Поводите, предизвикали следващите мои размисли, са два. Първият е защитаваната от Иван Кръстев и мнозина други анализатори теза за приемане от страна на Украйна на замяна на нейни територии срещу споразумение за мир с Русия като единствено възможен начин за поставяне край на войната срещу нея¹. Вторият е запознаването ми с възгледа на Тимъти Снайдър, че свободата възниква от „смелостта на собствения ни избор“ като хора, изразен в наскоро публикуваната му книга „За свободата“².

Кръстев е прав, когато твърди, че т.нар. Запад не полага усилия да разбере мотивацията на агресивната страна. Той с основание оспорва очакванията на неговите представители за правене на отстъпки от настоящия управляващ режим в Русия в евентуални бъдещи мирни преговори. Ала греши, когато заявява, че държавното управление на Украйна ще потърси компромис с нападателя си, тъй като „украинците искат войната да приключи възможно най-скоро“, макар „все още да не са готови да разменят територии за мир”. Според него това непременно ще се случи рано или късно. Кръстев допуска грешката, която сам посочва в мисленето на критикуваните от него анализатори и ръководители „на Запад“, този път спрямо същинските мотиви за поведението на украинските граждани. Затова и смята, че последните са обречени да капитулират пред мощта на агресора. До този извод стига, воден от разбирането си за геополитиката като най-подходящ подход за осмисляне хода на войната на Русия срещу Украйна. А следователно и пренебрегва екзистенциалния смисъл на борбата на украинците за суверенитет и самоопределение.

Обаче към нея е възможно да се погледне и от друга перспектива – антропологическа. Тя се демонстрира от Тимъти Снайдер, който анализира вечната тема за свободата и съвременните перипетии, свързани с мястото и ролята на свободата в човешкия живот, вземайки за основа тъкмо събитията от визираната тук война. Американският автор разглежда залога във войната за нападнатите украинци като дилема между свобода или смърт на човешкото у тях. Според него осъществяването на свободата означава заставане на „ние срещу света“, който „ни причинява зло“, т.е. противопоставяне на потисничеството. Пълноценното съществуване на хората предполага разглеждане на свободата не просто като „отсъствие на злото“, но и като „присъствие на доброто“. Иначе казано, активно противостоене на злите сили и борба за отстояване на доброто, вкл. на правото за самостоятелно разпореждане със своя живот.

Погрешен ракурс към войната на Русия срещу Украйна

Според Снайдър значителна част от хората виждат свободата само в негативен смисъл, като „отсъствие на нещо“, т.е. липса на препятствия, ограничения или бариери пред своето действие. Това означава, че усилията им следва да са насочени преди всичко към премахване на материалните пречки за осъществяване на собствените начинания. По такъв начин мисли ръководството на днешна Русия, което си е поставило за цел завладяването на чужди земи и ресурси, вкл. „човешки“. Подобно инструментално разглеждане на населението на Украйна логично води до определянето му като състоящо се от подчовеци, които подлежат на подчиняване и използване. В основата му стои натуралистическо разбиране на човека, чиято духовна субстанция се отрича, за сметка на материалната (телесната) му обвивка. Оттук и възхвалата на физическата мощ, на която се приписва неограничен потенциал за налагане на собствената воля над тази на нечовеците.

Снайдър смята, че позитивната свобода като „акт на съзидание“ конституира собствено човешкото битие, което е в състояние да твори култура. Нейното подценяване и още повече отхвърляне води до унищожаване на пълноценното човешко съществуване и възраждане на варварството. Затова и за украинците борбата за запазване на собствената им свобода е въпрос на съхраняване на човешкия им облик. Тяхното евентуално поробване от завоевателя би означавало край на правото им на собствен избор на начин на живот. Другояче казано, ще ги доведе до обезчовечаване.

Снайдър е убеден, че „в момента, в който повярваме, че свободата е даденост, тя си отива“, т.е. нужно е нейното постоянно практикуване. Според него „в един свят на релативизъм и малодушие свободата е абсолютът сред абсолютите, ценността на ценностите“ и следователно е важно последователно и неотклонно да бъде защитавана. Тя е „условието, при което всички добри неща могат да се разпространят в нас и между нас“ и значи „добродетелта е неразделна част от свободата“. Свободата „трябва да се породи от нас и да прорасне в света“, така че мисията на хората е да я създават и разширяват чрез дейността си. Те следва да осъзнаят собствената си отговорност както за появата, така и за удържане съществуването на свободата – собствената и чуждата. От което следва, че борбата на украинците за свободата си е и борба за съхранение на нашата свобода.

Украйна като родина на свободни хора не може да загуби войната

Последователите на негативната свобода робуват на детерминизма като обяснителен принцип на случващото се в света. Според неговата крайна форма – фатализма – загубата на физически по-слабия е неизбежна. Ала при силна вяра Давид може да победи Голиат. Оказва се, че уязвимото място на гигантите е поквареният им дух.

