Ясно е, оттук нататък ежеседмичните ни колонки в Портала ще станат дневник на пандемията. Нямаме друга мисъл, друга тема, друг интерес. Няма друга тема в медиите. Обсебени сме от статистиката, от мерките, от поведението ни, от натрапчивите ни мисли, от възможностите и страховете, които ни се явяват, от одобрението и критиките, от истинските и фалшивите новини, от вирусната вълна и съпътстващия я информационен потоп, от тревогите и истериите, от трогателния алтруизъм и спекулативния егоизъм – от всичко, което сме ние и обществото, което съставляваме, от целостта на това общество и пукнатините, язвите и поразите в него.
Обаче все пак не може да се живее само в тревога и напрежение. Особено когато сме затворени вкъщи. И в социалните мрежи започнаха да се появяват, освен всичко друго, и смешки.
Следим ги с интерес, разменяме си ги, разведряваме се с тях. Някои са сполучливи, други не, някои са ведри, други – мрачни. Но ме удивлява и радва това наше чувство за хумор, което напира и избуява като пролетна трева и посред най-тежки дни и мисли. Това наше чувство за хумор ми прилича на борец от първа линия. То няма маска, нито защитен костюм, но е с отворени очи, с уши, които долавят глупостта, баналността, дребнавостта, автоматизма, в които живеем и които тези дни се сриват от собствените ни кожи с пълна сила.
Пешко умря. А, така ли, от коронавируса? Не, от обикновен грип. О, той не е страшен!
На Дунав мост е заловена пратка тоалетна хартия, скрита в кокаин.
Уважаеми клиенти, уведомяваме ви, че различният вкус на дюнерите не е поради нова рецепта, а защото персоналът вече си мие ръцете.
Валя Балканска: Излел е Дельо Хайдутин. Генерал Мутафчийски: Не, не излиза!
Homo homini virus est.
Умеем да се шегуваме със себе си, да. Да се поднасяме с добронамерена ирония, която не ни натъжава, а ни кара да се усмихнем. И когато това е в такъв тежък момент като сегашния, ние трябва да отдадем дължимото на нашата народопсихология, която все сме склонни да очерняме и да виждаме само черните ѝ страни. Хейтърското черногледство не липсва и сега. Но поразени от неговия вирус са преди всичко онези, които го разпространяват. Аз също получавам подобни „вируси“ в пощата си, но не допускам да ме доближават и успявам да се опазя. За разлика от мнозина, не се отнасям с пренебрежение към теорията за световната конспирация, но я държа настрана от съзнанието си, преди всичко заради нейната безполезност.
Но ето, такива неща ме трогват и ги нося в сърцето си.
Говорих вчера с моя приятелка от западноевропейска страна. Тя е дисциплиниран човек по принцип и сподели как съвестно спазва и най-строгите ограничителни мерки. Ходи само до магазина за храна, до аптеката и да разходи кучето само в квартала. Не изрече и дума за ограничени права и отнета свобода. И ми разказа своя лична история. Баща ѝ, който днес е близо 90-годишен, през 1968 или 1969 г. се разболял от хонконгския грип, който бил взел във Франция 30 000 жертви за два месеца. Наложило се да го включат на кислороден апарат. Лечението му завършило успешно. По-късно разбрал от лекуващия лекар, че за да включат него, трийсет и седемгодишен тогава мъж, баща на три деца, на кислородния апарат, е трябвало да го изключат от друг, вече възрастен пациент. И моята приятелка замислено добави – за да не се налага на никого да прави такъв избор, аз стриктно спазвам всички мерки и не се оплаквам от тях. Спасеният живот на нейния баща е влязъл в нейната генетична памет.
На фона на този разказ думите на президента, че „тоталната блокада поражда повече проблеми, отколкото решения“ пораждат недоумение. Жалбите за погазване свободата на словото пораждат съмнения в заявената свобода. Предупрежденията за диктатура звучат като призиви за анархия. Подобни загрижени предупреждения и призиви, наред с фалшивите новини, поддаването на слухове, паниката, егоизмът, агресивността, липсата на емпатия, дефицитът на здрав разум, неспособността за реална оценка на ситуацията… са все катализатори на вируса и пандемията. Унищожителният ефект от разпространяваните псевдонаучни данни не може да бъде компенсиран от сериозната наука.
Жертвите в Италия са необичайно много, въпреки строгите рестрикции и мнозина намират обяснение в мутацията на вируса. Наред с вируса мутира и реакцията на обществото. Повечето хора добросъвестно изпълняват разпорежданията на специалистите и властите. Поведението на други напомня поведението на самия вирус. Безотговорното подценяване на опасността от единици разболява обществото по същия начин, както един проникнал вирус причинява болест на цялото тяло. Спасяването на десет живота, благодарение на рестрикциите, е оправдано, а свободата върху десет излишни гроба е горчива. Натрупването на колективен имунитет на цената на по-либерален режим е равнозначно на съзнателно убийство. Затова всички държави въвеждат все по-строги ограничения.
Вирусът е нов и все още не напълно изучен. Лекарство все още няма и никой не знае кога ще има. Вирусът е като айсберг, от който само малка част е видима. Невидимата част е поле за научни дискусии и спорове. Не всичко се поддава и на статистика, не се знае защо най-засегнати са най-големите държави, а в Черна гора доскоро нямаше нито един заразен, няма обяснение защо от европейските държави именно Италия пострада най-тежко.
Светът е в голяма беда и пред голяма неизвестност с непредвидими последствия. Вече се отмениха или отложиха всички планирани световни и регионални събития. След атентатите на 11 септември 2001 г. всички повтаряха, че светът вече не е същият. Терористичните актове имаха огромно въздействие върху американското общество, тътенът им отекна в целия свят. Настоящата пандемия има много по-голям обхват, засяга лично много повече хора и затова ще има много по-мащабни последствия. И те далеч няма да бъдат само икономически, въпреки че се прогнозира, че рецесията, която ще последва, ще надмине тази от 2008 г. Светът се глобализира с темпове, изпреварващи нашите възможности за адаптация. Събития като това, което преживяваме, ни сварват неподготвени. Затова сътресенията, които причиняват, приличат на наместването на тектонските плочи на земната кора. На този етап могат да се разработват единствено математически модели. Но за повечето хора те са нещо прекалено теоретично, нереално, измислено. По-простото, по-разбираемото са шегите, каламбурите и карикатурите. Затова е хубаво хуморът да е смешен и жизнерадостен, а не злобен.
Най-ефикасното решение за опазване на здравето ни се оказа социалната изолация. Но от първостепенна важност е също да не се изолираме от реалността и здравия разум, тоест да запазим здрав дух в здраво тяло. Затова аз приемам строгите мерки на защита, но към свръхстрогите такива, в каквито се облече лидерът на „Воля“, гледам със същата усмивка, с която го гледаше председателката на Парламента.
