Начало Сцена Живеем в глобален солипсизъм
Сцена

Живеем в глобален солипсизъм

Мария Митева
01.02.2024
1937
Денислав Янев, фотография личен архив

„В XXI век човек е оставен сам да изгражда своята идентичност и своя „разказ за света“, което нерядко води до самоизолация.“ Разговор с режисьора Денислав Янев

Денислав Янев завършва режисура за драматичен театър в НАТФИЗ през 2018 г. с „Котка върху горещ ламаринен покрив“ от Тенеси Уилямс. Същата година спектакълът влиза в селекцията на Международния фестивал за млади режисьори в Крайова, Румъния, а той е назначен като режисьор в трупата на ДТ – Търговище.  От  2022 г. е и заместник-директор на театъра. Поставял е в Русенския театър „Сава Огнянов“, в ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора и др. За спектаклите си има няколко национални номинации, селекции и награди. Сред по-значимите са: призът за най–добър млад режисьор Слави Шкаров за спектакъла „Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020); Наградата на Министерството на културата за принос в развитието и утвърждаването на българската култура (2021); номинация за „Златен Кукерикон“ (2022) в категориите „Режисура“ и  „Най–добър спектакъл“ за „Скъперникът“ от Молиер  (ДТ „Сава Огнянов“). Драматичният театър „Гео Милев“ в Стара Загора вече представи пред софийската публика постановката му „Френският квартал“ от Тенеси Уилямс. 

Г-н Янев, от студент имате афинитет към творчеството на Тенеси Уилямс. Неговите герои са изтънчени аутсайдери. С какво ви вълнуват тези „красиви, беззащитни хора“?

С ексцентричността си и трагизма, който носят. В повечето случаи Тенеси Уилямс се фокусира върху добре образовани, добре възпитани, носещи натрупванията на съвременната цивилизация личности, които би трябвало да са авторитети, „солта на земята“ за едно общество, така да се каже, но се оказват прекалено деликатни, ненужни във време, когато тези качества не представляват ценност. Тяхното изтласкване в периферията на живота от страна на прагматични до жестокост еднокнижници е симптом за един разпадащ се свят и колкото повече се припознаваме в тях, толкова повече имаме защо да се тревожим.

Неговите лутащи се и по своему обречени герои накрая успяват да се върнат отново към живота. При днешната информираност младите хора имат ли нужда от напътствия?

Тези негови герои, които се връщат към живота, успяват да го направят благодарение на своя стоицизъм. Ускорените темпове, в които живеем, и опосредстваното чрез социалните мрежи общуване произвеждат все повече информирани в технологично отношение млади хора, които обаче нямат изграден морален компас, вътрешна защита срещу стихийните промени на съвремието. Такъв компас се изгражда чрез лични примери и през големите текстове на световната литература. Затова е важно да поставяме и класици на сцената – те представят изпитани модели за справяне със света.

„Френският квартал“ от Тенеси Уилямс, ДТ „Гео Милев“ – Стара Загора

С какво действителността ни прави по-изолирани един от друг? Само дигиталната ера ли е причината за това?

Усеща се сериозната липса на големи и обединяващи наративи. Преди всички са били деца на един Бог, членове на дадена класа, живеели са от едната или другата страна на Берлинската стена. Имало е разказ, който е придавал ясна структура на обществото и е обединявал индивидуалните противоречия. В XXI век човек е оставен сам да изгражда своята идентичност и своя „разказ за света“, което нерядко води до самоизолация, да не кажем до глобален солипсизъм.

Томас Ман твърди, че в интимното се съдържа социалното. Това усеща ли се в пиесите на Тенеси Уилямс?

Интимният свят винаги носи отчетливи белези от социалните кодове, с които сме израснали. Понякога е в съответствие с тях, понякога е девиация спрямо тях, но повелите на обществото присъстват като неизменен вътрешен „глас“. Много от персонажите на Тенеси Уилямс влизат в конфликт със социума заради природата на интимния си интерес и преживяват вътрешни проблеми, породени от липсата на самоконтрол върху собствените си страсти. Има и такива, които успяват да навлязат в още по-тъмната, дълбока и ирационална сфера на интимното.

