Дълго се колебах дали да занимавам читателите на Портала с този случай. Той е свързан толкова тясно с богословието, че положително не би могъл да представлява интерес за по-широката публика. Мотивира ме обаче показателното лицемерие на онези – направо ще го кажа – православно-църковни ревностници („партийци“) у нас, които през последните месеци не спират да „бият тревоги“ по любимите си теми, поводи за които постоянно намират. Някаква си наша политичка, видиш ли, си позволила да кани в „православната ни страна“ Римския папа и даже „да желае бъдещо единство с католиците“. Тоест (без, разбира се, да си дава сметка за това) да „отваря врата за настъплението на всеереста на икуменизма“ и да ни тласка – според „изтъкнатия ни богослов Георги Тодоров“ (прощавайте, драги читатели,  – сигурно не сте и чували за него) – към „предпоследни времена“, предшестващи идването на антихриста. По-нататък: да разобличават в същата „всеерес“ Константинополския (те го наричат „Истанбулски“) патриарх Вартоломей, „престъпно“ изживяващ се като „източен папа“, и едва да прикриват разочарованието си от така обнадеждилия ги в началото български патриарх Даниил, който освен че посети неотдавна този „източен папа-всееретик“, взе, че отиде миналата седмица и на годишнина от неговата интронизация.

Та ето същите тези православни „ревностници“ и възторжено-фобийни апокалиптици отминаха с пълно мълчание – а се правят, че не са я чули и до днес, една – признавам, за мен умонепостижимо конфузна „изцепка“ на „патриарх Московски и Всея Руси Кирил“.

Пак ще кажа: за широката публика тази „изцепка“ на Московското „светейшество“ изглежда нещо дълбоко пренебрежимо в сравнение с възмутителния му, подлизурски слугинаж на „кесаря“ Путин, заради който той вече е в санкционния списък на Европейския съюз като поддръжник и „благословител“ на извършваните от Русия престъпления срещу човечеството в Украйна. Само че за „ревностните православни богослови“ изцепката на Московското „светейшество“ би трябвало да е скандална. Скандална, защото е свързана с фундаменталното догматическо изповядване на християнската вяра, при това на вярата, изповядвана от всички традиционни църковни деноминации (православната, католическата, протестантската). Самият аз, който, както е известно от приказките на моите църковни ругатели, „не съм богослов“, отначало не можах да повярвам, че „патриарх Московски“ е изтърсил това, за което става дума. Научих го от фейсбук публикация на дякона Андрей Кураев (от доста време вече емигрирал от Русия), но се оказа, че разполагаме и с документален видеозапис на изреченото от „светейшия“.[1]

Ще се опитам да обясня по максимално разбираем за непосветените начин за какво става дума.

На тазгодишния празник Възнесение Господне патриарх Кирил произнася, разбира се, тържествена проповед (именно тя е документирана), в която разяснявайки на „боголюбивото си паство“ какво собствено е станало на този ден, съгласно свещената история – а именно възнасянето на Иисус Христос в небесата четиридесет дни след Възкресението Му от гроба, за да седне на престола „отдясно на Отца Си“ – най-неочаквано заявява следното: „Църквата Божия е онази, чрез която Господ присъства в живота на хората още от времето, когато Той дойде в плът, за да послужи за спасението на човешкия род и до времето, когато Той (т. е. Господ Иисус Христос – б. м.) ще се яви извън всяка плът („вне всякой плоти“) в слава“.

Ключови и скандални от догматична гледна точка са думите, че Христос – след като в оня ден се е възнесъл на небето в плът, както е пребивавал на земята, ще се яви „в слава“, т. е. в края на времената при Второто Си и славно пришествие „извън всяка плът“.

