Откъс от новото луксозно издание на писмата на Ван Гог, то е дело на издателство „Кръг”, в превод на Никола Георгиев
„Завинаги твой, Винсент“ събира най-значимите писма на художника до Тео – неговия по-малък брат. Възприеманият от мнозина за луд гений Ван Гог се разкрива чрез собствения си глас като дълбоко чувствителен и раним човек, смел мечтател и състрадателен хуманитарист.
Първият и единствен превод у нас на писмата е на Никола Георгиев от 1967 г. Издателство „Кръг” използва текста, който е редактиран и датиран изцяло наново според последните проучвания на десетки специалисти от музея „Ван Гог“ в Амстердам. Тъй като преводът е направен по двутомника Als Mensch unter Menschen от 1959 г. на издателство „Хеншелферлаг-Берлин“, се наложи много от писмата да бъдат преподредени, за да бъде хронологията им по-точна. Новото издание е придружено от уводен текст, посветен на живота и творчеството на Ван Гог. Текстът е обогатен и от подробни бележки под линия, които осветляват неясни досега моменти от писмата и хора, с които е свързана съдбата на Ван Гог. Цялото художествено оформление на „Завинаги твой, Винсент“ включва и рисунки на Ван Гог и е дело на младата художничка Весела Карапетрова.
От краткия 37-годишен живот на Ван Гог са запазени 820 писма, от които 659 са адресирани до неговия по-малък брат. Това забележително наследство проследява пътя на художника през четири европейски страни. Фигурата на Ван Гог е обвита в легенди. До днес биографи, учени и лекари се опитват да разгадаят неговата душевност и болестта, която в крайна сметка го довежда до самоубийство. Истината е, че част от отговора на „загадката Ван Гог“ дава самият той в писмата си.
Сборникът хвърля светлина и върху религиозните търсения на художника преди да реши да се посвети на изкуството. Ван Гог описва болезнените си любовни разочарования, разбиранията си за жените и семейния живот. Кореспонденцията разкрива творческия му процес, аскетичния начин на живот и самобичуването, на което се подлага, когато не е удовлетворен от работата си. На Тео художникът споделя мнения за други артисти, особено за Пол Гоген, ключова фигура в последните му дни, когато Ван Гог е разяждан от психически сривове.
„Завинаги твой, Винсент“, Винсент ван Гог, превод Никола Георгиев, съставител Елица Иванова, корица и оформление Весела Карапетрова, изд. „Кръг“, 2021 г.
Арл, понеделник, 28, или вторник, 29 май 1888
616
Мислих по въпроса за Гоген и ето какво – ако той иска да дойде тук, ще трябва да се плати пътят му и да купим на всяка цена два кревата или два дюшека.[1] Но пък тъй като е стар моряк, вероятно ще почнем да си готвим яденето вкъщи. И със същите пари, които харча само за себе си, ще живеем двама.
Знаеш, че винаги съм намирал за идиотщина художниците да живеят сами и т.н. Човек винаги губи, когато е сам. Впрочем това е в отговор на желанието ти да го измъкнеш оттам.
Гледай на тази работа като на обикновена сделка, така е най-добре за всички, и нека да я решим без усуквания, както една сделка. Но тъй като ти не правиш сделки за своя сметка, можеш например да се съгласиш да се заема с тази работа аз, а Гоген да ми стане съдружник.
Виждам, че имаш желание да му помогнеш, а и аз страдам, че е закъсал така, но то е нещо, което не може да се оправи току-тъй от днес за утре. Нещо по-добро ние не можем да му предложим, а другите и това няма да сторят.
Тежко ми е, че харча толкова пари само за себе си, но не мога да сторя нищо друго, освен да си намеря жена с пари или другари, които биха се сдружили, за да правим картини. Е, жената не виждам, но пък виждам другарите.
Ако идеята му допада, не трябва да го оставяме да изнемогва.
Това би било началото на сдружение на художниците. Бернар, който също се кани да дойде на юг, ще се присъедини към нас. Знай добре, че винаги виждам теб начело на един съюз на импресионистите във Франция. И ако можех да бъда полезен с нещо за тяхното обединяване, не бих имал нищо против всички да са по-добри от мен. Сигурно чувстваш колко ми е тягостно, че харча повече от тях. Трябва да намеря някакво разрешение, което да е по-изгодно и за теб, и за всички. А това е именно такова.
