Различието поражда конкуренцията и конфликта. Ако се вгледаме в животинския свят, ще открием навсякъде нееднаквост. И в рамките на вида всяко същество се отличава от другото. По-силните поддържат живота си благодарение на по-слабите.
Настоящият текст пиша на шега. Ще започна отдалече. Моят син живее до един немски град на около 40 км североизточно от Хамбург. Покани ме да присъствам на местния празник. Честваха деня на пристанището. Очаквах да е на брега на Елба. Питахме къде е пристанището. Стояхме пред канал, не по-широк от 20 метра. По дъното течеше малка рекичка. Пак питах, кога ще пристигнем на пристанището. „Ами, татко, това е пристанището!” Преди един век тук са стоварвали житото с кораби. Стоях объркан, без да схвана това, което предстоеше. Отвсякъде звучеше музика. На площада имаше стотици хора. От другата страна на канала, където се отиваше по един мост, имаше дълга редица от сергии и малки дървени сцени. Десетки търговци предлагаха вурстчета, бира, вино и сладкиши. Сцените бяха заети от музиканти. На една от тях свиреше и пееше цяло семейство – от дядото и бабата до внуците с тиролски одежди. Чуваше се духова ученическа музика. Бяха пристигнали руски групи от Калининград, бившия Кьонигсберг. Постепенно се смрачаваше. Каналът се изпълваше с вода. Нивото достигаше 3–4 метра. Беше вече тъмно. По водата към нас плаваше флотилия от няколко кораба. Начело беше старинен, дървен кораб с платна. Народът се беше струпал около канала. Прожектори осветяваха пространството. По високоговорителите се чуваха словата на кмета. Това беше кулминацията. Тя приключи с дълго незагасващи цветни светлини в небето. Зарята продължи повече от четвърт час. Какво беше това чудо?! Водата от Северно море на огромно разстояние да изпълни Елба и нейните канали. Луната пренасяше милиони кубически метра вода. Винаги съм гледал на астрологията критично. Но празникът на това пристанище доказваше убедително силата на небесната гравитация. Материята в космоса влияе. С остаряването си чувствам това влияние все по-силно. Какво е наистина това чудо на взаимодействията и взаимното задържане на телата, които гравитират около своите звезди и планети или обикалят ритмично около звездните системи? Удивлявал съм се на неутриното, на тази частица, която преминава свободно през земята и продължава по-натам по своя път. Гравитацията, безкрайните излъчвания и вълни във вселената, познати и все още неоткрити от науката, са ме карали да изпитвам възхищение от хармонията на универсума. Цялото това многообразие на вселената от материя и енергия, от различните им превъплъщения в силови полета, вълни, светлина и други форми и явления се свежда до едно цяло, до едно неразчленимо единство, въплътено в различия.
Вселената ни е построена от галактики, от големи и малки звездни системи. Както планетите в слънчевата система, така и съзвездията се различават помежду си. Те са различни не само по своите размери, но и по други характеристики и свойства. Атомите са съставени от електрони и протони. Те са едни при водорода, а при другите елементи са с различни характеристики. Вече споменах за неутриното. Нито една от частиците, които изграждат вселената, не е еднаква с останалите. Това различие поражда сблъсъка и енергията. От микро- до макрониво. От две частици с различен положителен или отрицателен заряд до сблъсъка и космическите взривове във вселената. Учените твърдят, че най-малката част от вселената е видимата, тази която ние виждаме от нашата планета. По-голямата част е тъмната материя, а основният дял се пада на онова явление, което все още не е обяснено. Представлява ли то крепежа на всичко, или има други необясними свойства? Различието във всичко се превръща в движение и енергия. Може би в нещо непонятно, до което науката още не е достигнала. Физиците в Церн търсят божествената микрочастица. Вероятно ще докажат присъствието на някоя частица с милиони нанометри по-малка от атома. С моя объркан мозък си мисля, че и тази малка частица ще съдържа в себе си свят от многобройни, още по-малки частици. Всичко е насложено от безкрайно малко до безкрайно голямо и обратно. Просто светът няма начало и край. Дали отрицателната материя по някакъв начин се свързва с тази, която познаваме, и от това се създават енергията и вакуума, дали през черните дупки, които поглъщат и цели съзвездия, не се преминава в други светове и в други форми на съществуване и енергия? Всичко е безкрай, всичко е вселени във вселената.
Нека се върнем на нашата красива планета. Смята се, че е на 4,5 милиарда години. Според една от теориите това е една четвърт от първоначалния взрив. Еволюцията е създала органична и неорганична материя, жива природа. Ако се вгледаме в растенията ще се убедим, че дори и в един и същ вид има различия. Розите имат различни цветове и аромати, различен външен вид и структура. Така е от тревичката до дъба. Наблюдавал съм как моите еднакви цветя израстват различно. Едни са по-високи, протегнати към слънцето, други са по-нежни и по-бледи на цвят. Живата природа търси своя простор и развитие. Различието поражда конкуренцията и конфликта. Ако се вгледаме в животинския свят – от пчелата и мравката до тигъра и слона – ще открием нееднаквост. И в рамките на вида всяко същество се отличава от другото. По-силните поддържат живота си благодарение на по-слабите. Веднъж с моя син наблюдавахме как почти до брега на Черно море една голяма риба се хранеше с малки рачета. В този момент с невероятна скорост се приземи чайка. С човката си тя погълна рибата. Така е устроен животът, така се развива.
