Задкулисието е мит, който се използва като извинение за безпомощност, незнание, нежелание за действие и злонамерен саботаж. Задкулисието е псевдо-обяснение, с което псевдо-експерти обясняват и създават псевдо-реалности. То е заместител, евфемизъм, проява на митологично съзнание, което си върви добре с врачки, гадатели, шамани, гледане по вътрешности на кучета, телевизионни водещи и – в най-забавния случай – с професор Вучков. Налагането на мита за задкулисието обаче е реалност, социален факт, който има широки и като цяло вредни последици. Разбити на части, те са следните:
Мит 1. „Собствеността на ключово важни активи в страната е неизвестна.“
Задкулисието е псевдо-отговор на централния въпрос на днешния ден – кой притежава активи като Булгартабак, Виваком, ТВ7, множество други медии, фирмите от „масата на несъстоятелността“ на КТБ. Изричащите сакралната фраза „задкулисие“ в този контекст, имат претенциите, че нещо обясняват, че нещо осветляват. Точно обратното – това е най-удобният начин остротата на въпроса да бъде притъпена. Хората да си кажат: „А, ясно, като за всичко друго, задкулисието е виновно. Ние сме скапана държава. Това е ръбът на познанието, до което можем да достигнем. Останалото е жълтата преса, от която можем да чуем поне някой слух, гадателство, хороскоп на задкулисието.“ Това е основата на митологичното обществено съзнание. Това е отказът от идеалите на Просвещението и гмурването в домодерни, средновековни фантазми.
Мит 2. „Няма как тази собственост да бъде осветена.“
Иначе сериозни хора обясняват от екрана и от страниците на печата как няма начин собствеността на тези активи да се узнае. СЕМ не знае кой е реалният собственик на медиите. КФН не знае и не може да узнае реалния собственик на фондове и финансови институции. БНБ е на тъмно по отношение на собствеността на фирмите, на които банките са раздавали парите на вложителите си. Журналисти не знаят за кого работят. Парламентарни групи не знаят какво притежават техни видни членове. Никой нищо не знае и не може да узнае.
Това, разбира се, е мит: измислено, удобно и практично обяснение, нямащо много общо с действителността. В един по-поетичен свят настоящата ситуация би могла да се обясни с любимците на боговете: има простосмъртни, на които боговете раздават нектар и амброзия под формата на собственост, докато за другите оставят да си изкарват хляба с труд. Как се става любимец на боговете зависи основно от самите тях, но е добре да се принасят редовно жертви, да им се правят олтари, да се слушат техните жреци.
В нашия по-прозаичен свят „обяснението“ идва под формата на офшорна собственост и задкулисие. Всичко ценно в страната е притежавано от офшорни фирми, чиито лица са пенсионирани учители в Съсекс или бармани в Кипър.
Мит 3. „Органите си вършат работата, но нищо не може да се направи.“
Това е ключовият момент в утвърждаването на митологичното съзнание. Хората биват убеждавани, че хем органите си вършат перфектно работата, хем незнанието по отношение на собствеността не може да бъде преодоляно. Тези дни БНБ излезе с доклад, че тя перфектно е функционирала, а за фалита на КТБ са виновни…. медиите. (Може би защото са отразили прокурорските действия в банката, докато е трябвало да си мълчат?!?) КФН също твърди, че перфектно си е вършила дейността – и тя откри, че медии – от „Капитал“ до местни газети – са най-виновни за проблемите с КТБ. Комисията за защита на конкуренцията също си върши перфектно заданията, нищо че при вестниците и тяхното разпространение има де факто монопол, например. И въпреки факта, че Европейската комисия завежда дело и сигурно ще осъди България за това, че т.нар. мултиплекси се оказаха – изненада! – на един и същ собственик – пак изненада! – Цветан Василев. Имаме и разни органи, които се борят с конфликта на интереси. Въпреки перфектната им работа, обаче, Ахмед Доган получи милионен хонорар като политико-хидро-инженер. Хонорарът идва от холдинг, бенефициент на щедри държавни поръчки, но е платен от фирма в този холдинг, която не е прекият получател на тези поръчки (все едно това има някакво значение). Жената до Сергей Станишев пък също получи като подизпълнител милионна поръчка за пиар дейности, платени от държавата, и всичко е съвсем законно, както нарочна парламентарна комисия установи…
Но да се върнем на собствеността. Не е възможно всички агенции, служби и комисии в страната да са толкова безпомощни и да се задавят фатално с офшорната собственост, като стигнат до нея. ДАНС, например, може да изисква помощ от партньорски служби, а и сама има достатъчен ресурс, за да разбере реалните собственици на дадени активи. В крайна сметка журналисти с мобилни телефони успяха да документират кой реално ползва вили в чужбина. За огромни фирми в страната това е много по-лесно и не изисква Шерлок Холмс. А дори и Шерлок Холмс – под формата на специализирани фирми за проследяване на транзакции – може да бъде нает, ако има желание за истинско знание. Изглежда обаче няма и затова се използва митът за задкулисието.