Винсент изпраща следното писмо до Гоген по брат си:
Скъпи ми приятелю Гоген,
Мисля твърде често за теб и ако ти отговарям едва сега, то е, защото не исках да ти пиша празни приказки. Сделката с Ръсел не стана[2], но той все пак е купувал импресионисти – Гийомен и Бернар, та имай търпение, сам ще дойде. Сега нямаше как да настоявам повече, след като отказа два пъти, всеки път с обещания за бъдещето.
Исках да ти пиша, че наех тук, в Арл, една къща с четири стаи. И ми се струва, че би било много добре, ако намеря друг художник, който има желание да експлоатира Юга и също е толкова погълнат от работата си, че би се примирил да живее подобно на мен като монах и да се отбива на две седмици веднъж в публичния дом, но иначе е отдаден на заниманието си и не е склонен да пилее времето си. Така сам, както съм сега, уединението малко ми тежи. Затова и често си мислех да говоря открито с теб по този въпрос. Знаеш, че брат ми и аз ценим много работата ти като художник и желаем от сърце да намериш малко спокойствие.
Все пак Тео не може да праща пари на теб в Бретан и на мен в Прованс. Тогава би ли желал да делим заедно тук? Ако се съберем, може би парите ще стигнат за двама ни, дори съм сигурен в това. След като веднъж съм се захванал с Юга, не виждам причина да се отказвам от него. Когато пристигнах, бях болен, сега съм здрав, пък и Югът ми допада – човек може да работи почти през цялата година на открито. Във всеки случай животът тук ми се вижда доста скъп, но и възможностите да се правят картини са по-големи. Както и да е, ако брат ми ни изпраща по 250 франка на месец, би ли искал да дойдеш? Ще делим всичко. Ще трябва да се храним колкото може повече вкъщи, ще вземем и прислужница за по няколко часа на ден и така ще спестим разноските за хотел. Ти пък ще даваш всеки месец по една картина на брат ми, докато с останалото ще можеш да правиш каквото искаш.
Освен това ние двамата ще почнем веднага да излагаме в Марсилия и по този начин ще проправим път не само за себе си, но и за другите импресионисти. Не бива да забравяме, че трябва да се платят пътните разноски и да се купи креват, което също би трябвало да се уреди с картини.
Разбира се, ти си свободен да кореспондираш по този въпрос с брат ми. Предупреждавам те, че по всяка вероятност той ще откаже да се нагърби с тази отговорност. Само ще те увери, че единственият начин, който сме открили досега да ти помогнем по-делово, е именно този проект – ако ти харесва. Ние много мислихме върху него. Струва ми се, че имаш нужда преди всичко от спокойствие. Ако се заблуждавам и ако горещината на Юга ти се види твърде голяма, тогава трябва да се помисли. Лично на мен този климат ми понася много добре. Имам доста неща да ти кажа още, но работата преди всичко. Отговори ни колкото можеш по-скоро, на мен и на брат ми.
Арл, вторник, 12 юни 1888
623
Имам писмо от Гоген, в което ми пише, че е получил от теб петдесет франка, което го е трогнало много, и че си му споменал за проекта ни. Говори и за надеждата си да събере капитал от шестстотин хиляди франка, за да започне търговия с импресионистични картини. Щял да ти обясни проекта си и се надявал, че ти ще застанеш начело на това начинание.
Не бих се учудил, ако тази надежда се окаже фата моргана, мираж на изпадналия в безпаричие. Колкото повече закъсваш, особено когато си болен, толкова повече ти се привиждат такива възможности.
Пише, че когато моряците трябва да преместят тежък товар или да изтеглят котвата, за да вдигнат тежестта и да напрегнат сили до крайност, те пеят всички дружно, така се подкрепят и си дават сила. Това е то, което липсва на художниците! Затова много бих се учудил, ако той няма желание да дойде тук…
[1] С писмо от 22 май 1888 г. Гоген се обърнал към Тео за помощ. Той живеел вече два месеца на кредит в странноприемница в град Понт Авен в областта Бретан и не виждал друг начин да се измъкне от затрудненото си положение. Това навежда и Винсент на идеята да го покани в Арл. – Бел.изд.
[2] Ръсел бил помолен да купи една картина от Гоген, за да го подпомогне материално. – Бел.изд.
