Лятната школа по антична и средновековна философия и култура в гр. Елена – жив диалог между традиция и съвременност

Лятната школа по антична и средновековна философия и култура в гр. Елена, проведена тази година между 20 и 25 юли, се утвърди вече над четири десетилетия като пространство, в което студенти и преподаватели не само диалогизират свободно, но и изграждат общност, сплотена именно от свободата да мислиш критично. Единствено в такова пространство е възможно отнасянето към онези философски традиции, които в хода на Модерността биват стереотипизирани и негативно оценностени като назадничави и дори мракобесни. Свободата да се търси различна отправна точка към миналото на философските идеи, което същевременно служи като позиция, от която да се рефлектира върху настоящето, е един от фундаментите на лятната школа в Елена, който бе удържан и в рамките на тазгодишното издание. Основната тема бе „Античните и средновековните метафизики“, но тя се оказа по-скоро идеен заден фон, върху който се проигра множество от разнородни и провокативни теми и проблеми.

Обикновено говоренето за средновековната философска мисъл е силно редуктивно, доколкото свежда философията до теология, т.е. рационално познание относно Бога, и доколкото поставя акцент върху философските и образователните традиции, свързани с латиноезичния Запад. Тези клишета отдавна са развенчани от световната медиевистика, за което имат заслуга и доайените на школата в Елена. В рамките на нейното тазгодишно издание интердисциплинарността и методологическият плурализъм бяха особено ярко откроени.

Така например силен акцент беше поставен върху античната натурфилософия и най-вече върху космологията като продуктивен ключ за осмисляне на развитието на средновековното и впоследствие на модерното естествознание. От друга страна, в допълнение към въпроса за формирането на натурфилософското изследване през Античността бяха разгърнати и проблематизирани някои от фундаменталните метафизически предпоставки на платонизма, което отново би могло да служи като отправна точка към неговата средновековна рецепция и да разшири разбирането относно това как се формират спецификите на средновековното мислене. През темите за античното сънуване и грижата за себе си при Сенека бе осъществен продуктивен диалог и с някои съвременни автори.

Що се отнася специфично до средновековните автори и традиции, особено силно застъпена бе византийската линия, за чието слагане на картата на историко-философските изследвания българската медиевистична школа има безапелационен принос. Друга значима традиция, която бе представена, е тази на персийската арабоезична философия в лицето на Сухраварди и неговата критическа интерпретация на Авицена, както и нейните по-късни рецепции в рамките на иранската философска мисъл. От друга страна, западната латиноезична традиция също бе засегната през класическите теми за ролята на паметта в познанието при Августин и ролята на Аристотеловото учение за материята и формата в контекста на споровете между доминиканци и францисканци през XIII в.

Друга запазена марка на лятната школа в Елена е културологичният поглед, съчетаващ различни методологии и ракурси към изследването на по-общия контекст, в който се формират определени философски идеи и теории. Така например от перспективата на каноничното право бе тематизирана ролята на Солунския едикт в периода 380–529 г., а от перспективата на фукоянския дискурсивен анализ бяха разгледани църковните политики спрямо някои от малцинствените групи в Западна Европа в периода XI–XIII в. Други културологични теми, които бяха поставени, са тези за ролята и значението на куртоазната литература и техниките на паметта, разработени от Рамон Лул. Особено силно акцентирани бяха съпоставките между средновековната философия и култура и съвременността. Така например в някои от докладите се направиха паралели между Боеций и Жан-Люк Нанси, между Тома от Аквино и Едит Щайн, между Псевдо-Дионисий Ареопагит и Славой Жижек, между Максим Изповедник и квантовата физика. Други доклади заложиха на връзката между средновековната култура и киното.

Всичко това показва, че лятната школа в Елена е пространство на експериментация, в което няма безусловно правилно или грешно. Това е пространство, в което странните идеи биват толерирани, но и подлагани на критика, от което един студент би могъл само да се учи. Не на последно място трябва да се напомни, че медиевистичната школа в Елена е жива традиция, която най-вече се стреми към това да насърчи и подкрепи свободната научна мисъл.

Програма на докладите в Елена 2026:

Стефани Александрова, Космологичната система на Филолай като изходна точка на космологичните проекти на Античността;
Мария Ванева, Темата за грижата при Сенека;
Николай Петков, Как дяволът играе шахмат;
Каролина Николова, Сравнителен анализ на идеите за сънищата през Античността;
Борис Новаков, „Пещерата на нимфите“ – за онтологическата йерархия на неоплатонизма;
Кирил Генков, „Самото най-висше познание“ и упадъкът на теорията за идеите;
Цочо Бояджиев, За изследванията по византийска философия;
Самуил Тенев, Едното и многото в Ареопагитическия корпус;
Ралица Стоянова, Метафизиката зад срещата между стоическата и християнската етика;
Василия Елезова, Познанието в етиката на св. Августин;
Георги Каприев, Историчната метафизика на конкретното и днешният дебат;
Мартин Осиковски, Солунският едикт и неговите контексти, 380–529 г.;
Виктор Иванов, Сухраварди и метафизиката на светлината. Корени на илюминационисткия авиценизъм;
Василен Василев, Средновековният университет и политиките на Църквата:
власт, идентичност, социално изключване;
Олег Георгиев, De Amore или Изкуството на куртоазната любов (De arte honeste amandi);
Светла Ценовска, Рамон Лул и средновековната традиция на паметта;
Иван Найденов, Критичен анализ на онтичния структурен реализъм във философията на физиката на Тегмарк в перспективата на учението за логосите на св. Максим Изповедник;
Нефтян Нефтянов, Хилеморфизмът на Ордените. Францисканци и Доминиканци върху Аристотеловото учение;
Десислава Тодорова, Невъзможното утешение на философията: перспективите на Боеций и Жан-Люк Нанси;
Константин Черганов, Политическите измерения на философските доказателства за безсмъртието на душата;
Тодор Тодоров, Екстаз срещу логос: жените във философския дискурс между XII и XV век;
Стефан Рад. Иванов, За понятието „взор“ като ключ към онтологията на човешкото лице у Максим Изповедник;
Калин Янакиев, Философски и богословски девиации в осмислянето на Богочовечеството на Христос (V в.);
Владислав Атанасов, Potentia и actus. Рецепцията на томистката метафизика при Едит Щайн;
Александра Докова, Метафизиката на конкретното и пластичността на образа в „Монтажът“ на Сергей Айзенщайн;
Слава Янакиева, Метафизични аспекти на сценичното действие в „Мария Магдалина от Дигби“.

Д-р Василен Василев е завършил философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Работи като учител по философия в столичното 21-во СУ „Христо Ботев“.