Общият фон на протестите и контрапротестите във връзка с предстоящото спорно кадрово назначение по върховете на съдебната власт има пряка връзка със сюжета, който се оформи в БНР с посегателството върху дейността на съдебния репортер на „Хоризонт” Силвия Великова.
В българския публичен живот от известно време трайно се проявява една и съща тенденция: първо възниква крупен гаф, сътворен от управляващите кръгове, а след затъването в блатото следва опит за измъкване от калните води, който сам по себе си не води автоматично до очистване от мръсотията. Така НС приема меко казано спорни закони и на следващата седмица ги променя с благословията на Бойко Борисов, така се правят спорни политически назначения и след време рано или късно се отменят, но негативният ефект от тях вече е изконсумиран. В момента тече официалната процедура по избора на нов главен прокурор. Тя е стартирала и се намира във фаза, в която номинацията на Иван Гешев изглежда безалтернативна. Общественото недоволство е силно, гражданското общество протестира, срещу Гешев има множество критични гласове. Паралелно върви и контрапротест, участниците в него не изглеждат спонтанни при артикулацията на лозунги и послания и издават неестествена статичност по време на проявите си. Те скандират: „И преди, и сега Гешев значи свобода!” – лозунг, който скандализира със своето съдържание, проблематизирайки границите между свободата и реда в съдебната система. Какво означава свобода, когато говорим за предрешено състезание с участието само на един кон? Какво означава свобода, когато възможностите за реална реформа на прокуратурата и на съдебната система са торпилирани с предрешения избор на дясната ръка на Сотир Цацаров? А нима има някой, който да е забравил за съмненията за политическите обвързаности на Цацаров? Борисов сега е в деликатна позиция, той е лишен от легитимен институционален ресурс, за да предотврати задаващата се буря с избора на Гешев. Същевременно напрежението нараства и трябва да бъде овладяно. Общият фон на протестите и контрапротестите във връзка с предстоящото спорно кадрово назначение по върховете на съдебната власт има пряка връзка със сюжета, който се оформи в БНР с посегателството върху дейността на съдебния репортер на „Хоризонт” Силвия Великова. Моделът, по който тя беше свалена от ефир за няколко часа като водещ на предаването „Преди всички”, силно напомня на описания в началото модел за вземане и отмяна на спорни решения. Подобна констатация сама по себе си не ни казва много в условията, когато не знаем кой е фактическият двигател на предприетия ход, който изглежда необмислен с оглед на естествената предвидимост на последващите реакции. Ход, който очевидно е предприет, без да се обмислят плюсовете и минусите. Всеки опит за запушване на устата не е безобиден, той може да се окаже безуспешен, но неминуемо оставя диря в съзнанието. Събитието не мина и без обичайната намеса на Бойко Борисов, който се обяви в защита на Великова и заплаши, че ще поиска оставката на директора на БНР. Жестът не може да се разглежда еднозначно като защита на свободното слово, защото премиерът предприе публичен опит за вмешателство в политиката на най-авторитетната независима обществена медия. Това се случва малко след като лидерът на БСП Корнелия Нинова направи декларация от парламентарната трибуна, в която представи Великова като поредния журналист, попаднал под политическия удар на управляващите. Тенденцията към политизация на казуса е вредна за независимата журналистика като цяло и на персонално, и на институционално ниво. Ръководството на БНР в своето политическо угодничество и престараване изпадна в унизителната ситуация да изпълнява нарежданията на премиера. В крайна сметка, разбирането за независима журналистика е, че тя трябва да отразява всички гледни точки, да коментира и да анализира, да бъде коректив, да отстоява своята автономност, а не да намира съюзник в лицето на политиците.
Сега най-важното в скандала е солидарността на колегите на Великова. Тя показва, че БНР е истинска обществена медия, че тази медия е готова да работи в името на обществения интерес и да се пази от какъвто и да било политически натиск. Дотук това е единственото положително нещо, което показва, че пламъкът на демокрацията все още не е угаснал напълно. Но нещата не звучат никак утешително. Действията на екипа на Националното радио идват като обществена реакция в защита на свободата на словото в ситуация, в която именно тази свобода е силно застрашена. Трябва да направим ясно разграничение между журналистите от „Хоризонт”, които със своята будна гражданска съвест отстояват обществения характер на медията, и ръководството, което явно се поддава на политически натиск. БНР е единна институция и няма как да съществува с две лица. Силвия Великова намекна за разговори с ръководството, в които става дума за опит за оказване на влияние от високо ниво, за препоръки за по-обективно отразяване на работата на съдебната власт. Появяват се индикации за разместване на точките в координатната система на публичните институции. Около БНР като символ на прозрачността се спуска було на неведение, което е предназначено да покрие лицето на Темида; неизвестен задкулисен властови център се опитва да се намеси в работата на един от символите на автономната и независима четвърта власт; безпрецедентно „Хоризонт” спира излъчванията си на УКВ за пет часа сутринта, като част от времето съвпада с праймтайма. Тревожна в своята аргумеитация е гледната точка на ръководството, че трябва да има плурализъм при отразяването на работата на съдебната власт и затова ще се назначи втори съдебен репортер. Реторичен е въпросът за какъв плурализъм става дума, когато има две сграни – на обвинението и на съда и респективно на техните клиенти. Втората точка на координатната система, прокуратурата, е оставена в сянка досущ като онези образи в пещерата на Платон, които прикриват истинските същности. Тя обаче е и най-важната, защото формалният повод за намесата в работата на Великова е начинът на отразяване на протестите срещу Гешев. Журналистката не допуска намеса на прокуратурата и така пред нас остава хипотезата за участието на властови център с политически ресурси. Ако това е така, се очертават две потенциално възможни взаимовръзки – между политическата власт и медиите и между политическата и съдебната власт. Казусът е непубличен по своята същност, но за споменатите взаимовръзки има множество публични данни, в това число благосклонността на голяма част от медиите към властта и обвързаността на Бойко Борисов с процесите в съдебната система. Оттук е лесно обяснима и цитираната реакция на Борисов – от гледна точка на желания обществен ефект тя е превантивна и цели да извлече политическа изгода, без да са калкулирани рационално потенциалните негативни последици. Интересен аспект е и нестандартната стратегия на Гешев да търси ефектите на пиара в близките до властта медии, стратегия, която не му носи никаква полза, а само загрозява с политическо петно неговата магистратска тога. Това усещане се засилва още повече със случая „Великова”.
Накрая, остава да се спрем на деликатния аспект, касаещ защитата на свободното слово. То е истински защитено, когато съществува спокойно, без никой да говори за него, когато функционира като априорна даденост, за която всички сме забравили. Заговорим ли в хор за накърнената свобода на словото, това означава, че е разрушен спонтанният ред, че се е изгубила посоката на естествения ход на развитие на нещата. Патетичните слова на апологетите на демокрацията са декор от сцената, но не и двигател на драматургичното действие зад кулисите. Тези слова трябва да изострят нашата сетивност, защото те стоят на повърхността и завоалират процесите отдолу.