Пак ще кажа, че макар, разбира се, да „не съм богослов“ мога да съобразя – като вярващ църковен християнин, че това твърдение на Московското „светейшество“ е в пълно противоречие с вярата на Вселенската Църква, която на своя Четвърти Вселенски събор (в Халкидон през 451 г.) формулира догматически своето изповядване на нашия Господ Иисус Христос по следния начин: „И тъй, следвайки божествените отци, ние единодушно учим да се изповядва Един и същият Син, Господа нашего Иисуса Христа, съвършен по Божество и Него същия съвършен по човечество; истинно Бог и истинно човек, с разумна душа и тяло. Единосъщен с Отца по Божеството Си и Той същия, единосъщен нам по човечеството Си… Един и същият Христос, Синът, Единородният, познаван в две природи (т. е. Божествена и човешка – б. м.) неслято, неизменно, неразделно и неразлъчно“. Двете природи на едната Личност (Ипостас) на Иисус Христос – изповядва Църквата – са освен неслети помежду си, неизменни, още и „неразделни и неразлъчни“ в Нея. Но следователно, заявявайки в проповедта си, че в края на времената Христос ще се яви в слава „извън всяка плът“, патр. Кирил утвърждава, че при Второто Си пришествие човешката природа на Христос ще се раздели с Божествената Му и Той ще дойде при нас без нея, без плътта Си – „вне всякой плоти“. Което, драги ми ревностници, доколкото е в противоречие с догмата на Вселенски събор, представлява… формено еретическо твърдение. Давам си сметка, разбира се, че събраните на тазгодишното Възнесение в Московския храм руснаци и рускини (грижливо увили главите си в шалове и забрадки, за да не би да изкушат някого), едва ли са си и дали сметка за еретичността на думите на патриарха си („ние тия работи не ги разбираме“), но не мога да се начудя на положително чулите тази „мисъл“ на „светейшеството“ „високопреосвещени и преосвещени“ архиепископи и епископи, истински „дипломирани“ богослови, които и до ден днешен и дума не обелват по неин повод. Всъщност, не, не се чудя – в РПЦ отдавна „чинопочитанието“ стои много по-високо от грижата за чистотата на вярата, а пък почитанието към „кесаря“ – по-високо и от всяко църковно чинопочитание.

Ще кажа, че в случая още по-позорно ми се струва обстоятелството, че в този ден, изтърсилият еретическото твърдение „патриарх Московски“ вероятно само половин час по-рано е чул (ако ги е слушал изобщо), при четенето на литургийния апостол отредените стихове от „Деяния на св. апостоли“, в които ни е разказано, че учениците Христови „докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха, мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето“ (Деян. 1:10-11). Тоест, ще дойде „по същия начин“ в края на времената, по който се и възнася в този ден – във, а не „вне всякой плоти“.

За да бъда напълно прецизен, ще кажа накрая, че аз не знам дали патриарх Кирил е еретик след това си изказване. Възможно е, ако му бъде обърнато внимание и бъде надлежно разпитан, да се окаже, че той е изтърсил цитираното по грешка или, дори да го мисли, след разясняване да не би продължил да упорства в него. Там е работата обаче, че понеже – убеден съм от оглушителното мълчание и в РПЦ и у нас – никой няма да се осмели да попита „светейшеството“ за това, ние няма да разберем еретик ли е той или просто… в онзи ден Господ му е взел ума. Аз обаче помня от църковната история (която поназнайвам, макар „да не съм богослов“), че с подобно „единично изказване“ се е разкрила да речем – в началото на V в. ереста на Несторий, който също в проповед заявил тогава на столичното паство, че „Дева Мария не е родила Бога, извършил нашето спасение… Мария е родила само човека, в когото се е въплътило Словото и затова не може да се нарича Богородица“. Само че тогава това богохулно изказване е породило същинска буря, обхванала целокупната Църква, докато днес „христолюбивият руски народ“ и неговото „свещеноначалие“ мълчат оглушително, а неговите идолопоклонници у нас ни плашат с „истанбулския папа“ и с настъпването на „предпоследните времена“, които ще ни залеят от „либералния запад“, ако не ни спаси руският „Ноев ковчег“, след като приключи със „свещените“ си убийства в Украйна.

___________________

[1] От официалното видео впоследствие бе изрязан точно този момент. https://pikabu.ru/story/rpts_mp_patriarkh_kirill_v_2026_godu_zayavil_chto_iisus_khristos_vne_vsyakoy_ploti_vo_slave_yavitsya_13999132