Вчера касетофонът на историята сдъвка лентата. Рязкото прищипване и свързаното с него объркване на нормалните обороти дойде малко изневиделица. Спечелилата предсрочните парламентарни избори в България политическа сила поиска официално тяхното касиране. И то след като всичките предполагаеми недоволни и обидени вече бяха декларирали, че не възнамеряват да поемат по този път. На дадената от ГЕРБ пресконференция, която дойде поизостанала, или, по-точно казано, дойде като дължимото ресто от нощта на първите реакции, от дългата нощ на емоциите и среднощното будуване, лидерът на същата тази партия го каза така: това е събитие без прецедент в историята. Кога е било преди победителят да търси отмяната на своята победа, попита Борисов. И най–вероятно не сгреши в ретроспективния си ракурс.
Касирането на изборните резултати ще ни изправи пред необходимостта от поправка. Разбира се, само в случай, че конституционните съдии уважат искането за касация. Стига да стигне работата до тях изобщо навреме. Естественият въпрос, който всички си задаваме, е: защо го направи господин Борисов, какво го тласна към предприемането на този (поне на пръв поглед) неочакван и нелогичен ход? Възможните отговори като че ли не са толкова много. Така че да видим какви са вариантите и да ги разиграем.
- Борисов е напълно уверен, че партията му ще получи още по-висока оценка на поправителния изпит и ще може да управлява отново сама.
- Борисов скрито се надява на загуба, която ще му позволи да снеме от себе си отговорността, вменена му повторно от мнозинството гласували, но поставяща го същевременно в парламентарно-властова ситуация на твърде сложни и рисковани от гледна точка на политическото и най-вече историческо траене отношения. Иска да е конструктивна опозиция, значи.
- Борисов органически не понася всяка форма на беззаконие и несправедливост. Като следствие политиката вече започва да го отвращава.
- В периода на отшелничеството си и на частично удържания вътрешен обет за мълчание (има се предвид по времето от оставката до изборите) Борисов е станал мистик. Мистичният му опит го е извадил от света на контингентното и от управляващата хората в него логика.
- Междувременно, без да разберем, Борисов е полудял.
- Единствено илюминатите знаят защо го прави.
- Ентропията във вселената е неудържима и необратима.
Най–вероятен от изложените варианти (като оставим настрана хипотезата за неизбежното настъпление на ентропията) изглежда този, съгласно който господин Борисов вярва в потенциала на партията си и в шансовете й за втори управленски мандат. Затова може би и подхваща стратегията с ревизията на изборите и тяхната репетиция. Тук Бойко Борисов се ръководи вероятно от опита си за силата на ентропията и за заглъхването на тътена от и без туй енергийно бързо изчерпалите се протести от времето на ранната пролет. Никак не изглежда лишено от разум и проникновеност това предположение, съгласете се. Първо, защото при евентуална репетиция на вота отчаяно нежелаещият възпроизводство на коалицията БСП–ДПС избирател ще осъзнае, че ножът докосва кокала и ще (въз)стане. Ще отиде до урните и ще направи единственото, което му остава. Стига да му се иска да живее още и да му се иска да продължи да го прави в България. Сиреч, дори и негласувалите през май за ГЕРБ противници на предвиждания съюз между социалистите и ДПС ще се окажат спонтанно мобилизирани гербери на едни нови избори. И второ… А трябва ли изобщо да има второ при това положение?
Но в словото си вчера Борисов подсказа умело и един по-различен прочит на предприетата стратегия. От думите му се разбра, че поправката на изборите може да излезе изгодна за ръководената от него партия и по друг начин. А именно, чрез евентуалното влизане в Народното събрание на някоя или на някои от формациите, които този път не успяха да покрият четирипроцентния норматив. Хората би трябвало да си дават сметка (спомена, макар и бегло Борисов), че получилото се парламентарно каре не е способно да представлява достатъчно адекватно интересите на цялото общество. Формиралата се четворка белот е очевидно ялова, но и прекалено ограничена, тясна за разпределението и съотношението на силите в обществото. Значи трябва да се разшири форматът и хората ще могат да го направят, ако се насрочат още едни избори. На фона на тези около двайсет процента от гласовете, разминали се с парламентарното представителство, отправеното вчера от Борисов послание изглежда адекватно и оправдано. Още повече, че желанието за касиране на вота беше съобщено в комбинация с декларацията за готовността на Цветан Цветанов незабавно да се откаже от депутатския си имунитет. Ще рече, който има уши, да слуша…
Мисля си, че на всички ни е пределно ясно, че на Бойко Борисов му е пределно ясно, че до касиране няма да се стигне. Но пък какви неща само станаха след хвърлянето на бомбата… За един само Божи ден се препотвърди категорично съвсем наскоро научената истина, че главният прокурор Сотир Цацаров не просто е изцяло независим, а е и опърничав, чепат човек. Да, убедихме се недвусмислено, че господинът Цацаров не играе по ничия свирка. Човекът каза: няма да отправя искане за касация на изборите до Конституционния съд. Толкоз. Дори и Михаил Миков беше принуден да признае, че е променил мнението си за наскоро избрания първи обвинител. Сега вече е ясно, че на Цацаров може да се вярва, каза Миков. Не стига това, ами по същото време се срина в миг, разпиля се и митът за зависимостта на господина Борисова от господина Цветанова. Вторият, както отбелязахме по-горе, ще се откаже от имунитета си, но и друго – няма да участва (по собствена воля!) в бъдещ кабинет.
Но като най-епични в тази поредица от прояви на независимост (или на ентропия?!) историята ще запомни херойските подвизи на Николай Бареков. Жертвеният агнец на Деня за размисъл, благодарение на чиято саможертва се заговори за Касацията. И който, след изразената вчера от ЦИК позиция, дори не е вече и жертва.
Ентропия.
