„Хляб, любов и други ангели“, Станислава Станоева, издателство „Жанет 45“, 2024 г.
И в най-новата стихосбирка на Станислава Станоева продължаваме да откриваме характерното за авторката символно и наситено писане, което превръща думите в послания с добавена стойност. Тук 62 стихотворения са подредени в три тематични цикъла – „Албум“, „Карта“ и „Мъглявина“. Философските внушения от заглавията на циклите ни дават не само най-кратката формула за четене на тази стихосбирка, но и за прочит на литературата изобщо: през натрупването (албум), пътя на тълкуването (карта) и несигурната природа на вечността (мъглявина). И това ми се струва най-правилният начин да съществува всяка поезия – през ключовете, оставени от автора, вратите на метафорите и въобразеното им отключване от всеки прочит.
Още заглавието на книгата – „Хляб, любов и други ангели“, разговаря с читателите, като предлага едновременно отношение и мрежа от връзки с други текстове. Тълкуване, което, от една страна, приравнява хляб, любов и метафизичност, но от друга, силно диалогизира с класика и модерност (с Маркес например, с „Ангел в зоопарка“ на Марин Бодаков). Сравнена с предишните стихосбирки на Станислава Станоева, в „Хляб, любов и други ангели“ отново могат да бъдат открити онези образно-семантични ядра, които са представителни за целия натрупан поетичен корпус от текстове на Станоева, включително в сборника ѝ с разкази: детето-родителите-дома-семейството-порастването-смъртта. Но това, което отличава новата ѝ поетична книга от останалите ѝ стихосбирки, е според мен една особена агиография, която описва жизнения цикъл на ангелите и други ангели, и в книгата те далеч надхвърлят понятийната характеристиката, с която ги свързваме.
„Силуетът ми свети в тъмното – /на челото със светулка“ – цитираният стих е от стихотворението „Изгубеното дете“, но би могъл да е мотото на опит за каталогизиране на ангелите в книгата. Отличителните им белези наподобяват описание на изгубено дете – в детството, в света на възрастните, в света на прозренията и думите. В стихотворението „Моят ангел“ Станислава Станоева позиционира ангела между световете, така, както и думите на всеки поет винаги са на границата между (поне) два свята. Души и въздишки допълват прозрачната природа на ангела: „невидимата ми част е толкова силна, че може да заздравява рани“. В плътността на невидимото има толкова обич и толкова копнеж за обич, толкова спомени и толкова самота между тях.
Навиване на часовниците
Отидох в къщата на моите родители.
По празниците ми е празно,
дори и снимката им да стои на масата.
Погледнах ги – прегърнати,
усмихват се, а над главите им часовник
и една епоха.
Отидох в къщата на моите родители.
Часовниците бяха спрели.
Навих ги и си казах:
Нека тук времето да си върви,
да си тече като река, в която двамата
един след друг пристъпиха.
Цялата стихосбирка би могла да се тълкува като навиване на спрелите часовници, като пускане на спрялото време, на застиналите след някого часове. Като възстановка на домашните минути на място, което вече не е дом: Само аз ще съм останала / в този свят на ангели и призраци.
Харесвам категоричността на Станислава Станоева да теоретизира прозрачността като присъствие на някого, без когото и за вътрешните разговори, и за вътрешните мълчания няма словесни основания. „Хляб, любов и други ангели“ всъщност е красивото обяснение как замесваш и изпичаш обич, храниш се с нея и бдиш над трапезата като ангел. Но тази книга е най-вече за това чуваме ли глада на ангелите и с какво ги храним. Засищаме ли ги.
Станислава Станоева е родена в Пловдив. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на стихосбирките „Смъртта на палача” (1999), „Полет в камъка“ (2003), „Градове и други острови“ (2009), „Теория на всичко“ (2012), „Форми на живот“ (2017), „Божествени частици“ (2020), „Хляб, любов и други ангели“ (2024) и на сборника с разкази „Трева и звезди“ (2022). Има множество публикации в български литературни списания и вестници, както и десетки награди от национални и международни литературни конкурси. Нейни стихове са включени в Международен балкански сборник, Истанбул, 2007 г.; Юбилеен сборник на Лондонското поетическо общество, Лондон, 2009 г.; сборник „Лирика 2010“ на НДК, София, 2011; Антология „Литературен Пловдив“, Магдебург, Германия, 2014 г., и Антология на българската поезия – XXI век, София, 2015 г. Стиховете ѝ са преведени на турски, английски, немски и норвежки.
На главната страница: Леда Паташева, „Ангели“
