Начало Филми Премиери Животът като всекидневна
Премиери

Животът като всекидневна

1074
„Вчера, днес и утре“

Англоезичната критика не просто не хареса „Вчера, днес и утре“ на Робърт Земекис, тя сякаш целенасочено се погрижи световното му разпространение да бъде „смотáно под килима“ (я да видим колко човека са разбрали, че такова заглавие е излязло по кината в България?!). А беше време, когато носителят на Оскар за режисурата на „Форест Гъмп“ (1994) се котираше сред любимците на Америка. Киноисториите му, били те полет на въображението, или драматично преживяване, бяха на гребена на вълната цели двайсет години – от „Романс за камъка“ (1984) до „Полярен експрес“ (2004). През следващите двайсет обаче малко по малко нещата се влошиха, филмите му станаха все по-критикувани или пренебрегвани… Очакваше се новият проект да рестартира престижа му на експериментатор. Така и става, но не в САЩ, където публиката отдавна не е същата – нито професионалната, нито редовната…

„Вчера, днес и утре“ е доста оригинална „екранизация“ на графичния роман на Ричард Магуайър, който представя (и представлява) „всекидневна, където настоящето е заключено в постоянен разговор с миналото и бъдещето“. Замествайки еднаквата перспектива от страниците на печатната творба с фиксираната гледна точка на камерата, Земекис изгражда разказа си върху идеята, че времето е поредица от наслагващи се моменти, които не изчезват, а са покрити от други. На формално ниво тя се осъществява с правоъгълници кръпки, които се появяват като винетки в кадъра, заимствайки принципа на скрапбукинга, и това превръща филма във своеобразна „инсталация“, илюстрираща ехо-ефекта на човешкото битие.

„Вчера, днес и утре“

Статична камера фиксира едно и също пространство някъде в Нова Англия. Първо е място сред природата, после път към провинциално имение, улица, а след това всекидневната на къща, където оставаме през целия филм, с поглед към прозореца и отвъд него, докато пред нас дефилира животът, от времето на динозаврите до XXI век. В центъра на фабулата (и на кадъра) най-дълго се задържа историята на семейство Йънг – първо Ал и Роуз, после синът им Рики и неговата съпруга Маргарет, но всекидневието им системно се смесва със съдбата на други хора и семейства, обитавали къщата и стаята…

Ясно е, че „Вчера, днес и утре“ не е най-емоционалната творба на Робърт Земекис, но изборът на подход в изграждането на наратива така или иначе не позволява да се сближим достатъчно с персонажите, някои от които остават по-скоро загатнати. Всъщност това не е проблем, защото филмът има друга мисия, в която надделява обобщението на „прозорец към света“ и философската равносметка. Всичко е в наслагването на образи и темпоралности, които се преплитат фрагментарно в кадрирането. Този постоянен колаж от тела и обекти се противопоставя на линейността на времето, а баналните „парченца“ всекидневие се стремят да придобият допълнителна стойност в цялостната картина.

За да извлечете максималното от „Вчера, днес и утре“, е необходимо известно отстранение, за което не сме непременно подготвени в началото на гледането. Докато се настроим към механизма на екранното случване, може да мине известно време, може и да ви обземе моментна досада или раздразнение „защо, по дяволите, Том Ханкс е толкова млад?“. Но веднъж като се синхронизирате, акцентите ще започнат да изникват пред погледа ви: как страстите и мечтите избледняват в полза на удобната кариера; как компромисите нагнетяват мълчаливо негодувание в двойката; как вкусът към риск, жаждата за иновации и предприемачество системно биват вкарвани в нормата на идеала за благополучното семейство… И все пак, американската мечта не е отхвърлена, а само „отрезвена“. От нея извира онази добронамерената сантименталност, която често струи от историите на Земекис, останали „на завет“ от иронията.

„Вчера, днес и утре“

Подобно на ситуацията при Стивън Спилбърг, филмографията на Робърт Земекис също се раздвоява между сериозното кино и приказния свят, може би с повече черен хумор и склонност към експериментиране. През 80-те и 90-те години на ХХ век режисьорът смело се възползва от напредъка на технологиите, които винаги са го очаровали. „Завръщане в бъдещето“ (от 1985 до 1990) и неговите времеви парадокси и до днес се цитират като класика във фантастичното приключение. „Кой натопи заека Роджър“ (1988) и „Смъртта ѝ отива“ (1992) са иноватори в съчетанието на анимация и жанрово кино, хорър и сарказъм, „Форест Гъмп“ и „Контакт“ (1997) – тържество на американския дух… Към тази елитна колекция трябваше да се присъедини „Вчера, днес и утре“, със солидния си план, включващ любимия Форест (т.е. Том Ханкс), „времева концепция“ и системно използване на най-новите технологични постижения като дигиталното подмладяване на актьорите. Срещу него излезе недоволната критика с аргументи за „безкраен рекламен клип за животозастраховане, скучен до краен предел, с пълната липса на интересни ситуации и персонажи, към които зрителят би могъл да изпита емпатия“ и упреци как „подмладяването“ отнема реализма на актьорската игра… Не е нужно да вземате страна предварително, просто дайте шанс на провокатора Земекис. И преди всичко, не очаквайте очарователна американска мелодрама за сърцераздирателната неумолимост на времето!

Екатерина Лимончева e завършила „Кинознание и кинодраматургия“ в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. От 1996 до 2009 г. работи като зам. главен и главен редактор на филмово списание „Екран“. Участвала е като филмов критик в предаването „5хРихтер“ на TV7 и е преподавала „Практическо редактиране на текст“ в НАТФИЗ. Преводач е на няколко книги от поредицата „Амаркорд“, както и на „Теоретичен и критически речник на киното“ на изд. „Колибри“. Докторската й дисертацията е на тема „Постмодерният филм – естетическа характеристика и типология на разновидностите“.