За синята кръв, силните на деня и музикалния успех на новозеландката Лорд.
Тя е на 17 години. Празнува последният си рожден ден в Ню Йорк в компанията на Дейвид Бауи и Тилда Суинтън. Преди няколко дни взе награди Грами за най-добра песен на годината и най-добра поп песен. И всичко това като че ли е само началото за Lorde.
Чухме я за първи път със сингъла Royals. И той ни беше достатъчен. Силата на гласа, преплетена със силата на посланието и нежната, но едновременно съвременна и позната на ухото композиция, даде на слушателите много лично и различно музикално преживяване. Песента, която обиколи света за броени дни, направи силно впечатление не само на музикалните критици, но и на наша милост, най-обикновените слушатели. И всички бяхме завладени от нея.
Успехът беше гарантиран не само заради красотата, която лесно всеки открива в музиката и гласа на Лорд. Важно място тук зае текстът на песента. А текстът е онова съкровище, което озари музикалната индустрия с един изключително искрен и неподправен блясък.
Защото и самият текст е неподправен. Той прави впечатление с простите на пръв поглед неща, за които Лорд пее. Но те са толкова нужни, толкова важни, че често забравяме за тях.
На фона на целия комерсиален музикален пейзаж парчето на Лорд се появи като глътка чист въздух. И докато в пространството на широкодостъпната музика, която залива интернет, радио и телевизионния ефир, Лорд се появи с един своеобразен протест и един изключително красив глас, за да се противопостави на материализма и повърхностните евтини емоции, загледана в своя замечтан имагиренен свят.
Точно за това пее младата изпълнителка от Нова Зеландия – тя няма нужда от тежки бижута, пари, лъскави возила и преживявания в най-скъпите заведения в града. За нея е достатъчно да пътува във влака и да мечтае, тя търси a different kind of buzz – едно различно преживяване, за което околният свят като че ли се е затворил, може би даже е забравил за него.
Това е вътрешното преживяване и обогатяването на личността с акта на мечтателност, с развиване на въображението, с търсене на чудесата на деня в близостта на приятелите до нас, на семейството и една безгранична и автентична любов към натуралното съществуване, към простотата на живота, която може само да ни даде и никога да ни ощети.
Именно с тези послания песента на Лорд Royals се превръща от комерсиално парче в един изключително важен за нашето време манифест. На фона на цялата широкодостъпна музикална сцена, която е толкова по-добре позната на подрастващото поколение, едно младо момиче на 17 години от другия край на света даде глас на потиснатата младеж, която се върти между текстове за пиянски запои, наркотичен делириум и стремеж към злато.
С успеха си Лорд даде глас и надежда на всички ония, които отдавна знаят, че не принадлежат към голямата група на нищоправещите, но въпреки това са принудени да участват в нея от страх да не бъдат изолирани.
А онези, които изолираха мечтателите и доброжелателите, застанаха на края на леглото в собствената си спалня, погледнаха златните накити на вратовете си, погледнаха към стената и някъде дълбоко в себе си разбраха, че може би и те никога не са искали такъв начин на живот, че самите те са търсили a different kind of buzz.
За героите в песента на Лорд е пределно ясно, че те никога няма да бъдат royals или някакви псевдокралски особи. Още със заглавието се проблематизира статутът на кралските особи в днешни времена. И без да задълбава в проблема, Лорд оставя на слушателя да се сети кои са тия кралски особи, носят ли те в себе си някаква синя кръв, която да ги отличава от всички нас, или са поредните излъгани и загубени души, които никога няма да могат да постигнат свободата на лирическия герой в Royals.
Royals сама по себе си няма претенцията за нравоучителна песен. Тя обаче остава в съзнанието с много неразчетени смисли, които на всяко следващо слушане се разкриват пред „новите царски особи”. И именно в непринудеността и липсата на фалш Лорд успява да заяви изключително сериозно мястото си на съвременната музикална сцена.
Royals е само началото. В края на 2013 г. след гигантския успех на парчето Лорд се връща в студиото, за да запише дебютния си албум Pure Heroin. В него тя продължава да изследва мейнстрийм културата с критически поглед, като споделя и собствените си преживявания с връстниците си, техните и нейните ценности и погледа им върху света.
По повод на работата върху албума Лорд говори за необходимостта да създаде нещо цялостно и нещо, с което наистина ще може да се гордее. „Ако мога да направя нещо, което ми се струва правилно, истинско и добро, тогава аз ще съм успяла“.
Албумът бързо се нареди в класациите на музикалните критици от целия свят, които се надпреварваха да дават определения на гласа на младата изпълнителка и нейните композиции. И сред цялата суетня Лорд като че остана някъде отстрани, загледана надалече, към някакъв свой свят.
