Начало Книги „Замръзването“ като състояние на духа
Книги

„Замръзването“ като състояние на духа

Ана Атанасова
19.07.2023
6779

„Замръзването“ („Ерго“, 2023) е съвсем скоро излязлата трета част от трилогията на Дияна Боева, започнала с „Писма за оригами“ („Ерго“, 2016) и „Невинни“ („Ерго“, 2020)

В литературноисторически контекст историята на Ели Хаджидимитрова и нейните наследници стои близо до други романови поредици, писани след 70-те години на ХХ век нататък. Става дума за романовия триптих на Владимир Зарев „Битието“, „Изходът“, „Законът“, както и за шестологията на Любен Станев „Сага за Салабашеви“. Разбира се, тримата автори разказват не само различни семейни истории – за добруджанския род на харизматичната учителка, за видинския Вълчеви или пловдивския Салабашеви, но и започват хроникирането на миналото, избирайки различна изходна точка. Трилогията „Невинни“[1] поставя началото на повествованието в 50-те години на ХХ век и стига до Виденовата зима; художественият свят на Владимир Зарев обхваща следосвобожденската действителност от 1890 г. до 90-те години на ХХ век; а романовата поредица на Любен Станев показва съдбата на своите герои в периода от 20-те до 70-те години на ХХ век. Изброените поредици попадат в един още по-съвременен контекст и благодарение на преиздаването на книгите на Зарев (2018) и Станев (2020–2022). Любопитен детайл е, че единствено Дияна Боева поставя смисловия акцент, полага началото на „родовата история“ върху женски персонаж, докато традиционно семейните саги залагат на мъжки образи, от които тръгват разклоненията на фамилията. Тематично обаче те са обединени от катастрофичните събития, започнали след 1944 г.

Мащабните текстове определено не са за всеки автор – изискват заложби, търпение, талант да вникнеш в различни исторически епохи и най-вече чувство за мярка. Споменатите примери безспорно са сред образците в съвременната българска литература, писани от края на 70-те години на миналия век до днес. Освен това трилогията на Дияна Боева е първата (доколкото ми е известно) от началото на новото столетие, по която със сигурност ще се „мерят“ следващите поредици, разказващи генеалогията или семейните връзки и травми, определящи битието на новите поколения.

Хубаво е, когато в българския културен контекст се появява подобен текст като „Замръзването“. Без преднамереност, без определена стратегия за подценяване, охулване или иронизиране, а с автентичното усещане за събитията от представените десетилетия и техния смисъл. Книгите са с изключително жив и четивен език, който обаче не страни от метафорите и многозначността. Още заглавието показва напълно определеното, буквалното замръзване, свързано с тежката зима, през която трябва да преминат и някак да оцелеят град К. и неговите жители, но и митологичния по обем мисловен образ на „замръзването“ като състояние на духа, като дефицит на човешкото, а защо не и като поредното отлагане на обществено-политическото „размразяване“. Във всеки един от трите романа личи умението на авторката да си служи с двуплановостта на думите, дори в епизодите, представящи всекидневието на героите. И тъй като винаги съм склонна да търся проявата на традицията, не мога да не спомена, че подобен език съм срещала единствено у Блага Димитрова – език, който си играе, в който условно се отделят две наслагващи се едно върху друго пространства: на видимото, всекидневното, полето на вещите и предметите, и на невидимото, скритото, полето на смислите. Езикът в романите на Дияна Боева е мъдро пестелив, но щедър на подтекст и дълбок на размисли и смисли по отношение на социално-психологическото битие на  своите герои. Техните художествени биографии се превръщат в емоционален документ на времето. И може би парадоксално, но прозата ѝ притежава особена лиричност, която успява не толкова чрез епиката, а чрез вглъбяването в интимно-субективното да разкаже любопитната картина на парадно-политическото и обществено-лозунговото от онези години преди и след 10 ноември.

