В еклектичната филмография на Оливие Асаяс „Облаците на Силс Мария” е вероятно най-голямото му обяснение в любов към всички актриси, които е срещал в кариерата си.
С „Облаците на Силс Мария” френският режисьор Оливие Асаяс ни отвежда в швейцарските планини, за да ни направи свидетели на въпросите и колебанията, пред които е изправена една актриса с двайсетгодишна кариера зад гърба си. Мария и личната й асистентка Валентин пътуват за Цюрих, където звездата трябва да връчи престижна театрална награда. По време на пътуването телефонно позвъняване я известява за смъртта на неин приятел, знаменит театрален режисьор, който преди две десетилетия е дал тласък на кариерата й, с роля в своя постановка. Днес актрисата обмисля предложението дали да се качи отново на сцената в същата пиеса. Това е историята на Сигрид, амбициозна млада жена, която манипулира и тласка към самоубийство по-възрастна си шефка Елена. Този път Мария трябва да изиграе другата роля…
Филмът пренася реалността на пиесата в живота на персонажите и ни увлича в размисъл за света на изкуството, предоставяйки на Жюлиет Бинош възможността да играе между сянката и светлината, между жената и актрисата в един почти документален сюжет. Чрез криволичещ разказ, който акцентира ту върху неспирния ход на време, ту върху професията на актьора и терзанията на твореца като цяло, „Облаците на Силс Мария” ни въвлича в един интимен свят, рамкиран от облачната „змия”, която обгръща пейзажа на селището Силс Мария. Подобно облаците, едновременно тайнствени и малко заплашителни, сценарият се дипли на вълни, отграничавайки различни физически и емоционални територии (киното, реалността, театъра, любовта, омразата…)
Докато се колебае дали да приеме ролята на Елена, Мария репетира сцени от пиесата с Валентин, която й подава репликите, превъплъщавайки се в Сигрид. Реалността и художествената измислица се преплитат, без никога да се противопоставят. По време на репетициите се сблъскват две поколения и асистентката дава възможност на Мария да проумее до каква степен не е в час с времето си и как това я изпълва с предубеждения още преди срещата с младата Джо-Ан, холивудска старлетка, избрана да й партнира като Сигрид в бъдещия спектакъл на лондонска сцена. Ролите се наслагват и се променят в течение на филма и ако в историята от пиесата Елена е тази, която губи равновесие, то в живота Валентин чезне малко по малко. Създава се ефект подобен на световъртеж, подсилен от алпийските пейзажи.
Естетическият подход на режисьора сценарист е достоен за възхищение, до такава степен всеки елемент е наситен със смисъл. С всеки следващ кадър „Облаците на Силс Мария” разкрива още малко от красотата на планинските панорами, засилва мрачните нотки в емоционалната атмосфера и неуловимо сглобява посланието си – да приемеш своето време такова, каквото ти се предлага, и да живееш в него. Играта на отражения, която подхваща Асаяс, подхранва драматургията, прониква в кадрирането, където ефектите на непрозрачност, огледалност и двойна експозиция съвсем не са случайни, и позволява на автора да изостри емоциите (същото важи и за музикалната партитура), а целият филм подсказва отлично владеене на кинематографичния инструментариум.
Ефектът на огледалност, който присъства на всяка крачка в историята, подсилва усещането за отминаващото време, както за Мария, така и за самата Жюлиет Бинош, а се явява и отражение на културния шок между две възрасти, които се сблъскват, без да търсят истинско разбиране. Отношенията между Мария и асистентката й разкриват пропастта между две поколения, определени от различни кодове (начело с интернет-културата). Същевременно Бинош се чувства доста удобно в това упражнение и си партнира с лекота с една неочаквана Кристен Стюарт, чиято екранна изява е толкова фина, колкото е самият филм. Тя се превъплъщава до съвършенство в ролята на отдадената асистентка (и на моменти довереница) и доказва, че при наличието на добър сценарий и талантлив режисьор би могла чудесно да се справи с предизвикателството на актьорската игра. Никога преди не сме я виждали толкова нюансирана, сдържана и почти съзерцателна на фона на по-резките и експресивни реакции на Жюлиет Бинош. Заедно те оформят непредвидим дует, който ни разкрива двете страни на една и съща жена (също както при Сигрид и Елена). Едновременно иконична и вулгарна, третата героиня във филма – младата актриса Джо-Ан (Хлое Грейс Морец) представлява своеобразен символ на съвременната култура, която консумира „Шанел”, докато Мария е – или е била – негово рекламно лице…
В еклектичната филмография на Оливие Асаяс „Облаците на Силс Мария” е вероятно най-голямото му обяснение в любов към всички актриси, които е срещал и режисирал в кариерата си. Ритмизиран от чудесни диалози и обвит в тайнственост от умелата режисура, привидно обикновеният разказ ни подготвя, в продължение на целия филм, за една намеса на фантастичното, която ще се разкрие едва на финала. Режисьорът обърква зрителите си, без да ги губи. Филмът успешно може да бъде сравнен с „Мълхоланд Драйв” на Дейвид Линч.
