На 29 юли 2026 г. световноизвестната оперна певица Ермонела Яхо гостува на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна
Летните фестивали в България се съревновават в организирането на галавечери. Така на 29 юли 2026 г. фестивалът „Опера в Летния театър“ представи „Ермонела Яхо гала“, на която световноизвестната оперна певица изнесе първия си концерт в България. Ермонела Яхо е лиричен сопран от албански произход, чиято кариера я води от Тирана през Италия до Ню Йорк, където живее от повече от 20 години.[1] Любителите на оперното изкуство я познават от многобройните ѝ аудио- и видеозаписи, реализирани в най-големите оперни театри. За първи път те имаха възможност да я видят на живо, акомпанирана от оркестъра на Държавна опера Варна (с концертмайстор Красимир Щерев), под палката на гост-диригента Якопо Сипари ди Пескасероли, който, между другото, е и артистичен и музикален директор на Националния театър за опера и балет в Тирана от 2022 г. В концерта, замислен като „Гласът и цигулката“, участва също и албанската цигуларка Абигейла Вощина.
Програмата включваше известни оперни арии от репертоара на певицата, както и няколко оркестрови откъса от опери и цигулкови пиеси. Основната част бе посветена на италианската опера. В нея преобладаваха откъси от произведения, свързани с веризма – традиция в постромантичната опера, представена в случая от италианските композитори Джакомо Пучини и Франческо Чилеа, както и откъси от опери на Джузепе Верди.
Най-многобройни бяха тези от Пучини: концертът започна със симфоничнoто интермецo La Tregenda от второ действие на операта Le Villi („Вилиси“), първото му оперно произведение, следвано от арията на Лиу Signore, аscolta! от I д. на „Турандот“. Последваха интермецo и ария Senza Mamma на Сестра Анджелика от едноименната опера, интермецo и ария на Манон Sola, perduta, abbandonata от „Манон Леско“, както и арията на Чо Чо Сан Un bel dì, vedremo от II д. на „Мадам Бътерфлай“.
Между тях – три откъса от операта „Адриана Лекуврьор“ на Чилеа – романсът Io son l’umile ancella от I д., в който героинята, актрисата Адриана, представя своето изкуство, оркестрово интермецо и романсът Poveri Fiori от IV д., в който Адриана получава букет, отровен от ревнивата ѝ съперница (проблемът с микрофона в началото на Poveri Fiori бе отстранен незабавно).
В програмата имаше също откъси от Вердиеви опери: арията на Дездемона от IV д. на „Отело“, използваща текста на Ave Maria, и в края на програмата – оркестровия прелюд и арията на Виолета Addio del passato от III д. на „Травиата“. Виолета Валери е една от коронните роли на Яхо, която след като е изпълнявала партията повече от 320 пъти (!), изнесе последното си представление на „Травиата“ на 30 юни т.г. в Римската опера. Яхо споделя, че „за нея да пее Виолета, означава всеки път да оставя част от душата си на сцената“.
Съобщението за внезапната кончина на един от музикантите на оркестъра – Антон Апостолов – което предшестваше концерта, хвърли тежка сянка върху събитието. Може би затова трагичната съдба на оперните героини, пресъздадени от Яхо, оказа толкова дълбоко въздействие. Нейното изпълнение бе заредено с много емоции, както от вокална, така и от артистична гледна точка. Яхо пя с характерната за нея интензивна драматична отдаденост, отразяваща емоционалната връзка на сопраното с ролите, които често въплъщава на оперната сцена.
В отговор на бурните аплодисменти Яхо изпълни като бис прочутата ария O mio babbino caro („О, скъпи ми татко“) от „Джани Скики“ на Пучини и отново трогна публиката.
За съжаление, цигулковите пиеси, включени в програмата, бяха без връзка с нея: Романс за цигулка и оркестър от Лудвиг ван Бетовен, Прелюд и алегро в стил Пуняни от Фриц Крайслер и дори сюита от музиката към филма „Списъкът на Шиндлер“ на Джон Уилямс. Може би затова иначе стилните изпълнения на Абигейла Вощина останаха някак в сянка. В програма със заглавие „Гласът и цигулката“ би било логично да чуем поне една пиеса с участието на двете солистки, а защо не и произведение от албански композитор?
В заключение бих искала да подчертая, че да се пее и свири на сцената на Летния театър не е лесна задача. Успехът на този концерт се дължи на високия професионализъм на артистите. От години се говори, че условията в Летния театър трябва да се подобрят. Въпреки че се забелязва технически напредък – публиката разполага с надписи и превод на текстовете на два екрана, озвучаването е подобрено, а камерите позволяват на зрителите да следят в близък план артистите на сцената (в случая и изражението на диригента Якопо Сипари ди Пескасероли, който изразява по спонтанен начин собственото си преживяване на музиката, която дирижира) – Летният театър се нуждае спешно от реновиране. Галавечерите обикновено имат благотворителна цел – не би ли трябвало да се организират една или няколко такива галавечери, за да се съберат средства за ремонта?
[1] Opera star Ermonela Jaho: from communist Albania to New York (Оперната звезда Ермонела Яхо: от комунистическа Албания до Ню Йорк) in Financial Times, Life & Arts, 8.01.2016.
Венециела Найденова е доктор по музикознание от Университета във Фрибург (Швейцария). Изследванията ѝ са насочени основно към съвременната музика и оперната драматургия. Авторка е на книга за вокалното и сценично творчество на руския композитор Едисон Денисов (1929–1996) и на множество музиковедски статии. Изследва и популяризира творчеството на жените композитори. Създава и ръководи издателство Éditions Lyra, Neuchâtel.
