„Счетоводителят“ на Гевин О’Конър до края не си „признава“ дали е по-скоро филм на действието, или драматично проучване за трудната съдба на децата аутисти.
„Счетоводителят“ е от онези филми, за които не сте сигурни дали са ви харесали, въпреки че възраженията не са очевидни. Иначе казано, нещо й куца на тази история, но може пък не всеки зрител да го усети. Например, ако просто очаква екшън драма с Бен Афлек. От друга страна, това не е типичният крими екшън и въпреки елементите на напрегнато преследване, по-интересната част от сюжета си остават самоличността на главния герой и личната му драма, която ни се поднася на порции, чрез ретроспекции, постепенно наместващи парченцата от пъзела. Може би проблемът е, че „Счетоводителят“ до края не си „признава“ дали е по-скоро филм на действието, замесен в една конкретна престъпна афера, или драматично проучване за трудната съдба на децата аутисти и възможността им да се интегрират в обществото, понякога по доста неочакван начин.
Крисчън Уолф е съвършеният професионалист, който помага на обикновени граждани, но предлага и счетоводни услуги на много богати хора и фирми със съмнителна репутация. Те обикновено го наемат да открие накъде са изтекли огромни суми пари, той идентифицира проблема с помощта на уникалните си математични способности и после изчезва от картинката. Крисчън работи сам, не се задържа никъде за дълго, а когато е необходимо, сменя имена и самоличности, за да се предпази от недоволните потърпевши… Докато един ден повторяемостта в ефикасната му система на работа не се набиват в очите на финансовото министерство и по следите му не тръгва агент по сигурността…
Ако се абстрахираме от енигматичното въведение в няколко стъпки, първоначално сюжетът прилича на криминално разследване. Не трябва обаче да се доверявате на мита за обикновения счетоводител, забъркан неволно в гангстерски дела, защото тази илюзия бързо се разпръсква. Крисчън Уолф не е нито обикновен, нито се преструва – той просто е аутист. Навлизайки в личния му свят „преди и сега“, филмът постепенно се заявява като драма, от онези, които търсят последиците за настоящето в миналото. Фабулата грижливо оставя по пътя си „трохички“ мистерия, които да се разбулват постепенно в хода на едно паралелно действие, а такива изобилстват в „Счетоводителят“. От един момент дори е трудно да се каже коя е основната линия (не че това е особено важно) – сюжетните нива се отварят като матрьошки едно след друго: 1) агент Медина търси самоличността на Счетоводителя; 2) Крисчън Уолф поема нов клиент; 3) двама братя, отглеждани от самотен баща военен; 4) наемен убиец разчиства неудобни свидетели. В крайна сметка, единствено линията на детството се оказва това, което изглежда, а най-любопитният елемент в цялата история е рутината, на която се крепи всекидневието на Крисчън. Всъщност, всеки един от гореспоменатите пластове, взет сам по себе си, изглежда познато предвидим и само комбинацията им дава по-голяма ефективност и някои елементи на изненада.
Сред спортни драми и полицейска корупция, „Счетоводителят“ вероятно е най-сложният в драматургично отношение проект на американския режисьор Гевин О’Конър („Гордост и слава“). От друга страна, може би проблемът на филма e, че като цяло протагонистът е по-интересен от интригата, което не е добра препоръка, когато имаме заявка за екшън кримка. И решението не е в смяна на жанра, а в пренастройка на зрителските очаквания.
Откакто започна да режисира преди десетина години, Бен Афлек се присъедини към групата на малцината актьори, които са по-качествени зад камерата, отколкото пред нея. Защото в повечето случаи актьорът Афлек е твърде сладникав, за да създаде достоверен персонаж. Изключения има, разбира се, и Крисчън Уолф е едно от тях. Контрастът между изрядната външност и обърканата душевност на Крисчън е предизвикателство за изпълнител, свикнал на по-повърхностни и/или атрактивни роли, но Афлек влиза в контраамплоа, което неочаквано му пасва. Разминаването между привидност и действителност е основен двигател на действието в „Счетоводителят“ и благодарение на добрия си усет към персонажа Бен Афлек постига ниво на правдивост, от което се възползва целият филм.
Кой е Крисчън Уолф? Това е въпросът, който си задава не само агент Медина. Създадена е сложна драматургична схема с цел да се „имплантират” в сюжета различните самоличности на един странник: самотно хлапе, объркан юноша, честолюбив мъж, блестящ професионалист, търсач на сложни мисии с изострена чувствителност и лесно „запалимо” чувство за справедливост. Ту аутсайдер, ту Робин Худ – Уолф не е единственият интересен образ във филма на Гевин О’Конър. Директорът на отдел „Финансови престъпления” Рей Кинг е достатъчно детайлно представен за второстепенен персонаж, също и скромната счетоводителка Дейна Къмингс, и нахаканият „чистач” Бракс. Като цяло „Счетоводителят“ е галерия от любопитни персонажи и техните не съвсем предугадими взаимоотношения, поради което развитието на интригата е останало на заден план. Ако се погледне от известна дистанция, самият филм напомня на аутист, който крие много по-сериозен потенциал, отколкото външният свят може да допусне, просто трябва да му се създаде подходяща среда за изява.