Мит 4. „Политическите партии и правителството са само фасада, конците ги дърпат други.“
Истината е, че властта е концентрирана в правителството и парламентарното мнозинство, и ако те желаят, ще свършат работата по разкриване на реалните собственици. Има две опции. Или те не го правят, което показва, че част от тях са сред тези собственици. Широко разпространени са слуховете, че Борисов е в такава нерадостна ситуация, например, че дори той е съдружник с Пеевски в големи фирми като Булгартабак. От гледна точка на Просвещението, вариантите са два. Ако сегашният управленски формат не направи достатъчното за разкриването на собствеността поне на фирмите от „масата на несъстоятелността“ на КТБ, най-вероятно подобни слухове ще се окажат верни. Ако пък направи необходимото и излязат други собственици – нещата пак са ясни. Обърнете внимание, че и в двата варианта „задкулисие“ няма – има конкретни хора с конкретни имена. Ако останем на нивото на обясненията за задкулисие, значи сме останали в магическите времена на средновековието.
Абсурдно е министър-председателят и службите на държавата да не знаят кой реално управлява и контролира ключовите фирми в страната. Орешарски, например, е нямало как да не знае, ако Борисов е реален собственик на големи активи. И тук вариантите са два: или Борисов е чист и слуховете по негов адрес са само слухове. Или Орешарски, службите и правителството като цяло са пазели Борисов. Отново има конкретни имена – говоренето за „задкулисие“ само усложнява, замазва и прикрива.
Мит 5. „Всички са задкулисие.“
Митологизацията продължава с омаскаряването на всички, слагането им в един кюп. Всеки, който има медии, например, е част от „задкулисието“ в масовото съзнание. Всеки, който има позиция по публични въпроси, е част от „задкулисието“. Всеки, който има политически амбиции, е част от „задкулисието“. Ако това е така, отново задкулисие няма – ако всички са част от него, то явно всичко е на показ и особени тайни няма.
Замазването на различията обслужва конкретни хора с конкретни имена, обаче. Едно е да имаш вестник и чрез него да заемаш публична позиция. Друго е да си де факто монополист на пазара на вестници, да прикриваш този факт с неясна собственост, да се ползваш с благосклонен поглед от страна на регулаторните органи.
Едно е да имаш медия и тя да има собствена идеология – лява или дясна, либерална или консервативна. Друго е да си мениш позицията с всяка смяна на правителството и да чакаш от него облаги.
Едно е да имаш право на адвокат. Друго е да имаш право на прокурор, че и на ВСС, отгоре на това.
Едно е да заявиш открито какво не харесваш в кандидатурата на някой съдия. Друго е да го похвалиш, а после да гласуваш тайно против него.
Тезата „всички са задкулисие“ обслужва вторите в по-горните твърдения.
