„Игра на нерви” на режисьорите Хенри Джуст и Ариел Шулман дава едновременно материал за размисъл и възможност за развлечение на младата аудитория.
Увлечението на съвременния потребител/зрител по игри от всякакъв порядък роди ново филмово приключение – „Игра на нерви”. NERVE e две-три идеи по-смислена, доста по-рискована и значително по-реална от последния „писък на модата” Pokémon GO. Ако не я откривате във вашия град/държава/континент, не се притеснявайте, просто идете на кино – режисьорите Хенри Джуст и Ариел Шулман са се погрижили да представят подробно играта „отвън” и „отвътре”.
Екранизацията по романа „Игра на нерви” на Джийн Райън (изд. „Екслибрис”) разказва за гимназистката Вий, която, провокирана от поведението на най-добрата си приятелка Сид, решава да докаже, че не е толкова предпазлива и предвидима, за колкото я мислят околните. За целта Вий се включва в онлайн игра от типа „Истина или предизвикателство”, която тече на живо по улиците на Ню Йорк, с правила и продължителност, определяни от… интереса на зрителите. И една малка подробност – играта може никога да не свърши.
Spectacle
От времето на Римската империя се знае, че зрелището е единствената възможност да се отклони вниманието на недоволните граждани от причината за тяхното недоволство. „Игрите на глада” се възползва доста добре от тази идея във футуристична среда. В „Игра на нерви” няма недоволни от управлението, защото социално-политическият фон не е важен, тук на преден план излизат по-скоро преситените от житейски удоволствия (зрители) и жадните за силни усещания (участници). Но принципът на гладиаторската битка дебне още в концепцията на NERVE, а заплахата от елиминация кара играчите да пренебрегват неразумно собствените си възможности или дори да саботират съперниците. И всичко това с цел да се харесат на публиката, от чиито впечатления зависи следващия ход.
Watcher or Player?
Правилата на NERVE са съвсем демократични – можеш да избереш от коя страна на телефонния дисплей да останеш. В рекламния клип на играта се появява хапче, напомнящо на онова в „Матрицата”, което те приканва да се заявиш като участник или наблюдател. Любопитното е, че в „Игра на нерви” наблюдателската позиция се оказва по-привилегирована, защото зрителите не само воайорстват на гърба на играчите, но и взимат решение за тяхната съдба. В ерата на реалити форматите съпреживяването на нечий живот стана по-интересно от живеенето на собствения. В „Игра на нерви” зад хилядите телефонни устройства стоят хора, които доброволно са предали контрола на ситуацията на технологията, за да имат свободата на безотговорното наслаждение.
Mobile
Може и да не доживеем техническата революция от „Терминатор”, след която машините ще поробят хората, но вече сме в плен на мобилните си устройства. От животоулесняващи средства те постепенно се превръщат в „животоподдържащи” врагове на живата комуникация. По почина на Pokémon GO „Игра на нерви” поставя в центъра на интригата едно индивидуално забавление, което изисква задължителна употреба на мобилен телефон: 1) за да получиш задачата си, 2) за да заснемеш осъществяването й и 3) за да проследиш реакцията на зрителите. Проблемът е, че за разлика от човешкия индивид, апаратът не може да бъде „подмамен” с емоция и когато междуличностните отношения загрубеят, софтуерът тип „перпетуум мобиле” се превръща в заплаха…
Reality
Да отидеш на екзотично пътуване, вече не е достатъчно екстремно. Гледайки рискови преживявания от екрана, някои хора искат да ги „почувстват”. Подобна симулация на реалност беше в основата на „Играта” (1997, реж. Дейвид Финчър) и тръпката е в това, че никога не знаеш къде свършва илюзията и започва реалната заплаха. Средата в „Игра на нерви” остава делничният свят на Вий, но тъй като правилата на предизвикателството, с което тя се захваща, са известни само „на повърхността”, трудно е да се предвиди накъде ще кривне интригата в следващия момент. Съспенсът се грижи за постепенно ескалиращото напрежение, за което допринася и неизвестността около самоличността на Йън – партньора, който играта „избира” за Вий.
Manipulation
След като „Шоуто на Труман” (1998, реж. Андрю Никол) достигна върха на виртуалната реалност, предназначена за зрителска консумация, нефантастичните филмовите истории се съсредоточиха върху по-реалистичен контекст. В „Игра на нерви” отчетливо се прокрадва темата за манипулацията, която „тълпата” – в лицето на анонимните потребители, упражнява върху живота на хората – в лицето на участниците в тази улична надпревара за слава. Съществуват материални награди, но онлайн Like-овете са заветната цел на играчите и по пътеката на вдигнатите палци (като римските патриции на арената) играта неумолимо се движи към финалната директна елиминация.
Дали човешката съпричастност ще надделее над жаждата за зрелища?
„Игра на нерви” на Хенри Джуст и Ариел Шулман е любопитен в много отношения. Без да е твърде задълбочен в различните проблеми, които повдига, и предвид младежката аудитория, която е най-запаленият потребител на мобилните приложения, филмът дава едновременно материал за размисъл и възможност за добро развлечение (без участието на вездесъщия телефон).
