0
1272

Закон

AZahariev

Информацията е незаменимо предимство. В наши дни, както много добре се знае, битките се водят най-напред и преди всичко за информация. Преди само седмица Ангела Меркел отправи публично упрек към Съединените щати във връзка с шпионските методи, които техните разузнавателни служби прилагат дори и към най-близките съюзници. Записите на разговори, проведени от канцлера на Германия, които, както се разбра, още преди време са били направени от американската Агенция за национална сигурност, нямаше как да не бъдат коментирани от госпожа Меркел. Наличието на такива записи беше огласено, да припомним, и от господин Сноудън, който се превърна за известно време в ключова брънка от международните отношения. И все още е такава, но полека времето му на сцената изтича.

И така, седмица ни дели от директните и остри критики на Ангела Меркел към практиката на американците да се информират нерегламентирано за плановете и действията на иначе най- верните си партньори и приятели. Минава тази седмица и се стига до момента, в който целият свят вече може да чуе благодарение на „YouTube” как помощник-държавният секретар на САЩ праща Европейския съюз на „майната му”. В разговор с американския посланик в Украйна госпожа Виктория Нюланд дава инструкции относно това как трябва да се движи по дъската на съвременния украински шахмат фигурата на Виталий Кличко, обяснявайки ясно на посланик Джефри Пайет, че Кличко не бива да стъпва на някои черни и на някои бели полета. Някои големи полета. Защото, за разлика от класическата шахматна дъска, на тази полетата са с различни размери. Информацията излезе тази сутрин.

В това не би имало нищо скандално или дори просто неприлично, стига да не беше изпращането на ЕС по дяволите, което високопоставената американска дипломатка си позволява в този разговор. Или поне така е според записа.

В светлината на тези разкрития българските СРС – та и тяхното почти всекидневно, или най-малкото регулярно подмятане – придобиват домашни, сиреч някак уютни и дори меки, интимни очертания. Не че губят от значението си, разбира се, но как да се впечатлиш трайно от информацията за разговорите на бившия вътрешен министър Цветан Генчев Цветанов, при положение, че дипломат от  ранга на Виктория Нюланд говори за Европейския съюз като за фактор, който може спокойно да бъде „отсвирен”?

В епохата на тоталната информираност и на разпасаните наблюдения, подслушвания, прихващания и „разобличавания” вече май започваме да не се трогваме много от всичкия този разгул. Е, тръпка е да седнеш сутрин в мотрисата на метрото, да отвориш вестника и да видиш разписан диалога между хора, които иначе за теб са образи от един паралелен свят, по-голям, загадъчно-привлекателен и омразен също така. Приятно е, но е и обикновено вече. Границите се стопяват. Свикваш постепенно с мисълта, че няма нещо, което някой заинтересован да не може да научи и за теб. И това си е тръпка също. Чувстваш се част от едно прозрачно единство, от някаква еротична цялост. Да, ние искаме да сме наблюдавани, подслушвани и следени, но контролирано. Ако не го искаме, защо са ни тогава профилите? Защо са ни иначе постингите, харесванията, таговете, безброй многото снимки?

Същественият въпрос тук е променя ли се нещо реално от направеното ракритие за това, че американски дипломат на толкова висок пост си е позволил да се изкаже по такъв начин за Европейския съюз и за неговата важност в пъзела на украинската криза и нейното развързване?  Поднесената порция „изтекла” информация ще повлияе ли на съотношението на силите, пресичащи се в днешна Украйна, ще обърка ли нечии планове, ще донесе ли  неочаквани пренареждания ? Разбира се, че не. Разбира се, че няма изгледи да възникне сериозно напрежение между САЩ и ЕС, както и разслабление в общата политика по проблема, независимо от думите на Виктория Нюланд. Разбира се и това, че руското разузнаване беше замесено в обясненията, разбира се, че случаят „Сноудън” ще намери своето продължение. Вижте „Поетиката”. От Аристотел.

Точно в това е, струва ми се, двойното дъно на пробойните, отварящи се мощно и редовно, отново и отново, в шпионските информационни масиви през последните една-две години. Амбивалентността е в това, че разклащането на системите за сигурност дава както усещането за несигурност, така и за общност, а оттам и за едно подредено и осигурено съществуване. Дава усещането за участие и включеност. Всички сме оплетени в мрежата, всички сме равни пред Закона на незащитимия поток на информацията, казано най-просто. Дори и онези, вижда се, които са привилегировани да я управляват и контролират, не са защитени напълно, дори и те са подвластни на Закона.

Казаното небрежно тук от мен може и да е лековато. Но е казано.

Андрей Захариев е доктор по философия, преподавател по антична философия в ПУ „Св.Паисий Хилендарски“. Дългогодишен водещ на предаването „Библиотеката“ и на новините на БНТ. Водещ на предаванията „Неделя X 3“ и „История. бг“. Основател и участник в хора за църковнославянска музика „Юлангело“. Автор на книгата „Метрополитен“ („Хермес“, 2015) и на стихосбирката „До поискване“ („Жанет 45“, 2016).
Предишна статияЗа малките американци със скромни мечти
Следваща статияСветлописи II