В заключение, основната задача на „реформаторското мнозинство“ е да „разомагьоса“ (по Макс Вебер) българската публичност, да унищожи митовете и да модернизира средновековното съзнание. „Задкулисието“ като обяснителна схема може спокойно да бъде заменено с „демон“ или „призрак“. Не ни трябват екзорцисти обаче, а трезви и решителни политици, които да поставят истинските въпроси и да търсят конкретните отговори с конкретните им имена. ГЕРБ и реформаторите имат особена отговорност в ситуацията, защото хората им възложиха последните си надежди, че нещо разумно и модерно може да се случи в държавата. РБ – с всичките му организациони особености (и това е евфемизъм в случая) – има една единствена задача: да изисква отговорите за реалните собственици, да демитологизира. Институционалните реформи са важни, но не по-малко важни са и персоналните отговори, които трябва да бъдат получени.
Времето за тези отговори неумолимо тече. Може би мнозина се надяват, че натискът те да бъдат получени ще отслабне с доближаването на местните избори: хората ще се залисат в шумотевицата около кампанията. Хората не са толкова омагьосани обаче: това също е мит.
„Задкулисието“ не е най-простовато стъкмена гротеска обаче, нито „бъбъл гум“, ако преди определението се сложат само двете магически буквички: дс. Виж, дс-закулисието заковава на секундата всякакви митове за разделена власт, различни играчи, различни партии, различен преход и някакви различни от гигантската престъпна гъжва, наречена преход, участници с незадкулисен морал. Ето пример: днес дс-едо Патриарх ще награди с църковен орден другаря бивш дс-агент Буда, бивш комунист, бивш милиционер, бивш охранител на правешкия диктатор, бивш главатар на „Ипон“, бивш охранител на другаря-цар, бивш клиент на пиара на на ЛукОйл ( с правешкия началник Златев), бивш генерал, бивш кмет, бивш приятел с Бареков ( съвсем не задкулисно му кумува и го венча в кметството) и Пеевски, бивш поклонник с дс-президента Гоце пред паметника в Правец, в екип с Пръмова, с главния Мултак, с …
И само този пример да беше. Както казва Мултакът: – Всичко е съвсем простичко.
Не е нужно каквото и да било напъване на държавна институция, за да се разбере какво е задкулисието по отношение на собственост, грабеж, престъпна политика, зависими медии. Достатъчно е да се сложи „кратичко и простичко“ дс. Моментално изскачат като зайци от магически чувал почти всички български политици, крупни капиталисти, шефове на банки,собственици на медии,ректори и професори,фармацевти, собственици на антики, журналисти, агенции за социално проучване, общинари, областни управители, президенти, министри, посланици, антураж, кметове, транспортни босове, застрахователи, спортисти, дипломати,художествена камарила, останалите са просто съдружници – бившите комунисти. Цялата клонирана дс-каста притежава и имотите – от морето и планинските курорти до гигантските молове и застроеното с луксозен бетон софийско поле около Витоша и Банкя. Да се твърди, че дс-задкулисието е удобен мит, намирисва на дс-фишек. Не е.
Фрапиращите доказателства за единното дс-формиране на „риформата“ с безброй дс-четници и тайни споразумения смърди още от идиотската комедия на „Кръглата маса“,минава през фалшификаторите и имитаторите на демократични промени, през уговорените предавания на властта, през преминаващите без свян от партия в партия политици, вижте само Цонев, Бисеров, Орешарски, Сидеров и пр., през унищожителите на доверието на обикновените хора, предадени от собствените им избраници, през разочарованите наивници повярвали на Юдата с пресипналия глас,на измамника Симеон Борисов, прегърнал се с дс-агитката, комунистите и дс-ДПС, за да се стигне до днешната грозна картина, целяща единствено да се покрие с прахоляк поредното ограбване на милиарди левове, изнесени с черни чували. Че кое не е задкулисно в Съда – от фалшивите бюлетини без виновници до липсата на вина за Батковите братя, засмукали обществени поръчки за милиони? Наказан ли бе Йовчев, чийто полицейски апарат само преди година пребиваше до кръв момчета и момичета, наказан ли бе Цветанов, който послушваше незаконно сънародниците си? Повдигна ли някой изобщо въпрос за хиперинфлацията, за раздадените кредити без покритие на т.нар. „кредитни милионери“? Потърсена ли бе отговорност от ДС? Някой поне опитва ли се да направи нещо за вкарване в затвор на дс-кастата и отнемане на цялото имущество на агентите и роднините им? Че нали веднага ще изреват всички политически играчи и в днешното Народно събрание, да вземем Велизар Енчев, Местан, Гоце,