Героите на Дияна Боева са едновременно хора от нашия свят – всеки познава някоя Харизанова, чувал е за някого като Александър Русанов или Ина и т.н., – но и не са. Някои от техните реакции или решения са изненадващи, други – очаквани. Важното е, че са все психологически достоверни, а не изкуствени и „пренавити“ да действат по някакъв начин, да изпадат в дълги есеистични обяснения или патетични отклонения. Те живеят все пак и в „грозното“, и в „красивото“ на българската действителност от втората половина ХХ век. Безспорно те са плод на способността на Дияна Боева да наблюдава хората и случващото се около нея, като намира точния начин да прехвърли „наученото“ на белия лист. Усеща се уважението на авторката към историческите факти и дълбокото им познаване, но нейното естетическо чувство съвсем точно я отвежда повече към логиката на художественото, където най-важни са сблъсъците на отделните персонажи, от които се ражда романовият смисъл. Добрият автор знае и вижда много, но се стреми не да го каже веднъж и завинаги, а да го покаже чрез образите и литературните си похвати.

Трилогията предполага не само по-голям текстови обем, но и нелеката задача по създаването на запомнящи се индивидуални портрети на главните и второстепенните, но значими действащи лица. В романовата поредица „Невинни“ основните персонажи са се сдобили с истински характери, а другите носят така необходимите отличителни белези, с които читателите веднага да ги разпознават в действията или при появата им в някой епизод. Успехът на авторката става очевиден, когато всички те предизвикват чувства у четящия, като показват своята уязвимост, безпомощна ярост, резервираност към възможните промени в Историята, мечтите за по-добро бъдеще и т.н. „Екшънът“ се състои предимно на полето на вътрешните преживявания, макар че всеки от героите става свидетел или преживява по някакъв начин проява на жестокосърдечие, сблъсква се с някаква форма на безпощадност и зверщина. Оптимизмът идва с някои от думите и обобщенията на героите. Например Мевледа, която заявява: Никой досега не ми е казвал, че мога да избирам нещо. (с. 143) Да не забравяме и неслучайно избрания дизайн на корицата с многозначителното пропукване. Защото дори разрухата, „замръзването“ могат да бъдат крайъгълен камък, да се окажат най-важната, най-съществената част от пътя на човека и неговото помиряване с миналото: Имаше логика да се изрекат на глас различните истории, не за да бъдат забравени, а за да се преживеят. (с. 144)

Със своята трилогия Дияна Боева продължава една традиция, която, макар да няма здрави и силни корени в българската литература, притежава образци, към които вярвам, ще бъде прибавена и „Невинни“. Тя може да се причисли към написаното в европейски и изобщо световен  литературен контекст по темата за комунизма и тоталитаризма. Може би най-важното и страшно послание, което тези теми обикновено носят, е, че няма граница за човешките заблуди, става ли дума за политико-обществените идеи и социално-историческото развитие на държавността.

Художественото слово на Дияна Боева предлага емоционално осмисляне на едни от най-тежките периоди в близкото ни минало. Аз лично се надявам книгите да се превърнат в едно от хранилищата на националната памет, защото българите сме пословично известни с краткотрайните си спомени и обществена амнезия за отрицателните явления в исторически и съвременен план. Убедена съм, че скритите културно-исторически оценки и категоричният хуманистичен императив, на който се подчиняват нейните художествени образи, ще се потвърждават от времето и стойността им ще расте заедно с тази на трилогията.
Иначе добрите романи винаги намират своите читатели.

[1] Такова ще бъде общото заглавие на трилогията, която ще се появи в електронен вариант с логото на изд. „Ерго“.

Ана Атанасова е родена във Велико Търново през 1988 г. Завършила е специалност „Българска филология“ (2011), магистратура по „Българска литература и култура“ (2012) и докторантура по „Българска литература“ (2017, Литература за деца и юноши) във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. През 2017 г. излиза в книга докторската ѝ теза: „Сънят на инфантата. Посоки на антинормативизма в поезията за деца на НРБ“ (изд. „Фабер“). Автор е на статии и рецензии в различни специализирани издания и научни сборници. Интересите ѝ са в областта на литературната теория и критика, на българската литература и изобразителното изкуство.

Ана Атанасова
19.07.2023