Вие като че ли се интересувате и от полемичния експресивен театър на Бертолт Брехт, драматург с противоположна нагласа на Тенеси Уилямс. Кой от двамата би бил по-въздействащ днес?

Харесвам някои от пиесите на Брехт, като „Добрият човек от Сечуан“ и „Сватбата на дребния буржоа“ например, но много повече внушения за работата си черпя от театралната му теория. Визията му за театър, който провокира зрителя да мисли критично, виждайки света като възможен за промяна, а не пасивно приемащ го като константа. Акцентът върху сблъсъка на гледни точки, а не върху емоциите на персонажите. Въпреки че интерпретират крайни човешки страсти, пиесите на Тенеси Уилямс носят и силен социален заряд, заради което и търпят акцентиране чрез похвати от Брехтовия „епически театър“. Такава постановъчна стратегия имах и към „Френският квартал“.

Прекъсната ли е връзката между поколенията и имаме ли нужда от приемственост в областта на изкуството?

Приемствеността е интересен феномен. Мисля, че преди години е имало по-съзнателно предаване на занаят и история от едно поколение на следващото, докато днес това се случва по-неформално. Ясно е, че нищо не започва от мен, от моето поколение, ние сме част от една дългогодишна верига на търсения. Доставя ми откривателско удоволствие например да чета Брехт, след това разсъжденията на Леон Даниел върху него, които по-късно мога да проследя видоизменени в това, което съм научил от Иван Добчев и Маргарита Младенова. Аз правя мой синтез в крайна сметка, така че приемствеността присъства по един или друг начин. 

„Една крачка до предела“ от Игор Бауерзима (2020)

Като заместник-директор на театъра в Търговище сте отговорен за цялостния репертоар. Ще се поддадете ли на изкушението да одобрявате проекти, близки до вашия естетски вкус и разбирания?

Постепенно се отърсих от инфантилната студентска представа, че по родните сцени трябва да присъства само театърът, който на мен ми харесва. Колкото хора, толкова и вкусове. Репертоарът на един държавен театър трябва да е балансиран – не може само Чехов, не може и само Рей Куни. Другото е въпрос на безкомпромисен професионализъм, стил и духовна мисия.

Кое различно от вашия вкус би могло да ви провокира творчески?

Всичко, което е добре направено, неочаквано и различно ме вдъхновява. Всяко подобно събитие разкрива чудото на живота и неговата пълнота. 

Вашият театър осъществява и сътрудничество с румънски колеги. Какво да очакват зрителите от него?

Имах пътуване през декември 2023 г. до един театрален форум, организиран от партньорите ни от Драматичен театър „Йон Сърбу“ в Петрошани, Румъния. Поканата дойде от драматурга им Клаудиу Гроза. Планираме обмен на представления между двата театъра.

Кои ваши постановки предстоят през новата година?

През март започвам репетиции върху пиесата на четирикратния носител на награда Пулицър и нобелов лауреат Юджийн О’Нийл „Любов под брястовете“ в ДТ – Търговище.

Фестивалът „Вълшебната завеса“ в Търговище е ориентиран към тийнейджъри. Кога ще се проведе и кои постановки ще могат да се видят през 2024 г.?

Следващото издание на нашия Международен театрален фестивал за деца и млади зрители „Вълшебната завеса“ ще се проведе през май. Селекцията на българските и чуждестранни спектакли предстои, но професионалното жури вече е ясно – то ще бъде оглавено от български театровед и ще включва драматург от Гърция и режисьор от Чехия. Сред официалните гости на фестивала ще са румънската драматуржка Елизе Вилк, немският журналист Дитер Топ, както и критичката Мирела Патьоро от Франция.

Мария Митева
01.02.2024

Свързани статии