Поддръжниците на негативната свобода вярват в наличието на исторически необходимости, „закони на историята“, които внасят автоматизъм в нея. Те гледат на хората като на материални обекти, вкл. на използвани във войните средства, а не като на субекти със свободна воля. Смятат, че краят на войната е въпрос на надделяване на едни физически сили над други. Според тях в човешките дела винаги възтържествува инструменталният разум. Не си дават сметка, че при евентуална победа на агресора ще се стигне не просто до окупация на територията на бивша „Украйна“, а до унищожаване на хората в нея именно като човеци. Оцелялото население ще бъде просто съвкупност от роби, т.е. нечовеци. Самите „победители“ също ще са загубили своя човешки облик. Може би ще се самопреживяват като „свръхчовеци“, а всъщност ще се изродят дори не във варвари, а в зверове.

Войната на Русия срещу Украйна е поредният сблъсък между материалната и духовната сила на хората. Изходът от това противоборство не е предопределен, като е напълно възможно да надделее втората. Стига да не се усъмни в собствената си вяра, да се разколебае в смисъла на своята борба и да не получи подкрепа от съмишлениците си. Докато има дори един жив представител на украинския народ, борбата срещу врага на свободата му ще продължава. Пировата победа над Украйна би станала възможна само ако не остане нито един свободен украинец. Затова и приятелите на тези хора не бива да искат от ценящите автономията си украинци да капитулират пред своите врагове, защото това би било тяхното самоубийство като пълноценни хора.

Войната като изпитание за хуманизма

Всяка война, включително разглежданата тук, поставя на изпитание хуманистичната система от ценности, която е идейна основа на европейската цивилизация. В основата ѝ стои човек със свободна воля, който сам решава каква посока да даде на живота си и носи отговорност за постъпките си. Именно защото траекторията на живота на всеки човек се чертае от самия него, а не е предопределена от външни сили, животът му има несравнима с нищо друго ценност. За да се утвърди самоценността на човека на всеки човешки индивид се признават ненакърними чест и достойнство³. Върху този възглед за човека и като гарант за неговото пълноценно реализиране се базират основните институции на съществуващия в „свободния свят“ социален ред – правова държава, политическа демокрация, пазарна икономика и гражданско общество. Враговете на хуманизма отхвърлят както неговите основополагащи ценности, така и формите за организация на съвместния живот на хората, предлагайки като тяхна алтернатива потисничеството и диктатурата. Те се стремят да наложат в света властта си над свободните хора, превръщайки ги в оскотели бивши човешки същества. Отдали се на най-низките си страсти, водени от импулса за подчинение и издевателство над себеподобните, самите те губят човешкия си облик.

За сделката с „империята на злото“

Призоваващите към незабавен край на военните действия в Украйна твърдят, че са водени от идеите на пацифизма и антимилитаризма. Те проявяват фалшива загриженост към страданията на украинския народ, които предлагат да се прекратят незабавно при всякакви условия. Емпатията и солидарността им се изразяват в лицемерна подкрепа за мира, който трябва да се установи на всяка цена. Този абстрактен хуманизъм, изразен чрез демагогско призоваване да бъде защитен мирът, прикрива други мотиви. Всъщност става дума за прекратяване на временните житейски неудобства и трудности, които самите те изпитват в резултат от военните действия. Досадата им от продължаващото занимание на политици, общественици, военни и медии с войната ги кара да искат нейното максимално бързо спиране и пренасочване на вниманието към собствените им проблеми. Зад спекулациите с притесненията на гражданите от възможно разширяване на театъра на военните действия и прякото им въвличане в тях се крие стремежът на властимащите към избягване на ясен, категоричен и последователен ангажимент за максимална и продължителна подкрепа на справедливата кауза на украинския народ. Към егоизма и бягството от отговорност за вземане на непопулярни решения се добавя и прикритата завист към куража и мъжеството на украинските граждани. Не на последно място тук прозира и скъперническият импулс да се спести финансовата и материална подкрепа на воюващите за независимостта си украинци.

В настоящата ситуация конкретният хуманизъм изисква да се даде мощен отпор на завоевателя в Украйна. Държавите и гражданите от цивилизования свят следва съзнателно, упорито и всеотдайно да подпомагат борбата на украинците срещу агресията и тиранията. Да отстояват общочовешките ценностите на свободата, справедливостта и солидарността. Да не разколебават вярата си в силата на човешкия дух, демонстрирана убедително от гражданите на Украйна. Да уважават свободолюбието и смелостта на украинците да отстояват себе си като пълноценни хора. Да проумеят, че като подкрепят чуждата свобода същевременно бранят и собствената. Да подкрепят с каквото и колкото е необходимо борбата на украинските граждани да съхранят честта и достойнството си, а не просто да опазят своята земя. По такъв начин на дело ще защитят хуманистичния възглед, както и фундамента на собствената си цивилизация. Ще се противопоставят на връщането ѝ към варварството и пропадането на хората до животинското състояние.

Бележки

1. Вж. Иван Кръстев, Западът се вслушва само в онова, което иска да чуе от Москва, Портал Култура, 25.10.2024 г.
2. Вж. Тимъти Снайдър, За свободата, изд. „Обсидиан”, София, 2024.
3. Цялостното ми определение на хуманизма може да бъде открито в публикуваната през миналата година моя книга Технонаучните „светогледи” и кризата на хуманизма, с. 14–15.