0
1726

Животът е хубав. Въпрос на гледна точка

vi1
Вихрони Попнеделев, Автопортрет

Експозицията в галерия „Нирвана“ в София представя погледа на Вихрони Попнеделев към живота. Светът е шарен. И ние сме част от пъстротата му, сякаш ни напомня художникът.

Животът е хубав. Добре е от време на време някой да ни го напомня, ако не успяваме да си го кажем сами. Колко от нас успяват да забележат цвета в деня, да дарят положителна емоция и да получат признателен, зареждащ жест?

Ако не се пробва, няма как да се установи, че животът е хубав. А той наистина има много лица. От нагласа ни зависи кои от тези лица ще открием, кои от тях ще припознаем като свои.

Експозицията в галерия „Нирвана“ представя погледа на Вихрони Попнеделев към живота. Той е художник, който синтезира възгледа си за живота в колоритно уплътнени мигове. В експозицията има всичко – автопортрети, портрети, пейзажи, натюрморти, абстрактни композиции, керамика. Той дири красотата в обикновените неща, защото там тя е най-истинска. Сочи ни неподправеното присъствие на обичайната топлота, на приветливото около нас.

vi5
Вихрони Попнеделев, Голо тяло

Женското тяло е част от красотата на живота. То е жизнеутвърждаващо и магнетично. Въздействието на платната е подсилено от плътното звучене на цвят и орнамент във фона наоколо. В картините с голи тела, както и в портретите има енергия, остроумна закачка и еротично загатнато откровение. Светът е шарен. И ние сме част от пъстротата му, сякаш ни напомня художникът. Жизненост и енергия излъчват и керамиките. Монументалните фигури на петли въплъщават сила, мъжество, „живо“ докосване до природата.

vi3

Вихрони Попнеделев е свързан и с природата, и с града. Природата е пристан, градът е игра и вдъхновение. Париж като любим мотив на Вихрони Попнеделев е магия и артистично изкушение. Парижките улици носят топлота и уют, скрито желание да си там и да уловиш цвета и аромата на града.

Експозицията е подредена в няколко помещения без предопределена последователност. Откъдето и да започнеш –  търсеният от художника ефект на пределно насищане на средата е налице. Сепарирането, освен с конкретните пространствени дадености, се мотивира и със спецификата на произведенията на Вихрони Попнеделев. Всяко от тях е доста активно и зрителят се нуждае от смислови паузи, за да възприеме следващата „емоционално-колоритна“ атака. Своеобразен семантичен център на изложбата е автопортретът, който „посреща“ посетителите, а формалният акцент е най-голямото свободно стоящо пано с „биографичен“ характер, отразило екстатично положени, едри цветни плоскости – метафори на пъстротата на живота.

vi4
Вихрони Попнеделев, Парижки пейзаж

В тази изложба прави впечатление склонността на Вихрони Попнеделев към издължения формат –  по хоризонтал или по вертикал, с цел динамика на изображението. Вихрони Попнеделев не е от търпеливите. Той залага на неочакваното, на бързо случващото се и в този смисъл картините му са създадени на един дъх. В тях има два основни елемента – цвят и линия. Водещ е цветът. Художникът моделира и формата, и обема с цветност, не със светлосила. Към това се добавя контрастът – основен метод на Вихрони Попнеделев на формално, смислово и емоционално ниво. В картините му контрастът гради и привлича. Той е и ключът към свободата на пластическия изказ и емоцията. Пейзаж, портрет, голо тяло, композиция, независимо от жанра художникът настоява всичко, което рисува, да бъде „силно“. И то е такова, защото в корените му се долавят следи на особена първичност, съчетала сетивния опит с емоционалната интелигентност в процеса на творчество.

Цвят, експресия, непринуденост, топлота и всекидневна празничност моделират безпогрешно разпознаваемото присъствие на Вихрони Попнеделев. Картините му имат физиономия. При това не каква да е, а запомняща се.