Как един философ, отдаден на истината, се врича и на поезията с нейните трудноустановими (лъже)свидетелства? Авторът Деян Деянов чете две творби от своята стихосбирка „Животът и още някои лъжесвидетелства” (изд. „Литературен вестник”, 2013), илюстрирана от Греди Асса.
И тъй: този град бавно се разотива
и не може да възкръсне (а и да може – не бива):
не би имало смърт и не би било възвишено дори;
а ти само на нея си тука потребен,
иначе всичко би могло да мине без тебе,
и без туй миналото немалко те измори.
Анотацията към стихосбирка – по своя жанр – е нещо като тематичен показалец към симфония или предговор към афоризъм (т.е. оксиморон). Оксиморонът обаче има своите предимства, когато се обръщаш към читателите, и аз няма да ги пренебрегна.
Исках „Животът и още някои лъжесвидетелства” да си остане самиздатско произведение, каквото винаги е било – без ISBN, без цена, разпространявано на ръка. Убеждаваха ме, че това по наше време вече е демоде, че дори би имало нещо мутренски парвенюшко. Убеди ме обаче преди всичко издателство „Литературен вестник”, което въпреки ISBN и т.н. е успяло да удържи онова от времето на самиздата, което не само ни даваше шанс да стигнем до читателя, но и някак си ни съблазняваше. Пък и немалко от стихотворенията вътре са писани след 1989 г. и цензурата, която ми пречеше да ги издам, беше само ленивостта и самовзискателността на „писането за чекмедже”. Така че дори не ми остава шансът да се оправдая, че когато те са били писани, не са могли да бъдат публикувани, а само съмнението, че когато вече има как да бъдат издадени, може и да няма кой да ги чете.
Всъщност надали имам да кажа още нещо, освен да благодаря на „Литературен вестник”, на Греди Асса (рисунките му не са илюстрации, а диалог с моите стихове) и на всички останали, които помогнаха на лъжесвидетелстването ми.
Деян Деянов
