iFeel2 е пореден опит на хореографа Марко Беретини да осмисли случващото се в съвременния свят. Подобно на магически ритуал формата на спектакъла се развива бавно, разгръща се постепенно във все по-сложни координатни съчетания.

Марко Беретини е хореограф и танцьор, повлиян от Пина Бауш и традициите на немския танцов театър, но така също и от немската съвременна  философия. Представлението му iFeel2 видяхме на 11 октомври в пространството за съвременен танц ДНК в Националния дворец на културата.

Минимализмът е вид изчистване на формата – той е отказ от възможност, а не липса на възможност в изкуството. Той е линията на пълната яснота, постигната след богат опит и узнаване на множество тайни. Минимализмът е чистотата на мисълта, отхвърлила излишното. Това го отличава от изкуството на първобитния човек: той е повтарял мини-форми от невъзможност да ги развие, съвременният артист повтаря мини-форми, отказвайки се да ги развие. Или по-точно, развива ги вътре в тях самите, разгръщайки ги като консумиране на формата вътре в себе си.

Харесвам минимализма, защото е лаконичен, чист и спретнат – при него липсват сантименталности, повишаване на тон и прочие мелодрами и прочувствени екзалтации. Почти винаги той стига до характерната за постмодернизма ирочничност, която олекотява възприятията. Екстазът там е транс. Транс на формата…

Започвам с това кратко припомнящо „преоткриване” на  минимализма, защото спектакълът, за който ще говоря, е основан напълно на неговите принципи и ги преоткрива с лекотата на високия стил. Минимализмът в него е третиран не само като механично средство и стилистичен похват, а като философски възглед, в който се пречупват влиянията и внушенията на изтънчената еридуция и професионалния опит на автора. Подкрепата, която среща от страна на Пина Бауш, отправя Беретини по негов собствен път на търсения. Той е колкото хореограф, толкова и мислител, който свързва работата си с философските постановки на Петър Слотердайк[1], един от най-известните и четени германските интелектуалци, пишещи днес.

iFeel2 е пореден опит на хореографа да осмисли случващото се в съвременния свят. Танцът, като бягство – две тела, мъж и жена, на сцената в едно „житейско загряване”, в обречена и екзалтираща се свързаност, пресичат пространството и мислите ни във всякакви посоки. Тази игра на формата предоставя възможност да се открием в сложната координатна система от идейни и смислови намеци. Подобно на магически ритуал формата на спектакъла се развива бавно, разгръща се постепенно във все по-сложни координатни съчетания, заиграва се асоциативно с различни нива на съзнанието – от примитива до постморедността, предизвиква към все по-сложни наблюдения и отражения на действието в съзнанието. Едночасово „па де дьо”, изградено върху шест прости стъпки…

Беретини изразява своите възгледи, видимо повлиян от оригиналния подход към ницшеанската философия, която дава първата „дизайнерска марка” на индивидуализма на автора. Превръщането на съвременната гледна точка в собствен стил е нещо закономерно. Но е изключително приятно, когато това постижение е съпроводено от богата култура, вкус, естетическа елегантност и предизвикателност на визията, която поражда иронични нюанси.

Да доведеш изказа си за живота до шест стъпки е право на автор, постигнал значителна яснота в отношението си към него – Живота. Високото ниво не изпада в многословие и обяснителност. То се заявява с лекота и с елегантност съобщава какво мисли и как се чувства в момента. Прави го по начин, който да извежда от обичайното отегчение – без да те притеснява и още по-малко да те наранява. Въвежда те в своя свят без претенции и насилие и те оставя да го преживяваш. Това е високата класа – елиминатор на скуката от живота. Защото го е приела и обзавела по свой вкус и подобие.

Спектакълът откри сезона на програмата за съвременен танц в ДНК „Мигриращото тяло“, показвайки вкус, разбиране и висота на избора.