Начало Идеи Енциклопедистът д-р Петър Берон
Идеи

Енциклопедистът д-р Петър Берон

Соня Александрова
08.10.2024
2141
Елка Трайкова и Кирил Топалов, фотография Ана Топалова

Рим, специално за Портал Култура

На 5 октомври в Българския културен институт в Рим бе отпразнуван, според думите на директора му Илия Лозанов, „двоен рожден ден“ – 155 години от създаването на БАН и 200 години от издаването на Рибния буквар на д-р Петър Берон. Залата беше пълна с гости от България и Италия.

Илия Лозанов предостави думата най-напред на доцент Елка Трайкова, научен секретар на БАН. Тя припомни накратко историята на институцията, започнала своята дейност като „Българско книжовно дружество“ през 1869 г. в румънския град Браила. Особено място доц. Трайкова отдели на един от неговите почетни членове, д-р Иван Богоров. Той е един от най-ярките радетели на българския книжовен език, борил се десетилетия против употребата на чуждици. Съвсем естествено стана връзката със съвременните български преподаватели, на които доц. Трайкова изказа специална благодарност, че чрез училищата в Италия опазват българските дух, език и корени. Така съхраняват идеите и идеалите, заложени в създаването на БАН.

Професор Кирил Топалов продължи мислите на своята бивша студентка и също подчерта ролята на училищата и на Българския културен институт в Рим, които достойно защитават културата и езика ни. После с присъщата си компетентност и сладкодумие запозна присъстващите с „изключителното явление Петър Берон (1799–1871)“.

Роден в Котел, Петър Хаджи Берович учи в местното килийно училище, продължава образованието си в Букурещ, Хайделберг, Мюнхен (завършва медицина, става дори гинеколог). Живее и работи из цяла Европа – Берлин, Лондон, Париж, Виена, Прага, Атина. На пет от деветте езика, които владее, главно на френски, написва десет хиляди страници научни съчинения. Във Франция приема името Берон.

През 1824 г. издава в Брашов „Буквар с различни поучения“, останал в историята като „Рибен буквар“ заради делфина и кита на страниците му. Написан на котленски диалект и на разбираем български език, той съдържа предисловие, в което авторът разказва как се е родила идеята му, рисунки на животни и осем раздела: букви и срички, молитви, добри совети, умни ответи, басни, различни истории от живота на древните цивилизации, физически сказания, примери за аритметични действия. За всеки раздел професор Топалов даде колоритни примери, които показаха на любопитната публика всеобхватността на познанията на Петър Берон. Неслучайно Юрий Венелин пише, че „в цяла Русия няма буквар като Рибния, толкова образователен и въздействащ“.

Слушателите разшириха кръгозора си и за други, по-малко или почти неизвестни дейности на Петър Берон, които доказват неговата енциклопедичност – названията на различните му трудове из областта на физиката, химията, геологията, математиката, метеорологията, философията. Най-известна е неговата седемтомна „Всенаука“ („Панепистемия“ на гръцки). Ценен учен, канен за доклади из европейските университети, Берон е и щедър дарител. Николай Павлович, автор на известния му портрет, негов приятел и асистент, учи живопис в Мюнхен със средства на Берон. Пак с пари от неговото завещание е построена българската мъжка гимназия в Одрин. Този голям учен и родолюбец завършва живота си трагично – намерен е удушен в дома си в Крайова.

Изложбата „Петър Берон. 200 години от издаването на Рибен буквар“ прекрасно онагледи обстойния доклад на професор Топалов. Тя беше представена от доктор Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН. Там се съхранява и първото издание на „Рибния буквар“. В Рим бяха изложени част от 14-те пана, показани с голям успех през май тази година в галерията на открито пред Народния театър. Д-р Найденова с гордост показа и подари на българското училище „Асен и Илия Пейкови“ в Рим и на домакините от Българския културен институт фототипно издание на оригинала на „Рибен буквар“. Подготвени специално за юбилея, стотината бройки са предназначени главно за колекционери. Събитието в Рим беше част от програмата за отбелязване на 155 години от създаването на БАН.

Соня Александрова
08.10.2024

Свързани статии