Безмислено е да се гледа повторно гигантската лъжа и манипулация, на които беше подложено населението през тези години. И да стоварим с двайсет и пет годишна давност някакво си обяснение. Истината е, че след „боя“пред Кристал, (пълна бутафория), имаше една „екодисидентска“ верига пред Народното събрание, която да захлеби подготвяните протести, ченгето Берон беше там, генералският син Каракачанов и пр. По същото време страшни „антикомунисти“, между тях и членове на ЦК на БКП, ходеха на закуска като „дисиденти“ във френското посолство. После изведнъж се появиха афиши (да се чуди човек в коя печатница са ги отпечатали, щото в печатницата не можеше и да кихнеш без разрешение от „спеца“, с безумно смели призиви и отдолу бяха наредени имената на вече печално известните „антикомунисти-дисиденти“, до един ортодоксални марксисти или ченгета. И внезапно пред храма Александър Невски се издигна (чудно, как без разрешение от ДС) трибуна, докараха се гигантски тон-колони с мощно озвучаване ( взети сигурно от таванчето на Блага)и техници и се почнаха едни речи за „партията на розите,станала партия на склерозите“(Блага), за „бай Добри Търпешев“( Радой), за член първи от конституцията( Желев, Петко Симеонов, Анжел) , най-смешното беше, че Продев намекваше нещо за „човешкото лице“, той поне беше се появил, докато „дисидентът4 Светлин Русев се беше покрил някъде .И после ги видяхме всички тези първоразрушители какви излязоха- смелият Петър Берон (жалко ченге), смелият Желев ( той с див възторг извика : “ Предлагам за вицепрезидент генерал Семерджиев“, цялото Народно събрание изпадна в истерична радост и ръкопляскаха десет минути, а после вицепрезидентът унищожи досиетата и се ската при подпалването на Партийния дом, това помните ли го?), а помните ли „антикомунистът“ Румен Воденичаров как изведнъж се изметна и почна да говори в Южния парк за избиване на демократите? А помните ли антикомунистчето А.Каракачанов, ами либерала Петко Симеонов, ами Гайтанджиев, ами стачката с преяждане на Георги Мишев, ами карикатурния букет депутати , сред тях и Слабаков, а „яростния анти-комунистически патос“ на ченгетата Георги Марков и Венци Коня? А помните ли, докато баламите изстрадали хора плахо се стичаха на площадите и искаха „гласност“ , как по входовете се появяваха месингови табелки с немски надписи на смесени дружества, как след като скриха стоките за една нощ и хората чакаха в студа от 3 часа през нощта за кофичка кисело мляко за децата си, „тайно и полека“ милиарди долари бяха раздадени на “ нашите другари“, как след трагикомичната поръка „за Бога, братя ,не купувайте!“ изневиделица се появиха магазини, претъпкани с вносна техника, пращящи от храни, вносни цигари, напитки и невиждани вносни дрехи магазини, как отведнъж се нароиха хиляди фирми с офиси, осветявани през час от важни свещеници, вътре с вносно оборудване и компютри, изглеждащи като извадени от фантастичен филм,как хиляди сгради, апартаменти, магазини,ресторанти, хотели собственост на общината, БКП, ДС, УБО, профсъюзите, изведнъж бяха раздадени под наем за 10 ст. квадратния метър и много от тях и до ден днешен са си на тази цена. Как се появиха отнякъде богати предприемачи, как гаражите на СО МАТ внезапно станаха частни, как целият производствен, финансов, научен и организационен държавен потенциал бе преточен мълниеносно в джобовете на екс-комунистическата каста и техните слуги от ДС? Какво още да се обясни, че цялата смяна , включително „ареста“ на диктатора Живков е маскарад и нагла манипулация. И идва един ден нужда да се „обясни“ процеса, започва се с едни още по-недостойни лъжи, слугинските честни „частни“ медии се надпреварват да кажат как е било, ама продължават агонията на измамата. Щото срещу българския народ се водеше и се води още жестока война. Убиха го този клет народ.