Начало Идеи Гледна точка Еталонът Нери
Гледна точка

Еталонът Нери

3765

Отиде си Нери.

Отиде си мерилото за човечност, съвест, професионализъм.

Нери Терзиева беше еталон. И завинаги ще си остане еталон.

За журналистика. Тя беше сред първите, които се осмелиха да слязат сред хората и да правят директно предаване. „За 1 милиард“ се оказа формат тъй успешен, че – поне според мен, инициира създаването на едно друго легендарно телевизионно предаване, „Актуална антена“. А след промените съвсем закономерно звездата ѝ засия още по-силно. Спомням си как в началото на демократичните промени техният с Асен Агов Екип 2 се превърна в любимата телевизионна двойка, в персонализация на демократичните стремления на българите. В одухотворено, живо, завладяващо изложение на новините. И – представете си! – всяка сутрин с първия влак от Пловдив за София. Нери имаше Пловдив в сърцето си – винаги и навсякъде. Ръководеният от нея Ефир 2 – втората програма на БНТ, под нейно ръководство се превърна в образец за стойностна, истинска, правдива телевизионна журналистика. За жалост, сравнително бързо след старта си бе пресечен. А – сигурен съм – ако бе останал, нивото но българската журналистика никога, ама наистина никога не би паднало до позорното 111 място в класацията за свобода на словото на „Репортери без граница“.

За достойнство. След като дойде краят на приключението Ефир 2, тя не се впусна да използва високия си авторитет я в тая телевизия, я в оная корпорация – тихо и скромно учеше младите на стойностна журналистика без парадиране, без да вдига шум. Не съм чул за нея лоша дума от никого, за любимия си Пловдив се грижеше безответно и безкористно, за приятелите си беше винаги открита и съпричастна, а като помощник на президента Петър Стоянов беше безпогрешна. Винаги в десетката, никога не напусна високите си стандарти. Спомням си колко бях щастлив, когато ми се обади след едно интервю с Милен Цветков във в. „Култура“, което направихме заедно с Копринка Червенкова. Похвали ме, а аз хвърчах – та това е Нери, лично Нери, самата Нери Терзиева! Значи в добра посока вървя, с точни крачки: щом тя го казва, така е. Тя окуражаваше със самото си присъствие: задаваше смисъл, задаваше стандарти. Такава беше Нери – ще намери блага дума за всекиго, но и ще ти каже, ако сгафиш. Честна, справедлива, истинска – със смъртта ѝ нивото на истината в България спадна още повече. В нейна памет сме длъжни да го повишим, както тя самата правеше.

За вкус. „Откраднати очи“ – филмът по неин сценарий с режисьор Радослав Спасов и в главните роли Весела Казакова и Валери Йорданов, се обръща към един отвратителен епизод от най-новата българска история – т.нар. „възродителен процес“. Нери (истинското ѝ име е Нериман) е също от пострадалите – дават ѝ името Нели. Тя обаче никога не си позволи грозна дума, ярост, гняв, изказа огорчението си през изкуството. Но го изказа със стил, с финес, с дарба – Нери Терзиева беше не само талантлив журналист, тя беше и прекрасен човек, и изтънчен интелектуалец. От онези, които рядко се срещат и които са солта на земята. Точното ѝ око преценяваше безпогрешно, тутакси можеше да каже кое е стойностно, кое е ценно и кое за нищо не става. Висококултурна, интелигентна, ерудирана – за нея журналистиката не беше просто тази или онази актуалност, а контекст, констелация, история, отношение. Тя затова беше толкова добра – защото беше цялостна. Как говореше! – разпалено: движеше главата и косите ѝ се пилееха. Обгръщаше от всякакви страни случката на мига, просто беше удоволствие да я слушаш, защото с лекота представяше и всичко като на длан.

Отиде си Нери. Но остана еталонът Нери. Завинаги…

P.S. Предлагам гилдията да учреди награда на името на Нери Терзиева – за честна, достойна и свободна журналистика. Сигурен съм, че всеки неин носител ще бъде щастлив, когато я получи. Защото това е Нери, а Нери е символ, символ на истината.          

Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Бил е директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Свързани статии

Още от автора