0
7826

Замръзналата усмивка

Когато наблюдаваме политическата турбуленция през изтеклата седмица, изпитваме цялата гама от чувства – от отчаяние, през срам и обида, до смях. През сълзи, разбира се, но все пак смях. Карикатуристът Чавдар Николов нарисува поредния номиниран за министър-председател Пламен Николов как показва сертификат на „Гинес“ за най-дълго задържал се кандидат-премиер на ИТН. Тримата преди него не издържаха по седмица. От мениджър на трансконтинентална фирма, базирана в Илиянци, той доплува до мечтания пост с цялата екипировка от шнорхели и плавници, които неговите подчинени продават от вкъщи онлайн. Появиха се също стихотворения от неговата съпруга поетеса – „Думи в сребърна кутия“, които той е превел на английски и е издал билингва в едно шуменско издателство. „Днес литературата ни, жадна за нови пътища, ще открие в тази „Кутия“ нови съкровени съкровища от думи“, пише нейният рецензент-класик. След като са открити съкровищата от думи, днес жадната за нови пътища публика открива и съкровени политически съкровища.

До последния момент нароченият за министър-председател търсеше правосъден министър, защото неговият предложен за такъв се оттегли, след като от Фейсбук излезе наяве негов пост срещу „соросоидни платени политици“ и „майкопродавци“. А също и нецензурни чатове с негова студентка пред изпит. Станалият печално известен предишната седмица като най-вероятното предложение за министър-председател, но подменен в последния момент Петър Илиев, сега е предложен за вътрешен министър. Но пък за него бяха подадени три сигнала за плагиатство. Оказва се, че в негова издадена книга са откраднати цели страници от чужда дисертация, за което авторката е подала сигнал още през 2015 г. Правосъден министър се издирва спешно през целия ден до пет часа следобед, когато трябваше да бъде върнат изпълнения мандат на партията на господин Станислав Трифонов, но затова пък политиката за „дълбока съдебна реформа” остава и ще се извърши от човек, намерен в последния момент.

„За първи път някой казва НЕ на соросоидните платени политици – майкопродавници. Реакцията е умопомрачителна. Срещу „Има такъв народ” е активирана цялата гнусна паплач, която последните 30 години постоянно точи държавните финанси под една или друга форма или схема! Тоя път няма да ви се получи! Ще удържим цялата тази злост в името на България и националния интерес“, написа Момчил Иванов. По-късно той изтри написаното и след като го изтри, поясни, че думите му не били по адрес на ДБ, а се отнасяли за някакъв човек от неговия избирателен район. И т.н.

Смеем се ние, но не е никак смешно. Тези хора са се заканили да ни управляват занапред. И като си представим това, усмивката ни замръзва. Но може би не се готвят да управляват. Може би предлагат такава нелепа сбирщина, тъкмо за да не бъде избран кабинетът. Може би е провокация в техния стил. Трудно е да отгатнем – може да е и едното, и другото, и третото. „ИТН живеят с идеята, че са единствени в Слънчевата система“. Няма как да не се съглася с констатацията на Хаджигенов. Той го е казал вероятно с ирония, а аз бих го повторила без ирония – всяко изказване на водачите им излъчва самочувствие и надменна пренебрежителност. Ако си мислим, че това нелепо поведение ще отблъсне техни гласоподаватели, се лъжем – на повечето от техните избиратели това самочувствие им допада, те именно това харесват у тях. Това е тяхното шоу. А на нас от много години с подобни скечове ни внушават колко лошо нещо е демокрацията.

След като стана известен неправдоподобният персонален състав на проектокабинета, като че ли отпадна опасението, че зад ИТН стои ДПС. Струва ми се, че не е възможно дългогодишният задкулисен балансьор да предложи такива хора. Или пък е възможно? Защо да не се пошегуват? Доган как се шегуваше иззад живия плет на резиденцията си миналото лято с протестиращите, как се съгласи да изпълни всичките им желания, как им обеща да махне и Борисов, и Гешев, че и със сладолед ги почерпи. Ала сега при консумирането на победата условията се променят ад хок. И пак възниква въпросът Кой? Или може би това вече не е въпросът, а отговорът.

И при връчването на проучвателния мандат на Пламен Николов, и при приемането на проектокабинета, президентът беше лаконичен и хладен. Изпълняваше задълженията си по Конституция, но беше очевидно, че случващото се не е по неговите планове. Но нямаше какво друго да направи, освен да демонстрира дистанция. Съвсем различно ще бъде в залата на Народното събрание утре. Текат срещи, преговори, договорки, съглашения, разпри и т.н. Протоколите са публични, но истинските са задкулисни. Преди седмица цареше романтично съгласие и гласуването на правителство изглеждаше сигурно, но за няколко дни протестните партии внезапно откриха, че господин Станислав Трифонов играе свои игри. Ден преди старта „Мисия 121“ изглежда провалена. Развръзката ще видим в последния момент в пленарната зала. До днес не знаем нищо и не можем да предскажем нищо. Затова очакваме утрешното парламентарно обсъждане с интерес. Утре ще разберем ще ни управляват ли тези хора или ще ни пратят на нови избори. Не знаем също кое е по-добре. Ако ни управляват, това ще бъде третото правителство след кабинетите Беров и Орешарски, което не се оглавява от лидера на спечелилата партия. Поради множеството сходства с тях – нямаме основания да се надяваме сега управлението да бъде по-различно. Ако плаващото мнозинство не събере достатъчна подкрепа – ще отплаваме към нови избори, от които също нямаме основание да очакваме по-различен резултат. А самата патова ситуация е резултат от духа на тотално отрицание и ожесточение, с който беше свалено предишното правителство. От ден на ден се усилва убеждението ми, че с „изчегъртване“ държава не се управлява. Много пъти съм имала възможност да повтарям, че думите имат сила, затова трябва да се употребяват внимателно.

Погледнато формално – всичко е нормално. ИТН са законна партия и законно спечелиха свободните избори. Всички процедури са легитимни. Оттук нататък могат да бъдат свалени или с легитимни избори, или с легитимни протести. И двете перспективи не носят надежда. Защо и как се стигна до тук? Дали е случайно, или е закономерно? Според мен е закономерно. Обяснението е твърде просто. В устрема си на всяка цена да свалят ГЕРБ, политическите субекти си позволиха всякакви средства, прекрачиха всякакви допустими граници и се сляха в недопустим политически блок. Сега споровете помежду им кой как е участвал или не е участвал в протестите не помагат. 60 процента от избирателите не гласуваха, а за 40-е процента застанали пред машините, победителите повтарят с апломб: „Суверенът така реши“. Защо точно така реши – не е длъжен да обяснява, защото е суверен.

Досега чухме много оскъдно от победителите да говорят по същество. Почти не знаем какви политики ще провеждат. Почти не чухме от тях коментари относно Националния план за възстановяване и устойчивост, какви реформи ще извършат чрез него, особено в областта на здравеопазването, което по време на пандемията показа много устойчиви слабости. И т.н.

Нинова е недоволна, че Борисов доволно потривал ръце. Най-куриозно ще бъде, ако правителство се състави при третото връчване на мандат. Ако това се случи, ще се сбъдне моята най-мрачна прогноза. На този фон правителство на ИТН ми се вижда като светла перспектива. Ако депутатите от плаващото мнозинство получат по един шнорхел и чифт плавници, може да отплуваме към едно изчегъртано и светло бъдеще.

Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".
Предишна статияМоята приятелка Дора Валие
Следваща статияПътят на един космополит