Всички смятаме, че неговият венец е човекът. Аз, който нямам много познания, се питам защо и как това същество, съставено от биологична материя и дух, обитава нашата земя. Дали според теорията на Дарвин се дължи на друг първичен вид, или е същество, привнесено отвън. Би било логично да е имало цивилизация преди нашата, появила се в космоса милиони или милиарди години преди раждането на земята. До този момент ние, разбира се, нямаме контакт с други разумни същества във вселената. Може би е рано, а може би те са между нас и ни наблюдават. Необяснимо би било, ако сме единствени във вселената. Според различни теории човешкият мозък се е уголемил и развил благодарение на борбата за оцеляване. От усилията за осигуряване на храната до днешните технологии. Човечеството изтегля от недрата на земята газта и петрола, полезните изкопаеми. Седем милиарда души, а утре и повече, са премного за тази синя планета, която постепенно се разрушава. Реални са стремежите хората да се преселят на Марс или на други планети. Може би това не е вече само фантастика. За съжаление се изискват големи ресурси. Първоначалната скорост на парния локомотив е поразявала първите пътници. Със скоростта на днешните ракети трудно ще се стига до по-далечните небесни тела. Ако човечеството премахне гравитацията и достигне скоростта на светлината, шансът за преселение ще бъде по-голям. Тогава пътуването ще се превърне във фотони. Моята фантазия е отивала до скорости по-големи от тези на светлината. По-нататък следва не обиколка по окръжността, а директно сякаш небесните системи се огъват и се доближават до началото. И все пак на нас ни е съдено да проникнем в космоса.
Но живота ни се дава веднъж и всички разбираме, че трябва да го изживеем достойно. Всеки от нас се ражда по различен начин, различен е и стартът ни в живота. Едни се раждат хармонични и здрави, а други с увреждания. Различията са не само външни и генетично определени, различни са способностите и талантите ни. Дори и еднояйчните близнаци се раждат различни. Тъй и ще напуснем живота. Едни – преуспели и богати, а други – изнемогващи, бедни и забравени. Едни, получили признание, а други – огорчени и самотни. Това различие се преодолява от смъртта. В нея е справедливостта, защото пред нея всички сме равни. Това, дето не сме еднакви, поражда несправедливостта, многообразието, различните духовни и материални интереси. Хората с дарби имат по-голям шанс. Разбира се, сполука може да се постигне и по непочтен начин. Човекът е единство от животинското и разумното начало. Инстинктът за самосъхранение ни прави алчни, завистливи, агресивни. Само съвестта и разумът ни уравновесяват. Френските просветители и революцията от 1789 г. провъзгласиха принципите на братството, равенството и свободата. И в XXI век човечеството се стреми към този идеал. Според някои статистики 3–4 % от населението притежават имущество и парични средства колкото останалата част от човечеството. Това е социално несправедливо. Различни модели на управление, породени от революции и преврати, търсят решение на обществените проблеми и формулата на доброто социално устройство. Частната собственост и по-високата норма на печалба бяха заклеймени от марксистката теория. Според нея те пораждат социалното неравенство. Моето поколение участва в строителството на социализма. Ние станахме свидетели на това как някои от хората бяха по-равни. Когато четох книгата на Александър Яковлев „Здрач”, бях потресен, че четири милиона от жертвите на сталинизма са били реабилитирани. Холокостът и налудничавите идеи на хитлеризма доведоха до десетки милиони жертви по време на Втората световна война. Пътят към Ада е постлан с добри намерения. Това ще открием в практиките на фанатиците, на онези, които чрез насилие искаха да наложат своите възгледи и визия за обществото. Платон е мечтал философите да управляват обществото. Всички религии изискват добруването на отделния човек. За съжаление тези прекрасни стремления граничат с утопия. Историческото развитие е създало институцията държава. Всички се надяват тя да регулира дефицитите на демокрацията, социалната справедливост и обществените отношения. Всички сме наясно, че тази политика се предопределя от нашето възпитание, морал и лична съвест.
Когато в нашия живот бъдем несправедливо ощетени, когато не сме защитени от институциите и обществото, от приятели и близки, тогава ни остава една-единствена опорна точка, тогава търсим онази външна сила, невидима и непонятна за нашите сетива. Както казва проф. Георги Каприев: „За нас Бог е любовта и доброто”. Неравенството и различията между отделните хора пораждат социалните конфликти и несправедливото осъществяване на личните интереси. Закон ли е различието, или то е последица от други процеси? Както в природата и вселената, така и в човека. Смъртта на живите същества и гибелта на звездите преодоляват различията и разкриват пътя към ново развитие. В този смисъл краят е и начало, което определя вечното развитие. Спомням си за пиесата „Физици” от Дюренмат. Двама професори с психическо отклонение разговарят. Единият е физик, а другият – литератор. Първият обяснява, че е направил такова откритие, че ще промени живота на човечеството. Литераторът го пита: „А публикува ли го някъде? Щом ти си стигнал до това откритие, това означава, че и друг учен в същото време ще достигне до тази идея”. Ще завърша с шегата, която употребих в началото. Реших да изложа моите налудничави или не толкова налудничави мисли, за да спазя принципа от римското право: „Prior in tempore, potior in jure”.
Спас Михайлов Карафезов е виден български деятел в областта на рехабилитацията, интеграцията и професионалната реализация на хората със зрителни увреждания, родом от Габрово. Заместник-председател на Съюза на слепите в България и главен редактор на неговите издания, редактор на бюлетина на Европейския съюз на слепите. Допринесъл е изключително за развитието на брайловата, говорещата и електронната книга в България, председател е на Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ и заместник-председател на Българската федерация „Спорт за инвалиди“.
На главната страница: Салвадор Дали, Две парчета хляб, изразяващи любовно чувство, 1940 г.