Гауденц Б. Руф предоставя колекцията си за публичен достъп и дарява голяма част от нея на фондовете на Софийската градска художествена галерия.

До 7 декември в Софийската градска художествена галерия е подредена изложба на произведения от частната колекция на Гауденц Б. Руф. Достатъчно добре познат у нас, поради дългогодишната си меценатска дейност[1], сега бившият швейцарски посланик предоставя колекцията си за публичен достъп и дарява голяма част от нея на фондовете на СГХГ.

Гауденц Б. Руф не е единственият колекционер на съвременно българско изкуство, но е по-специален от останалите. Защото не е художник или изкуствовед. Защото не е търговец на изкуство. Не третира изкуството като средство за реклама на друга дейност. Не го използва като средство за политически цели.

Най-накрая може да се види конкретно какво Руф притежава и да се разбере каква е логиката му на колекциониране. Благодарение на изложбата става ясно, че е правил това с вкус и любов. С импулсивно, сантиментално, неоправдано купуване на изкуство не се прави бизнес, а колекция „с човешко лице”[2].
Една от работите в изложбата има особена значение, защото е посветена на Гауденц Б. Руф или може да се каже, че той присъства в нея като художествен персонаж – чужденец, който за първи път попада в София. „Навътре/Навънка…, пак навътре” е изложба на Лъчезар Бояджиев от 1999 г., една от тези, които Руф организира в резиденцията си на посланик. Заглавието е свързано с идеята на изложбата документални образи от уличния живот на града да бъдат директно внесени в личното пространство на посланика. Кадри, с които органи на държавата не биха рекламирали България.Има и една история в текст, пресъздаваща впечатлението за Руф, запознаване или представяне през думите на Лъчезар Бояджиев. Портрет, какъвто не би могъл да бъде направен на официално лице от официален художник.

Историите на произведенията в изложбата са различни. Някои са от самостоятелни изложби в резиденцията, от пътувания до Швейцария, участвали в изложбите за наградата „Гауденц Б. Руф”. Но не може да се каже, че изложбата е документ за дейността на Руф на българската художествена сцена. Това не може да е цел на подобна колекция. Може би най-ценното в нея са рисунките. Защото художниците трудно се разделят с тях, защото емоционално колекциониращите най-много ги искат и често са неоправдано висока инвестиция за институционални фондове. Сега българската публика има възможност да ги види в оригинал.

Във филма Haywire (2011) героят на Майкъл Дъглас разказва за израза „ефектът на ореола”, който се използвал в търговията с наддаване – когато предмет или произведение на изкуството са по-желани заради предишното им притежание.[3] В случая „ефектът на ореола” над произведенията за нас (българските потребители на изкуство) има положителна стойност. Не само, защото Руф е един от малкото колекционери на българско изкуство изобщо, но също защото с поведението си на колекционер е доказал своите „идеални” намерения към художествената ни сцена, както и заради самите произведения, които е избрал да притежава. Те са индикатор за вкуса на собственика (особено когато се оказват желани и от музейна институция). Така че в случая ефектът на ореола се проявява двустранно, собствениците (частни или обществени) са с повишен авторитет, заради това, което притежават.