Честно е, ако си журналист и разкриеш огромна кражба на високопоставени хора, да напишеш очерк за махленски бакалин, откраднал 50 кг сирене. Честно е, ако бъркаш в държавния мед, да си оближеш пръстите…

Честно е, когато виждаш бялото, да казваш – черно!

Когато като […] Максим Наимович напишеш две рецензии за едно и също нещо – едната положителна, а другата отрицателна, и предоставиш на вестника да си избере.

Когато любовницата ти се опитва да рисува, а ти й организираш даже изложба.

Да пращаш жена си на пазар в Париж или Лондон с валута и т.н.

Да слушаш поредните глупости на видни партийни водачи и да ръкопляскаш със светнало лице.

Когато партията нарече някого предател, да викаш „ура“, и когато след като тази партия каже, че същият бил герой, пак да викаш „ура“.

Честно е, когато искаш да пътуваш за чужбина…

Честно е, когато брат ти или приятелите ти кажат нещо срещу властта, да ги предадеш веднага.

Честно е, ако си писател и дълбоко не вярваш в строителството на комунизма, да пишеш дебели книги като Ст. Даскалов за героя-комунист.

Честно е, ако си изял два леки шамара в полицията, да караш българския народ да ти плаща за това.

Честно е, ако си държавник и си обещал на 30 декември 1967 г., че няма да има покачване на цените (в слово по телевизията), два дни по-късно да ги увеличиш!

Често е да говориш за комунистическия идеал на масите и да живееш като дързостен парвеню.

Честно е, ако приятелите ти се борят за справедлива кауза, в последния момент да ги изоставиш.

Честно е да биеш вързан човек.

Честно е да проповядваш на народа да праща децата си в мините и строителството, а ти да пращаш своите в дипломатическата кариера.

Честно е като Боян Българанов да купиш на синовете си две еднакви коли, например „Порше“, за да не се карат.

Честно е всеки, който не е съгласен с тебе, да го уволниш или поне да го оставиш да погладува – справка – Христо Ганев.

Честно е, ако си писател и се гласува за изключване на Солженицин, да гласуваш „за“, макар че се възхищаваш на Иван Денисович.

Честно е, ако си писател с власт, да си преиздадеш книгите, после да ги изпратиш в книжната фабрика […] да се претопят и после със същата хартия отново да ги издадеш.

Честно е, ако си писател и търсиш образа на комуниста, да го намериш в лицето на първия секретар на партията и да му го кажеш. Ор[лин] Вас[илев]

Честно е, ако си журналист и разкриеш огромна кражба на високопоставени хора – да напишеш очерк за махленски бакалин как откраднал 50 кг сирене.

Честно е, ако предложиш София да има море и години наред инквизираш хората да го копаят безплатно, а накрая природата ти покаже, че това е глупост, да кажеш: „Ами да зарием сега каналите“.

Честно е, ако си бил инквизитор в ДС или комунист по време на култа, да кажеш: „Сталин беше виновен“.

Честно е, ако бъркаш в държавния мед, да си оближеш пръстите.

Честно е, ако си артист и не желаеш да играеш в тъпа пиеса, незабавно да приемеш ролята.

Честно е, ако си журналистка и искаш да се разходиш по чужбина – да направиш няколко очерка за изменници на родината, в чиито домове междувременно си спала и яла… Ив[айла] Въл[кова]

Честно е, ако си поет, да посветиш стиховете си или на председателя на СБП, или на някой секретар на ЦК.

Честно е, ако си народен генерал, да говориш по Радио София за високата нравственост, а след това да вземеш няколко леки актриси и да се забавляваш във вилата си.

Честно е за грешки на директора да критикуват портиера.

Честно е, когато нямаш нищо общо с България и служиш на чужда държава, да пееш до прегракване „Мила, Родино“.

Честно е, ако действително си бил антифашист и […] другарите си, да въздъхнеш и да кажеш: „Идеалите са си идеали – животът си е живот“.

Честно е, когато някой не е съгласен с теб, да го обявиш за враг.

Честно е, когато не разбираш нещо, да пишеш статии срещу модернизма.

Честно е, когато не ги чуват, да кажат, че са видели идеологическа диверсия.

Честно е, ако си жена на известен литературен парвеню и не си поканена да танцуваш с първия човек на страната – да го поканиш сама.

Честно е, ако си написал в конституцията, че кореспонденцията е неприкосновена, да имаш голяма модерна служба за отваряне на писмата и за подслушване на телефонните разговори.

Честно е, докато си министър, да се разхождаш често из чужбина, но да не разрешаваш на хората да пътуват.

Честно е да харесваш „Бийтълс“ и да напишеш статия, че те са оръдие на идеологическата държава.

Текстът е по ръкопис на Георги Марков, публикуван от Любен Марков.

Снимката на главната страница е на Николай Трейман.

Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.