Всички сме свикнали да свързваме Теодосий Спасов с виртуозните му изпълнения на кавал. Той обаче е от онази порода артисти, които не спират да изненадват себе си и публиката. При Теодосий това е начин на творческо съществуване. Новата ръкавица, която световноизвестният музикант хвърля на публиката, е наскоро излезлият му албум „Теодосий пее”. Девет пиеси, в които кавалът и гласът на Теодосий са в красива симбиоза, оставяща без дъх слушателя. Сред тях са композицията по текстове на Яворов „Ден Денувам”, а така също и Каравеловата „Хубава си, моя горо”. Неизменен негов спътник на сцената е фолк квинтетът в състав: Пейо Пеев – гъдулка, Иван Георгиев – гайда, Християн Цвятков – китара, и Генадий Рашков – ударни. Имах щастието да разговарям с Теодосий, минути преди да представи албума си пред пловдивската публика.
Беше ли песента част от твоето детство? Какво си спомняш за първите си изяви?
Песента ме съпътства от най-ранното ми детство, още от детската градина. Майка ми беше детска учителка, когато отиваше на работа ме взимаше с нея и аз бях няколко випуска преди моя в детската градина, така научих много песни, голяма част от тях фолклорни. По онези времена имаше един доста популярен сборник с детски песни, винаги ги пеех с удоволствие. Това желание да пея съм го запазил през годините и досега.
Как се роди идеята за албума „Теодосий пее”?
Идеята да направи албум с мои песни беше на Иван Минчев, негова е селекцията, той е и продуцент на проекта. Аз имам и други песни, изпети в различни албуми, но той хареса именно тези. Дори записахме „Хубава си, моя горо”, специално за този нов албум, за да добие концептуална завършеност. Бях я изпълнявал преди това в дует с Антони Дончев за годишнината на БНР, а след това я записахме с Живко Петров и Христо Йоцов. Песните са разнородни и могат да се слушат навсякъде, в самота или пък групово, може в автомобила или у дома, или пък на слушалки, тичайки в парка.
В албума участват музиканти от различни краища на света. Приятелството ли е необходимото условие, за да се получи стойностна музика?
За мен е точно така, във всяка група трябва да има приятелство и музиката да се прави отворено, без догматизъм, в един момент всеки да мисли, че свири своята музика, да я усеща като собствена, тогава, когато има и приятелство, всичко става много хомогенно и достоверно. Именно в такива случаи се получават неповторимите и уникални творби. Точно това търся в групите, които конструирам – да създам приятелска атмосфера. Да обичаме таланта на всеки един, да се обичаме помежду си, да се уважаваме, да знаем посоката, в която се движим като музиканти в своето развитие и да се доверяваме един на друг. Бих казал, че това е разковничето на успеха.
Кое е първото нещо, което те привлича в една песен – текстът или мелодията?
В съзнанието ми незнайно защо изплуват текстове, имам голямото желание да ги споделя с моите съвременници, приятели и почитатели. Не съм певец, но обичам българските народни песни. Първо, в една песен винаги ме вълнувал текстът. Има години, в които изведнъж започва да ми се върти даден текст в главата, като че ли той идва като прозрение. Едва след това го осъзнавам и разбирам, после идва нуждата да го представя на публиката. Дали един текст ще ме докосне, зависи от възрастта, в която го срещам и етапа от моя живот, в който се намирам. Понякога дори инструментално изпълнявам някои песни, например дочути от баща ми в моето детство. Трябва да мине време, докато се появят на бял свят и изкристализират в завършен вид.
Докъде свършва мелодията и започва гласът? Търсиш ли застъпването им, или се стремиш към тяхната хомогенност?
Моята философия е да има своеобразно преплитаме между кавала и гласа, гласът ми да е като продължение на звука на кавала, а текстът е важно да бъде добре артикулиран и разбран.
В албума има текстове от различни автори, включително и от Яворов, има и такива, които си писал ти. Каква е историята на „Провикнал се Тодор” и „Тудорка”?
„Тудорка” се роди в казармата, докато бях на пост пред секретната секция в Балчик, където давах наряди. За да не си губя времето, започнах да създавам песен, в разстояние на час-два, докато течеше нарядът. И така, ден след ден се получи и текста и мелодията. Когато се връщах в отпуска, я свирех с акордеон и я пеех. Баща ми беше потресен, като я чу за първи път, извика ме навън, насаме под асмалъка, и ме пита: „Ти откъде знаеш тази история за баба ти?” (тя също носи това име), аз му отговарям: „Не я знам, така се роди в главата ми”. Музикалните пътища следват своя собствена логика. „Провикнал се Тодор” пък е създадена в Пловдив през 1983 г. по време на моите студентски години в Академията за музикално и танцово изкуство.
И в този албум работите съвместно с Иван Шопов, който има голям опит с дигиталните технологии. Това помага ли за по-съвременното звучене на композициите?
Да, той уеднакви като звук, като физиономия всички песни. Сега звучат все едно са записани в едно студио, а те са записвани в различни години, в различни студиа. Напоследък предпочитам Иван да ми прави мастеринга на албумите, резултатът от неговата работа е наистина на много високо ниво.
Как публиката те приема като певец?
Премиерата на албума в София мина много добре, на концерта публиката се радваше от сърце. Може би вече е назрял моментът песните да се появят в един албум, за да се слушат точно текстовете. И аз сега, минавайки време, пускайки си диска, виждам, че дори подредбата е много интересна. В центъра се появяват две много бавни песни – за Тодор, за майката и първородния син, другата е за планината и двамата овчари. Тези два текста са много философски и са като стълб в средата на албума.
Докъде стигна работата по албума с песните от Антарктида? Кога да го очакваме?
Мисля, че през февруари този дългоочакван албум ще излезе на диск и ще се срещне със своята публика. Живко Петров вече записа своите партии. В момента Радослав Славчев – Ривърмен също работи по музиката. Пиесите не са се изменили много с времето от първоначалните си варианти, но звученето ще е много по-мащабно. Отново ще работя с близки мои музиканти като Иван Шопов, Христо Йоцов, разбира се, на китарата е Християн Цвятков, с когото бяхме заедно на Антарктида. За по-обемния звук ще допринесат женските вокали и включването на щрайх квартет.
Какво се промени с пандемията в музикалния бранш?
Вече не планирам нищо със сигурност, защото планирани изяви вече три години се презаверяват и правим всичко в последния момент. Това накара съвременните изпълнители да бъдат по-пластични. През лятото планирането е по-лесно и с месец-два напред можеш да си сигурен в ангажиментите си.
Твоите пожелания към българския народ…
На първо място – пандемията да се превърне в епидемия, а ние, всички българи, да забогатеем във всяко едно отношение.
