост на родителя!…

Елка идва в живота на Йордан и Деспина в много труден период, изпълнен с лишения. Малко след нейната поява писателят е уволнен поради съкращаване на длъжността. В края на септември 1920 г. семейството заминава за Букурещ, защото Йовков е назначен като редовен сътрудник по печата в Българската легация. Живеят в Румъния до 1927 г.

Когато се преместват в София, Елка е на 8 години. Израства в столицата и определя себе си като софиянка. През 1980 г. в интервю пред Петър Сяров тя споделя: Аз се чувствам софиянка. Тук съм израснала, като се изключат седемте години, прекарани в Букурещ. Добруджа открих късно, Жеравна още по-късно.

Известен е фактът, че писателят често е посещавал историческото кафене „България“. Документирани са негови думи, изречени там пред журналиста Христо Бръзицов, по повод Елка и детската литература:

Отделям часове за детето си. Както имам часове за България, за четене и писане, така имам и часове за детето си. Това е всекидневно, програмно… И не зная дали то научава повече от мене или аз – от него… От тази примитивност на децата и животните човек може да научи повече, отколкото от някой дипломиран злодей. А как леко се отнасят понякога някои писатели към децата! Те мислят, че детската литература е област, в която могат да обучат перото си за бъдещи завоевания в литературата. Каква грешка! По-скоро трябва да се почне с литература за възрастните – там да се „обучи“ перото, а после да се премине към детска литература. Зная от моето дете, че то гледа с върховно пренебрежение на всички ония неумели хитроумия, с които някои – не казвам всички – искат да го зашеметят, да му направят впечатление. И си мисля: добре, че авторът е невидим, неприсъствуващ… Иначе малкият читател би го поставил в страшно затруднение с въпросите си, с критиката си…

Елка учи в едно от най-елитните средни девически училища в страната – Народна първа девическа гимназия в София. Завършва средното си образование през лятото на 1938 г. Междувременно споделя с майка си Деспина увлечението по тениса, тренира на стадион „АС-23“ (на мястото на сегашния „Българска армия“) и дори печели шампионат. 

През есента на 1938 г. дъщерята на Йовков вече е студентка в редовна форма по германска филология в Софийския университет. Признати са ѝ и шест семестъра от обучението, но на 19.09.1941 г., както е видно от документите, Елка Йовкова се отписва доброволно от Софийския университет и заминава за Австрия, където учи във Философския факултет на Виенския университет. От документалния архив във Виена става ясно, че в този университет Елка учи два семестъра – зимния на 1941/42 г. и летния на 1942 г., това са седми и осми семестри за студентката Йовкова. За съжаление с тези факти се изчерпва академичната справка за нея в Австрия. През 1948 г. Елка получава покана да специализира в чешката филмова студия „Барандов“ в Прага. След специализацията си там Елка Йовкова се завръща в България като безспорен авторитет в областта на филмовата и телевизионната режисура. Въпреки това тя не започва веднага работа в Българската телевизия. По разкази на нейния син, Боян Попов, майка му е трябвало да чака години за назначение в телевизията.

Ето какво сподели пред мен драматургът Румен Николов за съвместната си работа с Елка Йовкова в БНТ: 

С Елка Йовкова бяхме колеги повече от 20 години. Тя беше главно режисьор на дублажите на чуждата филмова програма. Имаше каталог с актьори и знаеше кой за коя роля е подходящ. Деликатен и усмихнат човек, така я помня. Това си личеше отдалеч и всяваше респект. Нямам спомен да е повишавала тон за нещо. Все пак в редакцията по това време вреше и кипеше, беше нервно време, защото се произвеждаше огромно количество детска програма. Тя правеше всички дублажи, беше абсолютен спец да намери подходящите гласове и характери според оригиналните внушения във филмите. Владееше няколко езика и по време на дублаж можеше спокойно да коригира и редактира според оригиналните текстове. Беше изключително фин човек със страхотно благородно излъчване, с дълбок леко дрезгав тембър. Изобщо това беше един истински аристократ в редакцията. Не съм я чувал да повишава тон, въпреки напрегнатите графици и нервно натоварване. Научил съм много от хватките в дублажа именно от нея.

След по-популярните филми, чиито дублаж на български език дължим на Елка Йовкова, са: „Форсайтови“, „Панаир на суетата“, „Богат, беден“, „Болница на края на града“, „Малкият гмурец“ и много други.

Дъщерята на Йовков сменя фамилното си име Йовкова с Попова, когато се омъжва за големия български фотограф и архитект Николай Попов. Ражда им се син Боян. Той е дългогодишен военен кореспондент на БНТ. Неговите синове, правнуците на Йовков, се казват Мирослав и Боян. Пътищата на нито един от Йовковите наследници не се пресича с литературата. Засега.

Елка Йовкова умира през 1992 г. Погребана е в София до родителите си.

Йорданка Белева е родена през 1977 г. в гр. Тервел. Завършва българска филология, а след това и библиотечен мениджмънт. Защитава докторат в областта на сравнителното библиотекознание, като изследва възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки в Европа. В момента е експерт библиотекар в парламентарната библиотека. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“, „Ѝ“, „Пропуснатият момент“, на сборниците с къси разкази „Надморската височина на любовта“, „Ключове“. Книгата ѝ с разкази „Кедер“ е номинирана за Книга на годината 2018 – награда „Хеликон“, и в категория проза за наградите на Литературен клуб „Перото“ при НДК. Разказът ѝ „Внукът на човекоядката“ е екранизиран от режисьорката Десислава Николова-Беседин, филмът спечели специалната награда на Международния фестивал Cinelibri 2019. Най-новата ѝ книга е сборникът с разкази „Таралежите излизат през нощта“ (2022).
Предишна статияДоброто често закъснява
Следваща статияЗа войната и истината